През януари 1945 г. в Аушвиц-Биркенау горят огньове. Не в

През януари 1945 година в Аушвиц-Биркенау горят огньове. Не в крематориумите, където в разгара на интервенциите на нацисткия концентрационен лагер всеки ден приблизително 6 000 евреи са били изгаряни – тези са по команда на офицери от SS, които приготвят евакуацията на лагерa. Нацистите възпламеняват откраднатите движимости на пандизчиите и пожарите бушуват с дни.

Пристигането на Червената войска значи избавление и завършек на лагерите. Но какво става откакто всеобщите убийства най-сетне стопират?

Нацистите желаят да не престават да употребяват десетките хиляди пандизчии за насилствен труд. Тези пандизчии са разпръснати по всички останали лагери. В Аушвиц, където по някои преценки остават 9 000 души, единствено няколко охранители резервират позиции на постовете си. Повечето от пандизчиите са прекомерно заболели, с цел да се местят – несъмнено, няма храна, вода, медицински грижи, личен състав. Тези хора просто са оставени да умрат.

Сюрреалистична тишина падна върху Аушвиц в края на януари – интервал, изпълнен с неизясненост и страдалчество. След това руските разузнавачи влизат в лагера. Освободителите в действителност не са имали желание да отидат натам; макар че Йосиф Сталин знае за съществуването му от разследващи връзки и диалози с други съюзнически водачи, командирите на Червената войска нямат визия, че съществува. „ Лагерът нямаше военна или икономическа стойност от военна позиция “, споделя пенсионираният руски военачалник Василий Петренко, който през 1945 година е полковник и оказва помощ за освобождението на зданието.

През юли 1944 година руснаците освобождават Майданек. Там те откриват работещ лагер, който е отчасти опустошен по време на бързата му евакуация. Това е първото освободително концлагерно съюзническо обединяване и през идващите месеци съдружниците ще се сблъскат с още доста лагери.

Първите пристигнали руски войски се насочват към други цели, само че Червената войска скоро завладява лагерите, като на място са основани полеви лечебни заведения. Полските служащи от Червения кръст – лекари-доброволци, медицински сестри и фелдшери, които единствено месеци по-рано са взели участие във Варшавското въстание – оказват помощ и на пандизчиите в лагера. „ Ситуацията беше отчайваща “, напомни си Йозеф Белет, лекарят, който провежда групата. „ Едва успяхме да окажем здравна помощ на най-спешните случаи. “

Те намират елементи от тела в специфични кремационни ями, а човешки екскременти и пепел има на всички места. Оцелелите страдаха от недохранване, пролези, измръзване, гангрена, тиф, туберкулоза и други болести. И въпреки че SS се пробва да унищожи всички доказателства за всеобщите убийства, те оставят солидни хранилища, цялостни с обувки, съдове, куфари и човешка коса.

Веднъж щом се откриват, чиновниците на Червения кръст и локалните доброволци реагират допустимо най-добре на потребностите на оживелите, употребявайки който каквито езици знае. Те слагат диагнози на пациентите, дават им документи за идентичност и облекло и изпращат над 7000 писма, с цел да им оказват помощ да намерят фамилията и приятелите си по целия свят. „ Някои от болните не осъзнаваха, че в този момент са свободни хора “, спомня си Тадеуш Кусински от Червения кръст. Поне 500 от 4500 пациенти са умряли, доста от синдрома на зареждането или липса на санитарни пространства.

Онези, които можеха да изоставен, потеглят сами или на дребни групи. „ Имаше опасения, че германците ще се завърнат, което за нас значи единствено гибел “, споделя Ото Клайн, еврейски младеж, който претърпява медицински опити от скандалния нацистки доктор Йозеф Менгеле дружно със своя брат близнак Ференц. С група от 36 души, множеството от които близнаци, двете момчета се насочват пешком към Краков с концепцията по-късно да излязат от Полша. Не всеки обаче си потегля – някои остават, с цел да оказват помощ на жертвите на лагера, в това число към 90 някогашни пандизчии, които оказват жизненоважна помощ в лечебните заведения.

Аушвиц може и да е освободен, само че войната продължава да го употребява. Лагерът към момента работи като затвор, само че този път за хиляди немски военнопленници, които руските управляващи принуждават да поставят труд, който мощно припомня този на първичните пандизчии евреи. Заедно с някои поляци, които се афишират за етнически германци по време на войната, немските военнопленници поддържаха мястото, събарят бараки и демонтират близкия цех за синтетичен каучук IG Farben, където десетки хиляди пандизчии преди тях са принудени да работят като плебеи. Някои от бараките просто са демонтирани от локално население, което се нуждае от дърва.

През месеците след освобождението на лагерите, доста някогашни пандизчии се впускат в търсене на фамилията и приятелите си. Някои обаче остават, с цел да ръководят лагера, който вследствие, несъмнено, става мемориал. „ Не знаехме дали изобщо ще оцелеем, само че си говорихме, че лагерът би трябвало да стане мемориален обект “, написа Казимир Смолен, оживял от Аушвиц, който по-късно става шеф на мемориала.

Смолен се завръща в Аушвиц след войната, притеглен назад в лагера от желанието си да опише на света за ужасите, осъществени там. По-късно той разказва завръщането си и своето 35-годишно ръководство като шеф на Държавния музей Аушвиц-Биркенау като „ някакъв тип жертва; обвързване от това, че оцелях “.

За Смолен и други, които вземат решение да опазят Аушвиц, мястото е и голямо всеобщо гробище, и значително доказателство за нацистките военни закононарушения. Но за други това е място, където да продължат разграбването. Въпреки защитата, която включва и някогашни пандизчии, грабители влизат, с цел да крадат артефакти и да претърсват пепелта в ямите на крематориумите за златни зъбни и други полезности.

Служителите на музея живеят в някогашните офиси на SS и вършат всичко – от икономическите каузи до елементарната работа по събирането, съхранението и излагането на разнообразни предмети. Те отблъскват крадците, работят като екскурзоводи на стотиците хиляди гости, които се стичат към лагера, и се пробват да запазят всичко, което е останало от него.

Въпреки неналичието на модерни технологии за предпазване някогашните пандизчии съумяват да се оправят с казуса. Така най-известното от над 40 000 места за систематични нацистки зверства е предаден на бъдещите генерации.