Сблъсък на империи: Токту и българското съпротивление срещу византийското насилие
През VIII век, интервал на военни превратности и политически интриги, се извисява фигурата на кан Токту , държател от рода Угаин . По време на неговото малко ръководство той се изправя против засилващото се натрапване на Византийската империя в българските земи.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин през 767 година в отговор на протест византийският император изпраща мощен флот по Дунав за да опустоши и покори североизточните региони на България. Следствието от тези дейности бележи освен плячкосване и изселване на популацията, само че и нова политическа рецесия, която ще докара до падението на Токту .
Това е историята на един държател и неговия народ, изправени пред външни завоевания и вътрешни изменничества , които оформят дълбоките следи в историята на българската страна.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ Кан Токту /Азан-Асен Тукта/ е от рода Угаин. По време на протеста той е отпред на тези сили, които са съперници на засилващото се политическо въздействие на Византия. Управлението му продължава по-малко от година.
През 767 година византийския император подхваща нова акция като изпраща огромен флот по Дунав за да плячкоса североизточните български земи. Ограбените и прокудените се насочат към Плиска с цел да търсят протекция и избавление. Липсата на боен отпор става причина да избухне нов скрит план и новият кан се оказва изправен против обединените сили на опозицията които намерено се афишират срещу провизантийската политика.
Обстоятелствата принуждават кан Токту и брат му Баян да се избавят с бягство. Тръгват на север, като известно време се крият в трудно-достъпни места в горите на Добруджа, знаейки, че няма да ги последват поради ромейското наличие. Планът им е да изчакат и да видят дали протеста ще отшуми. Но откакто получават информация, че в столицата боилите са заседавали и избрали нов кан, вземат решение да търсят избавление оттатък Дунав.
Преди да доближат реката се натъкват на византийски патрул. Завързва се борба в която брат му и множеството от доближените му са избити. Токту с малко на брой от останалите е хванат и откаран в лагера на ромеите, където демонстративно е заклан. “
Героизъм и всеотдайност: Ролята на Панайот Волов в българската история
