Кулакамба: Легендата за хибрида между шимпанзе и горила
През миналите десетилетия из горите на Африка се носеха клюки за чудноват хибрид сред шимпанзе и горила, прочут като кулакамба. Въпреки това от XIX век насам те са били обект едвам на шепа проучвания, които, уви, не съумяват да дават даже едва доказателство за тяхното битие.
Едно от най-новите споменавания на кулакамба може да се откри в публикация от 1984 година на биолога Брайън Т. Шей, в която той обрисува „ дългата история на диспути “, заобикалящи хипотетичното битие на хибридния тип.
В проучването се изяснява, че първите писмени сведения за животното идват от френско-американския откривател Пол Дю Шайлю по време на неговите пътешествия из екваториална Африка през 50-те години на XIX век.
В описа си за експедицията от 1890 година Дю Шайлю написа: „ Едва се бяхме изчистили от мравките, когато ушите ми бяха поздравени от невероятния зов на маймуната, която търсех. „ Кула-кула, кула-кула “, сподели тя няколко пъти. Двамата с Гамбе вдигнахме очи и видяхме високо в едно дърво огромна маймуна. И двамата стреляхме по едно и също време и в идващия миг бедното животно падна с тежък тропот на земята. Втурнах се нагоре, угрижен да видя дали в действителност имаме ново животно. За момент видях, че то не е нито ншиго-мубуве [още една от маймуните на Дю Шайлю], нито шимпанзе, нито горила. “
Дю споделя, че огромното създание има кръгла глава и черно лице с високи скули и фина челюст, която е доста по-слабо изразена от на другите маймуни, които е срещал. Той беседва и с локални поданици, които пък споделят, че назовават животното „ кулакамба “, най-вероятно базирайки се на необикновените му крясъци.
Изследователят в никакъв случай не твърди категорично, че индивидът е хибрид сред шимпанзе и горила, само че спекулациите се ускоряват през идващите години.
Слуховете набират мощ в края на XIX и началото на XX в., когато от ден на ден европейски колонизатори стартират да разказват благосъстоянието от примати, които населяват африканските джунгли. Още през цялото време се появили различия и комплициране към броя на типовете и подвидовете, с които да се опишат шимпанзетата и горилите. Сред объркания спор някои допускат, че някои от типовете, с които се сблъскват, в действителност са на половина шимпанзета на половина горили.
Европейските учени даже стартират да се питат дали някои от човекоподобните маймуни, взети от Африка и сложени в зоологически градини из континента, не са хибриди сред шимпанзе и горила. Една човекоподобна маймуна, наречена „ Мафука “, е докарана от Лоанго в Африка в немската зоологическа градина в Дрезден през 1874 година и учениte не съумяват да реализират единодушие дали изключително огромното и „ неуправляемо “ животно е шимпанзе или горила, а някои стигат до заключението, че е образец за кулакамба.
Скица на черепа на кулакамба, която Дю Шайлю прави през 1858 година
Такъв хибрид е вероятен, най-малко хипотетично. Естественият ареал на шимпанзетата и горилите ненапълно се припокрива, най-много в страните от екваториална Африка като Габон, Република Конго и Демократична република Конго. В извънредно редки случаи учените даже са документирали смъртоносни набези на шимпанзета против горили, което демонстрира, че тези животни имат явен досег.
Нещо повече, актуалните ДНК проби демонстрират, че горилите и шимпанзетата (да не забравяме и бонобо) са извънредно близки в генетично отношение, което значи, че хибридизацията не е изключена.
Въпреки това малко приматолози през днешния ден биха се замислили даже за концепцията, че в дивата природа скрито живее жизнеспособна популация от кръстоска сред шимпанзе и горила.
В публикацията си от 1984 година Шей изяснява, че легендата за кулакамба в последна сметка се дължи на объркване… Ранните опити за категоризиране на другите типове горили и шимпанзета са били безредни, а също така към момента го е нямало луксът на генетичния разбор, с цел да се потвърдят или отхвърлят догатки. Категоризациите били наситени и с „ локални етикети и национални таксономии “ на локалните нации, които пък постоянно били неправилно разбирани и превеждани.
Въпреки това Шей твърди, че нестихващата доктрина за кулакамба акцентира някои биологични истини:
„ Този факт ни води до най-важното съгласно мен разследване от този спор. Несъгласието, объркването, вариациите и потреблението на случайни или хибридни категории както в западните, по този начин и в локалните класификации, отразява значима биологична действителност “, написа той.
„ Неотдавнашни генетични проучвания при човекоподобните маймуни демонстрираха това подобие. То е толкоз огромно, че основаването на жизнеспособни хибриди остава действителна опция, макар че – наблягам – това в никакъв случай не е било опитвано с животни в плен, нито демонстрирано в дивата природа “, прибавя той.
