Русия вкара още европейски политици в списъка за издирване
През февруари 2024 година " Медиазона " разгласява огромна база данни за престъпни следствия на съветското Министерство на вътрешните работи. Тогава стана ясно, че в нея попадат съвсем 97 хиляди имена, в това число на европейски политици и служители, а също и на чужденци, които съветското разследване счита за наемници на украинските въоръжени сили. В това число попадаха и българи.
Сега медията е актуализирала данните и е разкрила, че московските следователи не престават да включват в листата на търсените лица от ден на ден политици от Европа. Междувременно руснаците пуснаха за търсене и украинския президент Володимир Зеленски, само че бързо се отхвърлиха.
11 московски отдела на Министерството на вътрешните работи непрекъснато афишират чужденци за търсене по политически стимулирани наказателни каузи. Сред тях са десетки европейски политици и длъжностни лица, в това число министър-председателят на Естония Кая Калас.
В актуализацията са добавени 9 хиляди нови имена, а 7500 са били изключени от листата, написа " Медиазона ". При търсене на тримата българи, търсени от Русия за това, че са се сражавали в поддръжка на Украйна - Цветлан Бориславов Благоев (роден през 1980 г.), Иван Калчев (1978 г.) и Димитър Красимиров Петков (1978 г.) - в базата се появява информация, т.е. те още не са изключени. Там е и Христо Грозев - проверяващият публицист, разгласен за търсене от Москва.
За три месеца службите за сигурност на Русия са присъединили в листата на търсените лица още няколко десетки политици от Литва и Латвия, ръководителя на община Прага 6 Якуб Старек, ръководителите на няколко полски града, двама министри и шефа на полицията в Естония, както и Зеленски, само че, както стана ясно, той доста бързо беше изключен от листата.
Списъкът на лицата, против които Русия води наказателни каузи по отношение на демонтирането на руски монументи в Европа, продължава да пораства.
Най-забележимо е всеобщото търсене на някогашни депутати от латвийския Сейм (парламента в Латвия), които са дали своят вот за отдръпване от контракта с Русия за запазване на паметниците - това е разрешило те да бъдат разрушени. През февруари единствено 59 от 68-те депутати, дали своят вот „ за “, бяха в листата на Министерството на вътрешните работи в Москва. Сега в базата данни са се появили още шестима - това още един път удостоверява претекста за тяхното гонене.
В Литва, с изключение на членовете на градските препоръки на Вилнюс и Клайпеда, в този момент се търсят и техни сътрудници - депутати и служители от Паланга и Паневежис. Както и преди, претекстовете са явни - в тези градове през 2022 година бяха демонтирани монументи на руски бойци.
В момента се търсят общо 88 латвийски и 66 литовски политици от разнообразни равнища.
Полските списъци с търсени лица бяха допълнени от кмета на Малборк Марек Чоржевски, някогашния кмет на Бжег Йежи Врембяк, както и от ръководителите на общинските управи на Прушков (Кшищоф Чебула), Седлце (Яцек Колесински) и Собутки (Мирослав Ярош). Всички тези градове и общини се появиха в съветските медии в материали за разрушаването на руски монументи.
В Чехия бивши и сегашни членове на общински препоръки са оповестени за търсене, в това число актуалният началник на община Прага 6 Якуб Старек. През 2019 година, още в предходния състав, тези общински съветници участваха в гласуването за събарянето на паметника на руския маршал Иван Конев.
Най-високопоставеният политик в съветския лист на търсените лица при започване на 2024 година е естонският министър-председател Кая Калас. В рамките на три месеца към нея се причисляват някогашният началник на естонското външно министерство Урмас Рейнсалу, ръководителят на Министерството на вътрешните работи Лаури Лаанеметс и някогашният шеф на естонската полиция Елмар Вахер.
„ Чуждестранните наемници “ - това е друга обичана тематика на ръководителя на Разследващия комитет на Русия Александър Бастрикин. На съвещание през март в Донецк той съобщи, че към този момент се търсят „ към 700 чужденци “ по тази категория каузи.
Използвайки разнообразни бази данни, в които се събират имената на хипотетични чужденци в редиците на Въоръжените сили на Украйна, " Медиазона " е идентифицирала към 500 имена в базата данни на Министерството на вътрешните работи. По-голямата част от тях са от Беларус и Грузия (по 100), както и Англия (93).
От Израел има 27 души, от Съединени американски щати и Канада - по 21, от Германия - 14, от Ирландия - 13, от Латвия - 10, а 101 са от други страни, в това число България.
Сега медията е актуализирала данните и е разкрила, че московските следователи не престават да включват в листата на търсените лица от ден на ден политици от Европа. Междувременно руснаците пуснаха за търсене и украинския президент Володимир Зеленски, само че бързо се отхвърлиха.
11 московски отдела на Министерството на вътрешните работи непрекъснато афишират чужденци за търсене по политически стимулирани наказателни каузи. Сред тях са десетки европейски политици и длъжностни лица, в това число министър-председателят на Естония Кая Калас.
В актуализацията са добавени 9 хиляди нови имена, а 7500 са били изключени от листата, написа " Медиазона ". При търсене на тримата българи, търсени от Русия за това, че са се сражавали в поддръжка на Украйна - Цветлан Бориславов Благоев (роден през 1980 г.), Иван Калчев (1978 г.) и Димитър Красимиров Петков (1978 г.) - в базата се появява информация, т.е. те още не са изключени. Там е и Христо Грозев - проверяващият публицист, разгласен за търсене от Москва.
За три месеца службите за сигурност на Русия са присъединили в листата на търсените лица още няколко десетки политици от Литва и Латвия, ръководителя на община Прага 6 Якуб Старек, ръководителите на няколко полски града, двама министри и шефа на полицията в Естония, както и Зеленски, само че, както стана ясно, той доста бързо беше изключен от листата.
Списъкът на лицата, против които Русия води наказателни каузи по отношение на демонтирането на руски монументи в Европа, продължава да пораства.
Най-забележимо е всеобщото търсене на някогашни депутати от латвийския Сейм (парламента в Латвия), които са дали своят вот за отдръпване от контракта с Русия за запазване на паметниците - това е разрешило те да бъдат разрушени. През февруари единствено 59 от 68-те депутати, дали своят вот „ за “, бяха в листата на Министерството на вътрешните работи в Москва. Сега в базата данни са се появили още шестима - това още един път удостоверява претекста за тяхното гонене.
В Литва, с изключение на членовете на градските препоръки на Вилнюс и Клайпеда, в този момент се търсят и техни сътрудници - депутати и служители от Паланга и Паневежис. Както и преди, претекстовете са явни - в тези градове през 2022 година бяха демонтирани монументи на руски бойци.
В момента се търсят общо 88 латвийски и 66 литовски политици от разнообразни равнища.
Полските списъци с търсени лица бяха допълнени от кмета на Малборк Марек Чоржевски, някогашния кмет на Бжег Йежи Врембяк, както и от ръководителите на общинските управи на Прушков (Кшищоф Чебула), Седлце (Яцек Колесински) и Собутки (Мирослав Ярош). Всички тези градове и общини се появиха в съветските медии в материали за разрушаването на руски монументи.
В Чехия бивши и сегашни членове на общински препоръки са оповестени за търсене, в това число актуалният началник на община Прага 6 Якуб Старек. През 2019 година, още в предходния състав, тези общински съветници участваха в гласуването за събарянето на паметника на руския маршал Иван Конев.
Най-високопоставеният политик в съветския лист на търсените лица при започване на 2024 година е естонският министър-председател Кая Калас. В рамките на три месеца към нея се причисляват някогашният началник на естонското външно министерство Урмас Рейнсалу, ръководителят на Министерството на вътрешните работи Лаури Лаанеметс и някогашният шеф на естонската полиция Елмар Вахер.
„ Чуждестранните наемници “ - това е друга обичана тематика на ръководителя на Разследващия комитет на Русия Александър Бастрикин. На съвещание през март в Донецк той съобщи, че към този момент се търсят „ към 700 чужденци “ по тази категория каузи.
Използвайки разнообразни бази данни, в които се събират имената на хипотетични чужденци в редиците на Въоръжените сили на Украйна, " Медиазона " е идентифицирала към 500 имена в базата данни на Министерството на вътрешните работи. По-голямата част от тях са от Беларус и Грузия (по 100), както и Англия (93).
От Израел има 27 души, от Съединени американски щати и Канада - по 21, от Германия - 14, от Ирландия - 13, от Латвия - 10, а 101 са от други страни, в това число България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ