През 2023 г. дебатът за бъдещето на въглищните централи мина

През 2023 година дебатът за бъдещето на въглищните централи мина под лозунга „ Сега може и да е добре, само че ще видите зимата “. Зимата пристигна, въпреки че още веднъж е относително топла (подобно на 2023 г.), само че производството на ел. сила от Топлоелектрическа централа на въглища не се възвръща. Напротив – то е по-ниско спрямо януари 2020, само че и 2021 година, когато към момента са в действие ограничаващи COVID-19 ограничения. След като времето не оказва помощ, през последния месец се намира нов провинен – " интернационалното състояние " и съответно политиката за налагане на наложителни квоти въглеродни излъчвания за производителите на ел. сила. Обяснението, най-общо, се концентрира върху това, че прилежащи страни като Турция и Сърбия не попадат в обсега на тази скица, създават без разноски за въглеродни квоти и изнасят големи (според някои оценки) количества към България. Преглед на импортираните количества ел. сила по страни демонстрира, че Турция надалеч не може да се показа като забележителен вносител (в доста дни Гърция я измества за второто място). Миксът в страната се състои от към 30-40% въглища, а останалото е водна сила, вятърна сила и природен газ (когато няма вятър). Сърбия и Северна Македония нормално са директни страни, тъй че надали може да се приказва за предимство, че не заплащат квоти. Основната част от вноса идва от Румъния, където към 80% от микса е нуклеарна, водна и вятърна сила и природен газ. В Гърция обстановката е доста близка, само че вместо нуклеарна сила има повече слънчева. Накратко – две страни в Европейски Съюз, които също имат разноски за квоти, имат по-конкурентен електроенергиен микс, по тази причина внасяме. Това не е ново – спомнете си митингите на бизнеса от 2017-2019 година, че в избрани часове ел. силата в Румъния и Гърция е по-евтина, само че няма благоприятни условия за импорт. Е, в този момент има. Цената на въглеродните квоти през януари 2021 година е 34-37 евро/тон, а през този януари е 65-79 евро/тон, т.е. към двойно нарастване. Цената на природния газ на холандския TTF е 20 евро/МВтч през януари 2021 година и 27-30 евро/МВтч през този януари, т.е. по-малко от 50% растеж. При равни други условия, това би означавало, че производството от Топлоелектрическа централа на въглища губи конкурентоспособност по отношение на Топлоелектрическа централа на газ, което се вижда и от вноса от Румъния и Гърция. И с цел да сложим диалога в вероятност – производството на ел. сила от въглища понижава и в Полша и през 2023 година е по-ниско спрямо пандемията и рестриктивните мерки от 2020 година Голяма част от понижението при Полша идва точно от вятърната сила, където също няма квоти. С други думи, България не се намира в неповторима обстановка. Проблемът не е че внасяме ел. сила, а че загубихме последните две години в блуждаене от едната прекаленост – въглищата нямат бъдеще, до другата прекаленост – ще ги използваме и след 2038 година Пропуснахме и годините преди този момент, когато поради неразвития електроенергиен пазар, както и огромното преимущество на АЕЦ и Водноелектрическа централа в България, се основава изкуствено чувство за превъзхождаща конкурентоспособност. Обаче обстановката се трансформира, пазарите се развиват и интегрират, има нови вложения в нискоемисионни мощности и междусистемната съгласуваност се усилва.
В тази обстановката ролята на въглищата естествено понижава, само че няма да изчезне и в този момент бързо би трябвало да се намерят механизми, които да им разрешат да работят, колкото е належащо както за облекчаване на търсенето, по този начин и за гарантиране на регулирането на електроенергийната система.