Преполовихме годината на Земния глиган, а не остана живо прасе“,

„ Преполовихме годината на Земния глиган, а не остана живо прасе “, биха възкликнали античните китайци, в случай че можеха да зърнат сърцераздирателното злополучие у нас. В съвсем цялата страна под ножа минаха десетки хиляди свине. Опустяват процъфтяващи до през вчерашния ден свинеферми, а стопаните погубват със личните си ръце дълготраен труд.

Мнозина надали ще се съвземат стопански след касапницата. Принудени са да избият стоката си, да разпродадат на безценица месото и да се молят на някаква отплата по линия на родния или европейския бюджет.

Прасето в двора е избавление за мнозина пенсионери, безработни и елементарни бедняци. На неговите мръвки и мехлем разчитат, с цел да оцелеят през зимата обществено слабите пластове освен в дълбоката провинция. Сега прехраната им през студените месеци остава под огромна въпросителна.

Това е същинската обществена драма в страната горделив член на Европейския съюз, така едва разбираема за служителите и качилите се на предизборната вълна политици.

Докато се леят реки от кръв и инфектирани трупове се заравят под път и над път, а старци и стопани вият от тъга, в обществените мрежи и медии вилнее жизнеспособен цинизъм. Тролове и остроумници се надпреварват да съчиняват смешки, закачки и мемета във връзка на епидемията.

Бурното забавление на отдъхващата по наши и непознати курорти междинна градска класа е изцяло разбираемо, само че е още един скръбен знак за тежката имплозия на социума.

Българското общество е взривено и частите му са се разпилели из целия всемир. Обитаваме разнообразни светове, които освен нямат допирни точки между тях, само че и в случай че не се ненавиждат, то най-малко се присмиват заядливо, когато другият е сполетян от злощастие.

В тази болна вселена поначало е невероятно построяването на солидарно общество и здрава страна. Възможни са само политици и управленци с инстинкта на чакали и лешояди, които се хранят от общите страхове, страдания и зависти на българина.