Преизползвай, обновявай, рециклирай. Това се превръща в основната тематика на

Преизползвай, обновявай, рециклирай. Това се трансформира в главната тема на нашия съвременен свят със счупени индустриални вериги, климатична рецесия и замърсявания с пластмаси. Рециклирането на облекла и реновирането на обзавеждането се е трансформирало в метод на живот. Тези дни се усеща като морално обвързване да възпрепятстваме всички химикали, газове, странични артикули и боклуци да навлизат в околната среда.

Преизползвай, обновявай, рециклирай – това е вярното нещо, което би трябвало да вършим, без значение защо става въпрос.

Особено в случай че става дума да изследваме космоса.

Преди към седем години една ракета излетя и след това общително се върна на Земята по метод, който ѝ разреши да бъде рециклирана или най-малко превърната в монумент на личния ѝ триумф. Тази историческа ракета бе „ Ню Шепърд “ на Блу Ориджин и, дружно с „ Фалкън 9 “ на СпейсЕкс, двете ракети проправиха нова ера към възвръщаемите ракетни степени. Днес всяка галактическа страна и комерсиална конструкция работи по лични възвръщаеми ракети. В дълготраен проект това ще понижи цената на галактическите пътешествия, както и количеството материал, което ще изгаря в атмосферата или ще бъде изхвърлено като отпадък (какъвто не трябва да е) в океана.

Голямото изключение от този проект за преработване и преизползване е финансираната от НАСА “Спейс Лонч Систъм ”. Със своята височина от малко под 100 метра, тази тежкотоварна ракета е малко по-дребна от “Сатурн 5 ” и товароподемността ѝ е 80% от нейната. Тя е проектирана да извежда хора и товари на път към Луната и Марс и ще заеме своето място в историята като по-малкия и по-бърз братовчед на “Сатурн 5 ”, който прави по-малка работа за повече пари.

(Когато чувате хората да ви споделят, че “Спейс Лонч Систъм е най-мощната ракета, построявана в миналото ”, те имат поради нейната двигателна сила, която е с 15% по-голяма от тягата на “Сатурн 5 ”. Това значи, че ракетата може да изведе по-малко общ товар, само че с по-голяма скорост).

Всяка ракета “Спейс Лонч Систъм ” също по този начин неотложно се трансформира в отпадък. Най-общо казано, “Спейс Лонч Систъм ” е еднократно употребяваната ракета, която никой не желае.

Ако би трябвало да сме почтени по отношение на НАСА, организацията се пробва да рециклира оставените от совалките елементи по време на първите 4 задачи от програмата “Артемис ”.

“Спейс Лонч Систъм ”, или в резюме казано SLS (СЛС), беше проект в жанр “О, Боже, американците си нямат ракета ”, разгласен през септември 2011 година, откакто програмата “Съзвездие ” бе прекъсната и совалките бяха пенсионирани. НАСА в никакъв случай нямаше желание да пенсионира совалките без да има проект, който да ги размени. За страдание, до момента в който совалките бяха налични, нямаше незабавна потребност да се спонсорира превръщането на НАСА от организация, която употребява галактически аероплан, в организация, която… не употребява обичания си галактически аероплан. Докато програмата “Съзвездие ” изглеждаше добре на хартия, на нея в никакъв случай не бе дадена креативната или финансовата независимост, с цел да се трансформира в революционна система. Това обявяване през 2011 бе ясно: трябваше да се запазят колкото се може повече работни места от епохата на совалките, да се употребяват колкото се може повече съставни елементи от совалките и да се създадат нещата колкото се може по-бързо.

Първоначалната дата за изстрелване, каквато бе заповядана от конгреса, бе 2016 година.

“Артемис 1 ” не излетя през 2016 година.

Днес, на 29-ти август, ракетата още веднъж не излетя, само че най-малко остана на стартовата площадка и както представителят на НАСА разгласи, “беше отчасти заредена, само че не напълно заредена ”.

Твърде доста проблеми попречиха развиването на “Спейс Лонч Систъм ”. Вероятно някой в миналото ще напише книга по тематиката, като този някой няма да съм аз. Казано просто, има едно предписание, което беше нарушено – “между трите неща, бързо, на ниска цена и качествено, можеш да избереш единствено две ”. Опитът да се свършат и трите по едно и също време не проработи и не е ясно дали някое от тези неща ще бъде изпълнено от крайния артикул.

Също по този начин, пробвайки се да рециклират лимитираното количество остатъци от совалковата ера, те се затвориха в едно доминирано от отпадъци бъдеще.

Понастоящем има 16 мотора “RS-25 ”, които са ни останали от совалките. Първоначално те бяха инсталирани на опашките им и взимаха гориво от гигантския оранжев контейнер, т.е. тези грубовати мотори бяха проектирани с концепцията да се преизползват. Всяка съществена степен на “Спейс Лонч Систъм ” ще употребява четири такива мотора, които ще обезпечават 15% от тягата на ракетата чрез примес от течен водород и О2. Тази примес ще бъде доставяна от контейнер, който е основан на истинския совалков контейнер. Практически остарелият контейнер бива продължен, моторите се изместват изпод и по-късно върху него могат да се натрупат други степени. Това би могло да се схване като преработване на тези остарели мотори … единствено че совалките ги връщаха назад на Земята, до момента в който “Спейс Лонч Систъм ” просто ги яхва, след което ги изхвърля в атмосферата, където изгарят и се разпадат на атоми във въздуха. По-големите части отиват в Тихия океан. (Да, допустимо е да дишате части от ракети. Малко евентуално е, само че е възможно).

Тези 16 мотора ще бъдат употребявани и изхвърлени в хода на четири задачи. След това Аероджет Рокетдайн ще стартира да създава нови и ненапълно по-евтини мотори, нова версия, които още веднъж ще бъдат изхвърляни след всеки полет.

Заедно с унищожаването на моторите, “Спейс Лонч Систъм ” унищожава и твърдогоривните си ускорители.

По времето на епохата на совалките бяха изстреляни 270 твърдогоривни ускорителя, от които 266 бяха рециклирани (два бяха изгубени при злополуката на “Чалънджър ” и по време на задачата “STS-4 ” имаше отвод на парашути). Около 5000 елементи бяха реновирани и някои от тези елементи бяха употребени дузина пъти.

“Спейс Лонч Систъм ” употребява съставни елементи, зарязани от совалковата стратегия, с цел да се основат по-големи и ненапълно ъпгрейднати ускорители, които никога няма да бъдат рециклирани. Какво ще кажем за частите, които са минали през дузина полети? Ако бъдат употребявани на “Спейс Лонч Систъм ”, това ще е техният най-хубав късмет да идат при рибите. В най-хубавия случай след 30 години аз ще съм на странствуване измежду Атлантическия океан, където коралови рифове ще са се образували от тези твърдогоривни ускорители. Това ще е най-хубавата орис, която мога да си показва за тези забележителни машини.

НАСА безусловно изхвърля цяла ракета след всяка задача. Когато споделям, че “Артемис ” е гигантско парче отпадък, аз нямам поради качеството на ракетата, а нейната орис.

Спори се, че тъй като “Спейс Лонч Систъм ” ще лети толкова туктам (веднъж годишно или нещо от сорта), няма време или икономическа полза да се основава инфраструктура за връщане и преработване. В дълготраен проект, в случай че програмата продължи, ще усилят продукцията на твърдогоривните ускорители. Тази структура е заклещила НАСА в едно бъдеще, където ще има еднократни, невъзвръщаеми ракети и както аз се старая да изхвърля еднократните пластмаси от своя живот, по този начин желая да отстрани еднократните ракети от организацията на своята страна.

Усещам, че нейде сред редовете структурата на ракетата падна жертва в заблудата на невъзстановимите разноски, както и суматохата, че, О, БОЖЕ!, ни е нужна ракета в този момент. Нещата се усложняват от всички тези работни места, които съществуваха за совалковата стратегия и които хората се надяваха да бъдат трансферирани към “Спейс Лонч Систъм ”. Всички тези неща генерираха прочувствени аргументи да продължим финансирането и градежа на “Спейс Лонч Систъм ”.

Но евентуално най-хубавото решение в дълготраен проект е такова, което е неприятно в кратковременен. Понякога просто би трябвало да признаем, че дадените до момента пари са прахосани и би трябвало да създадем нов проект, който да запази парите за по-нататък. Понякога би трябвало да уволниш цели дивизии хора, които работят върху към този момент непотребен артикул, с цел да може да се работи по революционни хрумвания. Понякога … от време на време просто би трябвало да оставиш суматохата настрани и да започнеш изначало, да отложиш нещата още малко, само че да ги свършиш както би трябвало.

Артемис ми шепне на моето сърце на човек от Поколение X. Това е любовното обръщение към ракетите, което зажужава в моите гърди по време на “Мечтата е жива ”. Цветовата гама, с твърдогоривните ускорители и оранжевия контейнер, това са цветовете на моите плакати със совалки, с които отраснах. Те ми припомнят на програмата “Шатъл-С ”, за която лобирах. Ако беше издигната през 90-те години, “Спейс Лонч Систъм ” щеше да е превъзходна. Но днес… не.

Това е красива ракета и красиво парче отпадък. Надявам се, че “Артемис 1 ” в действителност ще излети. И по-късно се надявам, че програмата ще бъде прекъсната, като по този начин оставащите 12 мотора ще заживеят нов живот в музеите, където ще въодушевяват хората да основат нещо ново и вълнуващо.

Трябва да посмеем да вършим смели неща.

Автор: доктор Памела Гей, превод: