Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“
Представете си, че сте част от огромно оскъдно семейство в Лондон. Бащината ласка в никакъв случай не е била позната, а до 9-годишна възраст, към този момент имате насъбран трудов стаж. Не стига това, само че ориста е задоволително жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате учебно заведение и единственият метод за изкарване на пари е посредством музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на артиста въпреки всичко не остава толкоз тъмно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.
Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава към момента съществуваха филми, в които липсва всевъзможен разговор и всичко би трябвало да бъде задоволително добре изиграно, с цел да може публиката бързо да схваща какво в действителност се случва. Чарли не е просто основната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за сполучлива продукция. Постигнал всичко, освен това без никакви реплики, артистът може умерено да се пенсионира в най-ранна възраст и в никакъв случай повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка в никакъв случай не е била толкоз цялостна, колкото в оня миг. За човек, спечелил всичко от кино промишлеността – популярност, пари и международна известност, идващото предизвикателство трябвало да бъде изключително висока летва.
С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки воин в лицето на Хитлер, Чаплин бързо стартира да мисли за още един „ танц “, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат задоволително прилики, в това число и оня известен мустак, който всички са виждали през годините. Историята е ясна – още в античен Рим, шутът е бил претрупан с тежката задача да споделя истината посредством комедията. В този случай, Чаплин взема решение да направи филмa „ Великият Диктатор “
Чаплин, употребявайки тъкмо този инструмент, стартира да написа сюжета за филм, който 79 години по-късно ще оставя диря измежду своите фенове. Преди това обаче би трябвало да знаем доста добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на изключително високо равнище и към момента е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава публичност на страстите, а интернет към момента липсва и никой не е чак толкоз свободен, с цел да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, само че по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „ Великият деспот “.
Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва същинските лица на осмиваните герои. Не би трябвало да забравяме, че Чаплин ненавижда Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, ненавижда го от деня, в който взема решение да следва политическа кариера, само че най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е загадка за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е тъкмо по кое време и по какъв начин да покачва звук, по какъв начин да натъртва думите, с цел да отекват в тогавашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони съумяват да запишат фюрера в кабинета му, били сюрпризирани по какъв начин в действителност звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои съумяват да вкарат пиратски копия (точно по този начин, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.
Салоните доста постоянно били цялостни с немски офицери, които желали да видят по какъв начин дребният мустакат англичанин е съумял да издразни толкоз доста фюрера. В началото всичко било занимателно, само че към средата на кино лентата, офицерите започвали да вадят револверите си и да стрелят по платното. Предупреждението се оказало истина, освен това злокобна истина. Подозираме, че Чаплин доста желал да подразни Хитлер и по тази причина употребявал обичаната му музика, композирана от Ричард Вагнер. За край би трябвало да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин в никакъв случай не е рискувал да приказва в киното. Удобството на нямото кино е спестявало доста лента, само че тук нещата са напълно разнообразни. Актьорът приказва от самото начало и приключва себе си като същински създател, доказвайки, че дикцията въобще не му е непозната. „ Великият Диктатор “ демонстрира на публиката, че Чаплин от дълго време е желал да приказва и да показва страстите, които носи в себе си.
Той има още една последна карта, която би трябвало да изиграе – да изнесе тирада, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли употребява сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете задоволително истина в думите на великия комедиант. Не би трябвало да забравяме, че това е първият филм, където фенът е можел да чуе същинския глас на Чарли Чаплин.
