Защо Великден е на различни дати за католици и православни?
Православните християни честват един от най-големите празници - Възкресение Христово.
Коледа и Великден са най-големите християнски празници, чакани с неспокойствие от дребни и огромни. За разлика от Рождество Христово, което всяка година се падна на 25 декември, Възкресение Христово е на друга дата.
През 325 година се организира Първи космополитен събор в Никея, който постановява, че Великден би трябвало да се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние, следено след пролетното равноденствие. Църквата е приела, че се това се случва на 21 март, въпреки че то може да варира сред 19 и 22 март.
Сложността при установяване на датата на Великден идва и от обстоятелството, че църквата следва пасхалното пълнолуние, което се дефинира въз основата на 19-годишните Метонови цикли. Ако се съберат тези 12 пасхални новолуния, се получава година, в която дните са с 11 по-малко от тези в календарната година, следвана от светския свят.
Тези комплицирани калкулации добавени към това, че католиците и протестантите следват Григорианския календар, а православните – Юлианския (Юлианският изостава с 13 дни от Григорианския). Тези разлики водят до това, че двата великденски празника постоянно се падат на разнообразни дати.
Най-обичайното е католическият Великден да е седмица преди православния, само че от време на време разминаването може да е повече от месец. Има години, когато двете дати съответстват. През 2010 година, 2011 година, 2014 година и 2017 година, двете църкви честваха дружно Възкресение Христово. Целият християнски святще чества на една и съща дата още веднъж през 2025 година
Между двете християнски църкви има доста прилики, само че що се отнася до празнуването на Великден, има няколко разлики. Православните християни си споделят „ Христос воскресе! ” незабавно след среднощ в събота против неделя, до момента в който католиците си честитят празника в неделната заран след изгрева на слънцето.
В региона северно над Пловдив е ситуирана най-голямата католическа общественост в България, която всяка година прецизно съблюдава многовековните си обичаи, които от една страна са подчинени на Католическите догми, а друга – са крепко свързани с националните традиции.
Католическата традиция повелява на Възкресение Христово да се замеси безквасен самун. За този завършек на България са присъщи великденските курабийки, които се вършат по специфична рецепта и са знак на този безквасен самун.
Празникът не може да мине и без великденските кошници, които се напълват с безквасен самун, курабийки, козунак и яйца. Отнасят в храма, с цел да се осветят по време на месата за Възкресение Христово, а по-късно се връщат вкъщи и се сервират на богатата празнична обедна софра.
Трапезата е значима за всеки празник, само че тя не би имала смисъл, в случай че не е споделена с най-близките хора, тъй като посланието на Великден е да тържествува любовта сред хората, прошката и сплотеността на семейство.
От няколко години католическата общественост в Софийско-пловдивската епархия има нова традиция, наречена “Кръстният път ” (Via Crucis) – прелестна самодейност навън, която пресъздава Страстите Христови или четиринадесетте спирки на Божия наследник от Гетсиманската градина до полагането Му в гроба.
“Кръстният път ” стартира от село Житница и приключва в Дуванлийската могила, а денят, в които се организира шествието, е петъкът преди католическия Великден.
Коледа и Великден са най-големите християнски празници, чакани с неспокойствие от дребни и огромни. За разлика от Рождество Христово, което всяка година се падна на 25 декември, Възкресение Христово е на друга дата.
През 325 година се организира Първи космополитен събор в Никея, който постановява, че Великден би трябвало да се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние, следено след пролетното равноденствие. Църквата е приела, че се това се случва на 21 март, въпреки че то може да варира сред 19 и 22 март.
Сложността при установяване на датата на Великден идва и от обстоятелството, че църквата следва пасхалното пълнолуние, което се дефинира въз основата на 19-годишните Метонови цикли. Ако се съберат тези 12 пасхални новолуния, се получава година, в която дните са с 11 по-малко от тези в календарната година, следвана от светския свят.
Тези комплицирани калкулации добавени към това, че католиците и протестантите следват Григорианския календар, а православните – Юлианския (Юлианският изостава с 13 дни от Григорианския). Тези разлики водят до това, че двата великденски празника постоянно се падат на разнообразни дати.
Най-обичайното е католическият Великден да е седмица преди православния, само че от време на време разминаването може да е повече от месец. Има години, когато двете дати съответстват. През 2010 година, 2011 година, 2014 година и 2017 година, двете църкви честваха дружно Възкресение Христово. Целият християнски святще чества на една и съща дата още веднъж през 2025 година
Между двете християнски църкви има доста прилики, само че що се отнася до празнуването на Великден, има няколко разлики. Православните християни си споделят „ Христос воскресе! ” незабавно след среднощ в събота против неделя, до момента в който католиците си честитят празника в неделната заран след изгрева на слънцето.
В региона северно над Пловдив е ситуирана най-голямата католическа общественост в България, която всяка година прецизно съблюдава многовековните си обичаи, които от една страна са подчинени на Католическите догми, а друга – са крепко свързани с националните традиции.
Католическата традиция повелява на Възкресение Христово да се замеси безквасен самун. За този завършек на България са присъщи великденските курабийки, които се вършат по специфична рецепта и са знак на този безквасен самун.
Празникът не може да мине и без великденските кошници, които се напълват с безквасен самун, курабийки, козунак и яйца. Отнасят в храма, с цел да се осветят по време на месата за Възкресение Христово, а по-късно се връщат вкъщи и се сервират на богатата празнична обедна софра.
Трапезата е значима за всеки празник, само че тя не би имала смисъл, в случай че не е споделена с най-близките хора, тъй като посланието на Великден е да тържествува любовта сред хората, прошката и сплотеността на семейство.
От няколко години католическата общественост в Софийско-пловдивската епархия има нова традиция, наречена “Кръстният път ” (Via Crucis) – прелестна самодейност навън, която пресъздава Страстите Христови или четиринадесетте спирки на Божия наследник от Гетсиманската градина до полагането Му в гроба.
“Кръстният път ” стартира от село Житница и приключва в Дуванлийската могила, а денят, в които се организира шествието, е петъкът преди католическия Великден.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ