Стефан Берн: Елизабет II прикри британския упадък с хермелиновата си мантия
Последвайте " Гласове " в.
" Помня нейното възприятие за комизъм. Спомням си, че един път, до момента в който беше в посолството на Англия във Франция, ѝ споделиха, че тълпата, която се събира пред постройката, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам за какво постоянно провокирам този резултат в републиките ”... За всички значими събития, които бележат тази нация, Чърчил споделяше едно нещо: “Когато загубим борба, виновността е на министър-председателя, а когато спечелим войната, споделяме “Да живее кралят! ”. Това е много обективна дефиниция. Всички огромни събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират към кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият празник на кралицата, който притегли и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се не помни ", разказва Стефан Берн, френски журналист и публицист пред " Фигаро ".
- Елизабет II умря на 96 години. Целият свят през днешния ден скърби и разяснява загубата ѝ. Защо тя упражняваше такова обаяние във Англия и по целия свят? Какво въплъщаваше след 70-годишно управление?
- Първото нещо, което можем да отбележим, е дълголетието на нейното ръководство. Това беше ръководство на непоклатимост, на последователност. Тя въплъщаваше всички тези полезности. Тя съпътстваше всички промени, а те бяха доста в историята на Обединеното кралство. Тя прикри с хермелиновата си тога английския крах, нещо като декласиране. Създаваше у всички възприятието, че Англия към момента е голяма международна мощ. Това беше нейната ролята. Със своя честен престиж и аура, тя разреши спокойна и плавна еволюция.
Въпреки това тя може би прикри в очите на хората обстоятелството, че днешна Англия към този момент не е онази от 1952-а, годината, в която се възкачва на трона: някои страни от доминионите са в безпорядък, стопанската система също, Брекзит надълбоко раздели английското общество. Тя, която въплъщаваше Обединеното кралство, която въплъщаваше това единение, към този момент съжителстваше с центробежните и сепаратистки сили в Северна Ирландия и в Шотландия след Брекзит, които рискуват да подкопаят единството на кралството.
За всички значими събития, които бележат тази нация, Чърчил споделяше едно нещо: “Когато загубим борба, виновността е на министър-председателя, а когато спечелим войната, споделяме “Да живее кралят! ”. Това е много обективна дефиниция. Всички огромни събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират към кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият празник на кралицата, който притегли и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се не помни.
Това национално общение, което ни липсва, ние инстинктивно усещаме, че отсъства в нашите безплътни страни. Елизабет II въплъщаваше нацията: това е олицетворение, емблематична и майчинска фигура. Именно това изяснява пламенността и страстта на английския народ. На 8 септември си отиде майката на нацията.
- Вие персонално сте се срещали с кралицата, какво беше вашето прекарване?
- Срещнах я пет или шест пъти, в Уиндзор, в хотел “Марини ”, където беше на публично посещаване, в Елисейския замък, в посолството на Великобритания… Първото усещане, което имате, когато я срещнете, е, че се срещате с жив мит. Това е най-познатата жена в света и в същото време най-непознатата. Тя е най-известната непозната в света. Портретът ѝ е на всички банкноти, пощенски марки, монети: виждате единствено нея, обликът ѝ е настойчив. Въпреки това, когато стоите против нея, тя ви кара да забравите за мита. Тя е извънредно топло и общително човешко създание.
Това, което ме порази, беше нейният извънреден порцеланов загар, ниският ѝ растеж, 158 см, полупрозрачните ѝ и проницателни лавандулово сини очи. Тя прониква във вас и ви кара да повярвате, че сте индивидът, който най-вече е желала да види на света, сега, в който сте я срещнали. Не гледаше зад рамото ви, с цел да види дали има някой по-интересен, който да поздрави. И това в действителност е завладяващо. Тя е тук и в този момент, hic et nunc, с вас.
Това, което ме очарова също, е, че тя упражняваше тази директна народна власт. Въпреки че я бях срещнал в крепости или висшите кръгове на властта, тя влияеше по този начин на всички места: в детските ясли, лечебните заведения, домовете за възрастни хора, на всички места. Тя се срещна със стотици хиляди хора като кралица и всички си потеглиха с това възприятие.
И най-после, помня нейното възприятие за комизъм. Спомням си, че един път, до момента в който беше в посолството на Англия във Франция, ѝ споделиха, че тълпата, която се събира пред постройката, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам за какво постоянно провокирам този резултат в републиките ”.
- Вертикалността на монархията предлага повече непоклатимост от републиканския режим?
- Това, което е значимо, е демократичната форма на страните. Днес границата сред монархия и република е доста тънка. Разбира се, английската монархия е свещена монархия, само че в прочут смисъл е републиканска: видяхме какъв брой елементарно сменят министър-председателя и държавното управление. Франция е монархическа република. На президента се приписва трансцендентална власт. Когато президентът не приказва, всички се тормозят. Имаме президенти, чиито глави, за благополучие алегорично, се режат на всеки пет години. Но когато встъпят в служба, те получават властта на крал. В подмяна на това, те нямат символичната мощ, нямат това плътско въплъщение. Не могат, тъй като идват от един или различен лагер. Те не са самостоятелни и би трябвало да се регистрират пред тези, които са ги издигнали на власт. Това е все едно един от капитаните на два противникови тима да стане арбитър, доста е мъчно.
Най-вече и най-важното е, че министър-председателят на Обединеното кралство в никакъв случай няма да има достъп до висшата власт. Това подсигурява демокрацията против всички тези, които биха желали да я похитят или конфискуват. В Англия в никакъв случай не можете да бъдете освен това от министър-председател, постоянно ще има една морална мощ над вас. Хората постоянно споделят, че кралицата цари, само че не ръководи и от това заключават, че тя няма власт: само че това не е правилно. Podere, властта, е това, което прави допустимо. Тя прави допустимо националното общение. Истинският въпрос, който би трябвало да си зададем е: по какъв начин тук, при нас, в една република, да си възвърнем националното общение? Кои са детайлите, които могат да ни оказват помощ за това? Очарован съм от обстоятелството, че нощес близо 8 млн. френски телевизионни фенове гледаха по малкия екран специфичните излъчвания за гибелта на кралицата. По същия метод, по времето на Ковид, речта на кралицата притегли 2,5 млн. телевизионни фенове. Все отново тя не е нашият държавен глава. Нейната алегорична мощ провокира жив интерес у нас.
- Ако би трябвало да запомним единствено три детайла от нейното ръководство, кои ще бъдат те?
- На първо място, възкачването ѝ на трона с нейния наставник, сър Уинстън Чърчил. Тя се е учила с него, с най-хубавия. Той е бил удивен от тази млада кралица, която го е пленявала и в която, допускам, е бил скрито влюбен. Тя е работила крепко, дотам, че му е поставяла клопки, проверявала е дали е прочел всички депеши, които е получавала в алените си кутии. Има също и събития от персоналния ѝ живот, които явно са я развълнували: раждането на нейните деца. Изборът на дата е извънредно сложен.
Но юбилеят ѝ през 1977 година я е белязал. Това е съществена дата. Точно в този миг тя осъзнава своята известност. Тя слезе от пиедестала си и се смеси с тълпата. Там тя възобнови този любовен пакт сред народа и нацията. Тя го направи още веднъж през 1997 година Възхищавам се на държанието ѝ в тази година, когато тя в действителност разбра какво се случва. Тя сподели, че би трябвало да се извлекат поуките от гибелта на Даяна. Върна си наследството на Даяна, подновявайки още веднъж този пакт.
Монархията има тази дарба да се приспособява потомство след потомство, само че на първо място доста елементарно, без революции. Тя се появи по-близка. Имаше ускорение на демократичния развой, даже в самите гени на кралското семейство: бракът на Уилям с Катрин Мидълтън, първата от междинната класа, след това бракът с Меган, който кралицата утвърди. Американска актриса метис - кралицата смяташе, че това е отлично за нейния внук. Впоследствие тя бързо се разочарова.
- Как Чарлз III се възприема от британците като монарх? Дали той е на висотата на задачата, която му се разпорежда? Може ли монархията да оцелее след Елизабет II?
- Монархията е претърпяла всичко, ето за какво въпросът за нейното оставане не стои. Ние постоянно се затрудняваме да се проектираме в бъдещето, само че монархията в никакъв случай не оставя място за неустановеност. Монархията е фамилна система, фамилна компания. Тази компания споделя, че има правоприемник, Чарлз III, който би трябвало да се възкачи на трона и това към този момент е по този начин. Несъмнено Чарлз III ще бъде временен крал, тъй като е на 74 години, а синът му Уилям и жена му са доста известни. Но аз мисля, че монархията има потребност от този временен интервал. Освен това в посланието си в чест на своята майка той говореше за “този интервал на печал и на смяна ”. Това е доста забавно.
Дали ще замълчи или ще продължи да пази всички тематики, които са му на сърце и които са доста настоящи? Изменението на климата, биоразнообразието, обезлесяването на влажните зони, хармонията в архитектурата и така нататък Той беше известен, само че беше упрекван за неуспеха на брака му с Даяна. Но той сътвори 2 млн. работни места с Prince's Trust и Business in the Community, посредством реинтегрирането на безработни младежи. Той е най-късно възкачилият се крал на трона, само че също по този начин е и най-добре квалифицираният човек за това. Единственият въпрос е дали ще би трябвало да си замълчи или ще продължи да пази концепциите, както направи в Глазгоу при семейството на Конференцията за Организация на обединените нации за изменението на климата.
Британците са лоялисти, през вчерашния ден ги чух да споделят пред Бъкингам: «Long live Bucking» (Да живее Бъкинг). Това е промяна на ерата, дано не се заблуждаваме, това е промяна на епохата, страница от историята, която се обръща. Ние инстинктивно усещаме тази промяна на епохата: претърпяваме сега, че един свят си отива, може би този на изобилието и на леснината. Кралицата въплъщаваше една ера, “новата елизабетинска епоха ”, както споделяха през 1952 година Може би идва по-тежка ера. Днес британците се усещат сираци на майката на нацията, само че те ще не престават да бъдат в общение около новия крал, съвсем съм сигурен.
Стефан Берн е френски публицист, ефирен и радиоводещ и публицист
Превод от френски: Галя Дачкова
" Помня нейното възприятие за комизъм. Спомням си, че един път, до момента в който беше в посолството на Англия във Франция, ѝ споделиха, че тълпата, която се събира пред постройката, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам за какво постоянно провокирам този резултат в републиките ”... За всички значими събития, които бележат тази нация, Чърчил споделяше едно нещо: “Когато загубим борба, виновността е на министър-председателя, а когато спечелим войната, споделяме “Да живее кралят! ”. Това е много обективна дефиниция. Всички огромни събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират към кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият празник на кралицата, който притегли и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се не помни ", разказва Стефан Берн, френски журналист и публицист пред " Фигаро ".
- Елизабет II умря на 96 години. Целият свят през днешния ден скърби и разяснява загубата ѝ. Защо тя упражняваше такова обаяние във Англия и по целия свят? Какво въплъщаваше след 70-годишно управление?
- Първото нещо, което можем да отбележим, е дълголетието на нейното ръководство. Това беше ръководство на непоклатимост, на последователност. Тя въплъщаваше всички тези полезности. Тя съпътстваше всички промени, а те бяха доста в историята на Обединеното кралство. Тя прикри с хермелиновата си тога английския крах, нещо като декласиране. Създаваше у всички възприятието, че Англия към момента е голяма международна мощ. Това беше нейната ролята. Със своя честен престиж и аура, тя разреши спокойна и плавна еволюция.
Въпреки това тя може би прикри в очите на хората обстоятелството, че днешна Англия към този момент не е онази от 1952-а, годината, в която се възкачва на трона: някои страни от доминионите са в безпорядък, стопанската система също, Брекзит надълбоко раздели английското общество. Тя, която въплъщаваше Обединеното кралство, която въплъщаваше това единение, към този момент съжителстваше с центробежните и сепаратистки сили в Северна Ирландия и в Шотландия след Брекзит, които рискуват да подкопаят единството на кралството.
За всички значими събития, които бележат тази нация, Чърчил споделяше едно нещо: “Когато загубим борба, виновността е на министър-председателя, а когато спечелим войната, споделяме “Да живее кралят! ”. Това е много обективна дефиниция. Всички огромни събития през последните години разкриха рефлекса на британците да се събират към кралицата. Спомням си погребението на Даяна, сватбата на Уилям, а по-наскоро платиненият празник на кралицата, който притегли и събра милиони хора в Лондон. Всичко това не може да се не помни.
Това национално общение, което ни липсва, ние инстинктивно усещаме, че отсъства в нашите безплътни страни. Елизабет II въплъщаваше нацията: това е олицетворение, емблематична и майчинска фигура. Именно това изяснява пламенността и страстта на английския народ. На 8 септември си отиде майката на нацията.
- Вие персонално сте се срещали с кралицата, какво беше вашето прекарване?
- Срещнах я пет или шест пъти, в Уиндзор, в хотел “Марини ”, където беше на публично посещаване, в Елисейския замък, в посолството на Великобритания… Първото усещане, което имате, когато я срещнете, е, че се срещате с жив мит. Това е най-познатата жена в света и в същото време най-непознатата. Тя е най-известната непозната в света. Портретът ѝ е на всички банкноти, пощенски марки, монети: виждате единствено нея, обликът ѝ е настойчив. Въпреки това, когато стоите против нея, тя ви кара да забравите за мита. Тя е извънредно топло и общително човешко създание.
Това, което ме порази, беше нейният извънреден порцеланов загар, ниският ѝ растеж, 158 см, полупрозрачните ѝ и проницателни лавандулово сини очи. Тя прониква във вас и ви кара да повярвате, че сте индивидът, който най-вече е желала да види на света, сега, в който сте я срещнали. Не гледаше зад рамото ви, с цел да види дали има някой по-интересен, който да поздрави. И това в действителност е завладяващо. Тя е тук и в този момент, hic et nunc, с вас.
Това, което ме очарова също, е, че тя упражняваше тази директна народна власт. Въпреки че я бях срещнал в крепости или висшите кръгове на властта, тя влияеше по този начин на всички места: в детските ясли, лечебните заведения, домовете за възрастни хора, на всички места. Тя се срещна със стотици хиляди хора като кралица и всички си потеглиха с това възприятие.
И най-после, помня нейното възприятие за комизъм. Спомням си, че един път, до момента в който беше в посолството на Англия във Франция, ѝ споделиха, че тълпата, която се събира пред постройката, е впечатляваща. Тогава тя отговори: “Да, не знам за какво постоянно провокирам този резултат в републиките ”.
- Вертикалността на монархията предлага повече непоклатимост от републиканския режим?
- Това, което е значимо, е демократичната форма на страните. Днес границата сред монархия и република е доста тънка. Разбира се, английската монархия е свещена монархия, само че в прочут смисъл е републиканска: видяхме какъв брой елементарно сменят министър-председателя и държавното управление. Франция е монархическа република. На президента се приписва трансцендентална власт. Когато президентът не приказва, всички се тормозят. Имаме президенти, чиито глави, за благополучие алегорично, се режат на всеки пет години. Но когато встъпят в служба, те получават властта на крал. В подмяна на това, те нямат символичната мощ, нямат това плътско въплъщение. Не могат, тъй като идват от един или различен лагер. Те не са самостоятелни и би трябвало да се регистрират пред тези, които са ги издигнали на власт. Това е все едно един от капитаните на два противникови тима да стане арбитър, доста е мъчно.
Най-вече и най-важното е, че министър-председателят на Обединеното кралство в никакъв случай няма да има достъп до висшата власт. Това подсигурява демокрацията против всички тези, които биха желали да я похитят или конфискуват. В Англия в никакъв случай не можете да бъдете освен това от министър-председател, постоянно ще има една морална мощ над вас. Хората постоянно споделят, че кралицата цари, само че не ръководи и от това заключават, че тя няма власт: само че това не е правилно. Podere, властта, е това, което прави допустимо. Тя прави допустимо националното общение. Истинският въпрос, който би трябвало да си зададем е: по какъв начин тук, при нас, в една република, да си възвърнем националното общение? Кои са детайлите, които могат да ни оказват помощ за това? Очарован съм от обстоятелството, че нощес близо 8 млн. френски телевизионни фенове гледаха по малкия екран специфичните излъчвания за гибелта на кралицата. По същия метод, по времето на Ковид, речта на кралицата притегли 2,5 млн. телевизионни фенове. Все отново тя не е нашият държавен глава. Нейната алегорична мощ провокира жив интерес у нас.
- Ако би трябвало да запомним единствено три детайла от нейното ръководство, кои ще бъдат те?
- На първо място, възкачването ѝ на трона с нейния наставник, сър Уинстън Чърчил. Тя се е учила с него, с най-хубавия. Той е бил удивен от тази млада кралица, която го е пленявала и в която, допускам, е бил скрито влюбен. Тя е работила крепко, дотам, че му е поставяла клопки, проверявала е дали е прочел всички депеши, които е получавала в алените си кутии. Има също и събития от персоналния ѝ живот, които явно са я развълнували: раждането на нейните деца. Изборът на дата е извънредно сложен.
Но юбилеят ѝ през 1977 година я е белязал. Това е съществена дата. Точно в този миг тя осъзнава своята известност. Тя слезе от пиедестала си и се смеси с тълпата. Там тя възобнови този любовен пакт сред народа и нацията. Тя го направи още веднъж през 1997 година Възхищавам се на държанието ѝ в тази година, когато тя в действителност разбра какво се случва. Тя сподели, че би трябвало да се извлекат поуките от гибелта на Даяна. Върна си наследството на Даяна, подновявайки още веднъж този пакт.
Монархията има тази дарба да се приспособява потомство след потомство, само че на първо място доста елементарно, без революции. Тя се появи по-близка. Имаше ускорение на демократичния развой, даже в самите гени на кралското семейство: бракът на Уилям с Катрин Мидълтън, първата от междинната класа, след това бракът с Меган, който кралицата утвърди. Американска актриса метис - кралицата смяташе, че това е отлично за нейния внук. Впоследствие тя бързо се разочарова.
- Как Чарлз III се възприема от британците като монарх? Дали той е на висотата на задачата, която му се разпорежда? Може ли монархията да оцелее след Елизабет II?
- Монархията е претърпяла всичко, ето за какво въпросът за нейното оставане не стои. Ние постоянно се затрудняваме да се проектираме в бъдещето, само че монархията в никакъв случай не оставя място за неустановеност. Монархията е фамилна система, фамилна компания. Тази компания споделя, че има правоприемник, Чарлз III, който би трябвало да се възкачи на трона и това към този момент е по този начин. Несъмнено Чарлз III ще бъде временен крал, тъй като е на 74 години, а синът му Уилям и жена му са доста известни. Но аз мисля, че монархията има потребност от този временен интервал. Освен това в посланието си в чест на своята майка той говореше за “този интервал на печал и на смяна ”. Това е доста забавно.
Дали ще замълчи или ще продължи да пази всички тематики, които са му на сърце и които са доста настоящи? Изменението на климата, биоразнообразието, обезлесяването на влажните зони, хармонията в архитектурата и така нататък Той беше известен, само че беше упрекван за неуспеха на брака му с Даяна. Но той сътвори 2 млн. работни места с Prince's Trust и Business in the Community, посредством реинтегрирането на безработни младежи. Той е най-късно възкачилият се крал на трона, само че също по този начин е и най-добре квалифицираният човек за това. Единственият въпрос е дали ще би трябвало да си замълчи или ще продължи да пази концепциите, както направи в Глазгоу при семейството на Конференцията за Организация на обединените нации за изменението на климата.
Британците са лоялисти, през вчерашния ден ги чух да споделят пред Бъкингам: «Long live Bucking» (Да живее Бъкинг). Това е промяна на ерата, дано не се заблуждаваме, това е промяна на епохата, страница от историята, която се обръща. Ние инстинктивно усещаме тази промяна на епохата: претърпяваме сега, че един свят си отива, може би този на изобилието и на леснината. Кралицата въплъщаваше една ера, “новата елизабетинска епоха ”, както споделяха през 1952 година Може би идва по-тежка ера. Днес британците се усещат сираци на майката на нацията, само че те ще не престават да бъдат в общение около новия крал, съвсем съм сигурен.
Стефан Берн е френски публицист, ефирен и радиоводещ и публицист
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ