Църквата Рождество Христово в Шипка е архитектурен шедьовър
Последните слънчеви дни и топлото време ни подканят да се възползваме от това и да тръгнем на път. Пътуването из страната е една опция да бъдем отвън града и измежду по-малко хора, а и да посетим значими за нашата история места.
Манастирът „ Рождество Христово “ е настоящ православен манастир в град Шипка, община Казанлък. Комплексът, който е ситуиран в северозападните околности на града, включва черква, отшелнически корпус, поклонническа постройка, подслон и духовна семинария.
Позлатените кубета на манастирската черква " Рождество Христово " посрещат всички, които пътуват от Казанлък за Габрово. Храмът е архитектурен шедьовър. Обявена е за монумент на културата от национално значение и е включена в листата на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 92. Църквата е отдадена на героите от Руско-турската война /1877-1878 г./. В нейните подземия има костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 съветски и български воини, починали в България през Освободителната война.
Идеята да се построи храм-паметник на починалите за царя, християнската религия и за освобождението на братския български народ се ражда в Русия. Средствата за построяването на храма са набрани посредством дарения, събрани най-вече в Русия, само че също и в България. Инициативата за неговото изграждане е на граф Николай Игнатиев - някогашен съветски дипломат в Цариград, и Олга Скобелева, майката на съветския воин от войната генерал-майор Михаил СКобелев. Граф Николай Игнатиев е основател на сключването на несъгласуван с съветското външно министерство Санстефански прелиминарен кротичък договор между Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 г, който е бил неосъществим поради подписаното още през 1876 година секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария.
Решено било храмът да бъде издигнат там, където стартира Шипченският проход, само че защото теренът се намирал в рамките на по този начин наречената Източна Румелия, се наложило да се издейства специфичен декрет от султана. Единодушно било утвърдено и името на храма - „ Рождество Христово ", тъй като последната огромна борба се състояла точно в дните към този празник. Събрани били повече от 300 000 рубли и многочислено количество дарения.
Строежът стартира през 1885 г. и приключва през 1902 година под управлението на съветски архитекти.
Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в наличието на княз Фердинанд, а съветската делегация оглавявал персоналният представител на император Николай Втори, великият княз Николай Николаевич-младши. То съвпаднало с 25-годишнината на Шипченската епопея.
Първоначално манастирът е съветска благосъстоятелност, само че през 1934 година е възложен от руското държавно управление на България за безконечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е разгласен за исторически монумент на културата. От декември 2004 година той към този момент е благосъстоятелност на Българската православна черква.
Храмът е издигнат в стила на съветските църкви от 17-ти век. Петте позлатени купола - четири странични с височина 33 метра и централният, който се извисява на 42 метра, имат обичайна форма на луковица. Общото тегло на 17-те камбани, украсени с орнаменти, надвишава 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 кг.
Стенописите почнали да рисуват през 1902 година съветският художник проф. Мясоедов, създател на централната комбинация „ Христос Пантократор " и проф. Антон Митов. Работата по тях била продължена от колектив, управителен от иконописеца Николай Ростовцев, и приключена чак през 1957-1959 година.
В храма и страничните галерии, на каменни плочи са изписани имената на воинските елементи и падналите герои - общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци - четири плочи напомнят за саможертвата на 451 български воини.
Манастирът „ Рождество Христово “ е настоящ православен манастир в град Шипка, община Казанлък. Комплексът, който е ситуиран в северозападните околности на града, включва черква, отшелнически корпус, поклонническа постройка, подслон и духовна семинария.
Позлатените кубета на манастирската черква " Рождество Христово " посрещат всички, които пътуват от Казанлък за Габрово. Храмът е архитектурен шедьовър. Обявена е за монумент на културата от национално значение и е включена в листата на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 92. Църквата е отдадена на героите от Руско-турската война /1877-1878 г./. В нейните подземия има костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 съветски и български воини, починали в България през Освободителната война.
Идеята да се построи храм-паметник на починалите за царя, християнската религия и за освобождението на братския български народ се ражда в Русия. Средствата за построяването на храма са набрани посредством дарения, събрани най-вече в Русия, само че също и в България. Инициативата за неговото изграждане е на граф Николай Игнатиев - някогашен съветски дипломат в Цариград, и Олга Скобелева, майката на съветския воин от войната генерал-майор Михаил СКобелев. Граф Николай Игнатиев е основател на сключването на несъгласуван с съветското външно министерство Санстефански прелиминарен кротичък договор между Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 г, който е бил неосъществим поради подписаното още през 1876 година секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария.
Решено било храмът да бъде издигнат там, където стартира Шипченският проход, само че защото теренът се намирал в рамките на по този начин наречената Източна Румелия, се наложило да се издейства специфичен декрет от султана. Единодушно било утвърдено и името на храма - „ Рождество Христово ", тъй като последната огромна борба се състояла точно в дните към този празник. Събрани били повече от 300 000 рубли и многочислено количество дарения.
Строежът стартира през 1885 г. и приключва през 1902 година под управлението на съветски архитекти.
Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в наличието на княз Фердинанд, а съветската делегация оглавявал персоналният представител на император Николай Втори, великият княз Николай Николаевич-младши. То съвпаднало с 25-годишнината на Шипченската епопея.
Първоначално манастирът е съветска благосъстоятелност, само че през 1934 година е възложен от руското държавно управление на България за безконечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е разгласен за исторически монумент на културата. От декември 2004 година той към този момент е благосъстоятелност на Българската православна черква.
Храмът е издигнат в стила на съветските църкви от 17-ти век. Петте позлатени купола - четири странични с височина 33 метра и централният, който се извисява на 42 метра, имат обичайна форма на луковица. Общото тегло на 17-те камбани, украсени с орнаменти, надвишава 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 кг.
Стенописите почнали да рисуват през 1902 година съветският художник проф. Мясоедов, създател на централната комбинация „ Христос Пантократор " и проф. Антон Митов. Работата по тях била продължена от колектив, управителен от иконописеца Николай Ростовцев, и приключена чак през 1957-1959 година.
В храма и страничните галерии, на каменни плочи са изписани имената на воинските елементи и падналите герои - общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци - четири плочи напомнят за саможертвата на 451 български воини.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ