Екрем Имамоглу на крилете на черния лебед
Последната една година турската политика ни предложи два изключителни парадокса. Миналогодишните президентски избори в страната бяха " нарисувани " за победа на опозицията. Тя обаче загуби. Провелите се през вчерашния ден локални избори в югоизточната ни съседка пък бяха орисани да бъдат извоювани от партията на Реджеп Таийп Ердоган и нейния по-малък националистически съдружен сътрудник. Но Партията на справедливостта и развиването (АКП) и тази на националистическото деяние (МХП) изгубиха, а опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) се оказа първа политическа мощ с над 2% преднина в народен мащаб.
Много фактори могат да бъдат извадени постфактум за загубата на АКП/МХП и за успеха на НРП. Инфлацията в страната (чиито неофициални стойности са фрапантно по-големи от записаната статистически от към 67%), положителното показване на ислямистката Нова партия на благоденствието (YRP, групировка от традицията на Мили Гьорюш на Неджметин Ербакан), неприятният кадрови асортимент на АКП (олицетворение на който бе претендентът й за кмет в Истанбул, Мурат Курум), нежеланието на Ердоган да " стимулира " електората посредством нова порция стопански популизъм (като нарастването на пенсиите и минималната работна заплата), по-ниската изборна интензивност от общоприетите за страната, неналичието на задоволителна интензивност в предизборната акция на Ердоган и така нататък
Но нито един от тези фактори - обособени или дружно - не могат да обяснят тези изненадващи резултати. Понеже икономическите усложнения на Турция са нормални от години насам и макар тях АКП завоюва миналогодишните избори за президент и Меджлис (още повече, че в случай че икономическата политика на президента е важен фактор за обуславяне на електоралното държание, по-логично е тя да бъде адресирана от гласоподавателите сериозно на президентски и парламентарни, а не на локални избори). Новата партия на благоденствието (YRP) съумя да завоюва две области (Йозгат и Шанлъурфа) и да " открадне " гласове на АКП/МХП (в Кютахия, Адъяман), които донесоха успеха на НРП в тези области. Но представянето на YRP не може да изясни както колосалното занемаряване на АКП/МХП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, по този начин и изгубените от АКП/МХП области като Бурса, Денизли, Балъкесир, Ушак и така нататък Що се касае до кадровия асортимент на партията на Ердоган, той не е по-различен от предходния подобен (още повече, че турският президент знае, че хората гласоподават за него, а не за съответните претенденти на групировката му). Не би трябвало да се абсолютизира и смисъла на неналичието на популистки стопански тласъци от страна на президента по отношение на електората на АКП/МХП, защото от години насам турските жители гласоподават главно въз основата на политиката на идентичността, а не прагматично като равносметка за качеството на предоставяните обществени услуги. По-ниската изборна интензивност пък не бонифицира опозицията, а точно АКП/МХП поради техните необятни клиентелистки мрежи, за които гласуването не е право, а обвързване. А това, че Ердоган не бе деен в задоволителна степен в акцията, бе изцяло съзнателно, доколкото турският президент си дава сметка, че в случай че на парламентарни избори поляризиращото говорене му носи чист триумф, то това не е казусът на локалните вотове (извън югоизточна Турция, на локалните избори кюрдите в страната имат податливост да гласоподават ситуативно за опозицията, тъй че Ердоган гледа да не ги " нервира " ненужно с реторика; назад, турският президент ескалира говоренето си против тях на парламентарни избори, защото тогава кюрдите избират да гласоподават за личната им партия, тъй че тя да може да влезе в Меджлиса, което значи, че те не могат да " преливат " гласове на опозицията).
А поради и личните проблеми на опозицията в страната преди изборите - като нейната разпокъсаност на съставни й елементи, триумфът й наподобява необикновен за публиката и непонятен за анализаторите. Уви, макар че римляните не вярвали, че съществуват черни лебеди, такива били открити по-късно през XVII-ти век след една морска експедиция на нидерландците до Австралия... Впоследствие " черният лебед " ще се трансформира в нарицателно за непредвидения събития, които нямат разумно пояснение. И там, където анализът на политологичните (и не само) процеси остава глух, т.е. той не може да рационализира обещано събитие, се появява " черният лебед ". Като успеха на НРП в Турция.
Отвъд разбора на микрониво, който занапред би трябвало да бъде юридически съществено, успеха на НРП в Турция допуска няколко базови извода, касаещи към този момент " огромната картина ".
1. Последният път, когато турският народ победи турската страна, бе на парламентарните избори през 2002-ра година, когато точно АКП на Ердоган символизираше народа, в контрастност против санкциониращата секуларна рамка на страната. След 22 години народът още веднъж завоюва против страната, само че този път той е олицетворяван от НРП, а тя - от АКП. Резултатите на този локален избор демонстрират, че властимащи и съпротива са в развой на промяна на функциите.
2. За първи път от битие на АКП следим по какъв начин турската съпротива " нахлува " в електорални територии на президента Ердоган. Това е тектонично придвижване, тъй като турската политика - такава, каквато я познаваме през последните повече от 20 години, бе функционалност на тъкмо противоположното движени (на анадолска екстраполация по отношение на Мегаполисите на страната и нейните западни части).
3. Резултатите от локалния избор не дават по-нататъшна легитимност на Ердоган да продължи с измененията в юридическата рамка на страната (касаещи Конституцията и тези нейни параметри, имащи отношение както към президентските мандати, по този начин и към пълномощията на Конституционния съд).
4. Екрем Имамоглу се обрисува като стратегическа опция на Ердоган в народен мащаб. Основното достолепие на кмета на Истанбул наподобява не се крие в неговите управнически решения по отношение на мегаполиса, които са по-скоро дискусионни, а в това, че той се трансформира в сборен облик, зад който застават - било уверени идеологически, било ситуативно стимулирани - необятен букет от другояче несъвместими електорални сегменти. Лесно е триумфът на Имамоглу да бъде пояснен като паметник на антиердоганизма, само че в него сякаш се крие освен това от това - кметът на Истанбул показва въобще друга визия за страната, която не може да бъде разбрана единствено на правилото на отрицанието на Ердоган.
5. Самият Ердоган ще продължи до бъде абсолютният титуляр на турската вътрешна и външна политика до края на мандата си. Но той е в комплицирана обстановка. На тези избори той бе провокиран два пъти. Един път отляво - в лицето на НРП. Това е електорално приключение за АКП. Втори път, отдясно - в лицето на последната инкарнация на Мили Гьорюш, YRP. Това е предизвикателство за идентичността на АКП. Различни по своето естество провокации, само че с един получател - Ердоган.
6. Общият електорален триумф на НРП бе съпроводен с други успоредни такива. Така да вземем за пример тя съумя да " задуши " различните опозиционни на Ердоган планове (става дума за националистическата Добрата партия на Мерал Акшенер). И в случай че в лицето на НРП има консолидация на опозицията против Ердоган, то турският президент, въпреки да продължава да бъде главният титуляр на политическия ислям в страната, то той към този момент не е единственото разпознаваемо лице на ислямизма в югоизточната ни съседка, поради положителния резултат на
Оттук нататък следва да забележим дали турската съпротива в лицето на НРП ще успее да надгради на своя категоричен триумф на провелите се през вчерашния ден локални избори. Нещо, което тя не съумя да направи преди пет години. За разлика оттогава обаче този път решенията в НРП ще бъдат вземани от други хора. Един от тях е Екрем Имамоглу. Но новият (стар) кмет на Истанбул евентуално си дава сметка, че черният лебед може да съществува, само че надали каца на рамото два пъти.
Много фактори могат да бъдат извадени постфактум за загубата на АКП/МХП и за успеха на НРП. Инфлацията в страната (чиито неофициални стойности са фрапантно по-големи от записаната статистически от към 67%), положителното показване на ислямистката Нова партия на благоденствието (YRP, групировка от традицията на Мили Гьорюш на Неджметин Ербакан), неприятният кадрови асортимент на АКП (олицетворение на който бе претендентът й за кмет в Истанбул, Мурат Курум), нежеланието на Ердоган да " стимулира " електората посредством нова порция стопански популизъм (като нарастването на пенсиите и минималната работна заплата), по-ниската изборна интензивност от общоприетите за страната, неналичието на задоволителна интензивност в предизборната акция на Ердоган и така нататък
Но нито един от тези фактори - обособени или дружно - не могат да обяснят тези изненадващи резултати. Понеже икономическите усложнения на Турция са нормални от години насам и макар тях АКП завоюва миналогодишните избори за президент и Меджлис (още повече, че в случай че икономическата политика на президента е важен фактор за обуславяне на електоралното държание, по-логично е тя да бъде адресирана от гласоподавателите сериозно на президентски и парламентарни, а не на локални избори). Новата партия на благоденствието (YRP) съумя да завоюва две области (Йозгат и Шанлъурфа) и да " открадне " гласове на АКП/МХП (в Кютахия, Адъяман), които донесоха успеха на НРП в тези области. Но представянето на YRP не може да изясни както колосалното занемаряване на АКП/МХП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, по този начин и изгубените от АКП/МХП области като Бурса, Денизли, Балъкесир, Ушак и така нататък Що се касае до кадровия асортимент на партията на Ердоган, той не е по-различен от предходния подобен (още повече, че турският президент знае, че хората гласоподават за него, а не за съответните претенденти на групировката му). Не би трябвало да се абсолютизира и смисъла на неналичието на популистки стопански тласъци от страна на президента по отношение на електората на АКП/МХП, защото от години насам турските жители гласоподават главно въз основата на политиката на идентичността, а не прагматично като равносметка за качеството на предоставяните обществени услуги. По-ниската изборна интензивност пък не бонифицира опозицията, а точно АКП/МХП поради техните необятни клиентелистки мрежи, за които гласуването не е право, а обвързване. А това, че Ердоган не бе деен в задоволителна степен в акцията, бе изцяло съзнателно, доколкото турският президент си дава сметка, че в случай че на парламентарни избори поляризиращото говорене му носи чист триумф, то това не е казусът на локалните вотове (извън югоизточна Турция, на локалните избори кюрдите в страната имат податливост да гласоподават ситуативно за опозицията, тъй че Ердоган гледа да не ги " нервира " ненужно с реторика; назад, турският президент ескалира говоренето си против тях на парламентарни избори, защото тогава кюрдите избират да гласоподават за личната им партия, тъй че тя да може да влезе в Меджлиса, което значи, че те не могат да " преливат " гласове на опозицията).
А поради и личните проблеми на опозицията в страната преди изборите - като нейната разпокъсаност на съставни й елементи, триумфът й наподобява необикновен за публиката и непонятен за анализаторите. Уви, макар че римляните не вярвали, че съществуват черни лебеди, такива били открити по-късно през XVII-ти век след една морска експедиция на нидерландците до Австралия... Впоследствие " черният лебед " ще се трансформира в нарицателно за непредвидения събития, които нямат разумно пояснение. И там, където анализът на политологичните (и не само) процеси остава глух, т.е. той не може да рационализира обещано събитие, се появява " черният лебед ". Като успеха на НРП в Турция.
Отвъд разбора на микрониво, който занапред би трябвало да бъде юридически съществено, успеха на НРП в Турция допуска няколко базови извода, касаещи към този момент " огромната картина ".
1. Последният път, когато турският народ победи турската страна, бе на парламентарните избори през 2002-ра година, когато точно АКП на Ердоган символизираше народа, в контрастност против санкциониращата секуларна рамка на страната. След 22 години народът още веднъж завоюва против страната, само че този път той е олицетворяван от НРП, а тя - от АКП. Резултатите на този локален избор демонстрират, че властимащи и съпротива са в развой на промяна на функциите.
2. За първи път от битие на АКП следим по какъв начин турската съпротива " нахлува " в електорални територии на президента Ердоган. Това е тектонично придвижване, тъй като турската политика - такава, каквато я познаваме през последните повече от 20 години, бе функционалност на тъкмо противоположното движени (на анадолска екстраполация по отношение на Мегаполисите на страната и нейните западни части).
3. Резултатите от локалния избор не дават по-нататъшна легитимност на Ердоган да продължи с измененията в юридическата рамка на страната (касаещи Конституцията и тези нейни параметри, имащи отношение както към президентските мандати, по този начин и към пълномощията на Конституционния съд).
4. Екрем Имамоглу се обрисува като стратегическа опция на Ердоган в народен мащаб. Основното достолепие на кмета на Истанбул наподобява не се крие в неговите управнически решения по отношение на мегаполиса, които са по-скоро дискусионни, а в това, че той се трансформира в сборен облик, зад който застават - било уверени идеологически, било ситуативно стимулирани - необятен букет от другояче несъвместими електорални сегменти. Лесно е триумфът на Имамоглу да бъде пояснен като паметник на антиердоганизма, само че в него сякаш се крие освен това от това - кметът на Истанбул показва въобще друга визия за страната, която не може да бъде разбрана единствено на правилото на отрицанието на Ердоган.
5. Самият Ердоган ще продължи до бъде абсолютният титуляр на турската вътрешна и външна политика до края на мандата си. Но той е в комплицирана обстановка. На тези избори той бе провокиран два пъти. Един път отляво - в лицето на НРП. Това е електорално приключение за АКП. Втори път, отдясно - в лицето на последната инкарнация на Мили Гьорюш, YRP. Това е предизвикателство за идентичността на АКП. Различни по своето естество провокации, само че с един получател - Ердоган.
6. Общият електорален триумф на НРП бе съпроводен с други успоредни такива. Така да вземем за пример тя съумя да " задуши " различните опозиционни на Ердоган планове (става дума за националистическата Добрата партия на Мерал Акшенер). И в случай че в лицето на НРП има консолидация на опозицията против Ердоган, то турският президент, въпреки да продължава да бъде главният титуляр на политическия ислям в страната, то той към този момент не е единственото разпознаваемо лице на ислямизма в югоизточната ни съседка, поради положителния резултат на
Оттук нататък следва да забележим дали турската съпротива в лицето на НРП ще успее да надгради на своя категоричен триумф на провелите се през вчерашния ден локални избори. Нещо, което тя не съумя да направи преди пет години. За разлика оттогава обаче този път решенията в НРП ще бъдат вземани от други хора. Един от тях е Екрем Имамоглу. Но новият (стар) кмет на Истанбул евентуално си дава сметка, че черният лебед може да съществува, само че надали каца на рамото два пъти.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ