Получавам 7500 турски лири пенсия, което е около 250 евро.

„ Получавам 7500 турски лири пенсия, което е към 250 евро. Плащам 250 евро наем, а настрана имам и сметки за ток, вода, хранителни артикули и други неща “, споделя Айше Акташ пред немската обществено-правна медия АРД. „ Невъзможно е да пребивавам единствено от пенсията. “ Преди да се пенсионира, Айше е принадлежала към междинната класа – работила е в текстилната индустрия. Днес тя е принудена да продължава да работи – в магазина за втора ръка на брачна половинка си. Защото в Истанбул пенсията не ѝ стига за нищо.

Близо една трета от турските пенсионери получават месечна пенсия в размер на 250 евро, написа АРД. И доста пенсионери в действителност са принудени да продължат да работят – също като нея.
Годишна инфлация от близо 60 %
Почти не минава ден без цените да нарастнат. Ако турските гевреци със сусам са коствали пет турски лири предходната седмица, в този момент цената е двойна. Според данните на Организацията за проучване на инфлацията ЕНАГруп, сред юни и юли цените са се вдигнали с 13,18 на 100. Цените на храните и безалкохолните питиета са скочили с 14,66%, наемите са се вдигнали с 6,05%, а цените в заведенията за хранене – с 9,15%. Очаква се да продължат да порастват, отбелязва АРД.

Инфлацията през юли се пресмята на 47,83 на 100 в съпоставяне със същия месец през предходната година. Турската централна банка предвижда, че годишната инфлация ще доближи 58 на 100. Експертите считат, че действителното покачване на цените в действителност е даже по-високо. На мнозина им се постанова да се лимитират, други зависят от финансовата поддръжка на фамилиите си.
Наемите в огромните градове се подвигат
Пенсионерите в огромните градове са измежду най-засегнатите. Средният наем на апартамент в Истанбул в този момент е 1,5 пъти по-висок от минималната работна заплата. Според градската администрация, наемите са се вдигнали с близо 700 % в границите на последните четири години, написа АРД.

Затова на доста пенсионери им се постанова да се изнесат от огромния град. Айше Акташ познава хора, които са в такова състояние. Арзу Белбюкен е една от тях. Пенсионерката към момента работи на свободна процедура като преводачка и учителка. Скоро ще се мести в Измир. В всекидневието ѝ се постанова да се лимитира за доста неща.

„ Преди постоянно излизах на ресторант – съвсем всеки ден. Сега мога да си го разреша най-вече един път на всеки две седмици. Трябва да се приспособяваме към обстановката и да променяме навиците си “, изяснява дамата пред АРД. На въпроса дали желае просто да си почива и да не работи повече, Арзу дава отговор: „ Няма по какъв начин. Карпе дием! Спряла съм да бленувам. Живея за момента. “
Нужни ли са „ революционни “ промени?
„ Ако Турция не предприеме съществени и евентуално революционни ограничения за решение на жилищната рецесия през идващите години, тя ще се задълбочи и ще се сблъскаме с най-тежкия дефицит на жилища в историята на републиката “, споделя в X (бившия Туитър) Бугра Гьокче, заместник-генерален секретар на истанбулската община.

Според данни, оповестени от Статистическата работа на Турция TÜİK, популацията на Истанбул е намаляло с повече от 56 000 души през 2020 – до малко над 15 милиона. През 2021 съгласно формалните данни тази наклонност се резервира, изяснява АРД. Поради инфлацията и поради страха от плануваното огромно земетресение в Истанбул, в този момент специалистите чакат броят на изнасящите се от мегаполиса да се усили най-малко двойно.

Правителството възнамерява да насърчи миграцията назад към селата. То обмисля да вземем за пример да субсидира електричеството и водата за пенсионерите, в случай че те се изместят от Истанбул. Мярката е за понижаване на гъстотата на популацията в мегаполиса, само че в това време подтиква джентрификацията. Преместването на пенсионерите не взема решение казуса с инфлацията, нито пък усъвършенства неприятните финансови условия.

Публикацията на Дамла Хекимоглу е оповестена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!