Стокхолмски газов синдром -
Подобно на мнозина мои съграждани в последно време и на мен се постанова да проследявам необятно обсъжданата в общественото пространство тематика за бъдещите доставки на природен газ в нашата страна. Тъй като съм дилетант в проблематиката се пробвам да се ориентирам в нея посредством вслушване в експертните отзиви на експерти в тази област. Както може да се чака тези отзиви са разнопосочни. Все отново от изказванията на авторитетните измежду тях разбирам, че опасност от липса на тази промишлена суровина и тип сила в действителност няма – газ на международния пазар има задоволително за всички.
Спорът е какъв брой благонадежден е неговият снабдител и на каква цена ще ни бъде продаван. На всички към този момент е ясно, че през идващите месеци за всички страни, включително и за нашата страна, цената на газа ще е висока и ще би трябвало да се преглътне. Остава да се откри правилен снабдител. По съществото си обсъждания проблем е решим с стопански и механически ограничения, като не би следвало да занимава необятни обществени кръгове. Ала казусът има и други страни – преди всичко политическа, а с изключение на нея и ценностна, а затова той с съображение има необятен публичен отзив. Върху тези негови измерения ще се спра в резюме.
Озадачен съм от позицията на актуалното служебно държавно управление на президента Радев по този проблем. Зад благовидния претекст да поддържа „ всички варианти отворени ” то прокарва тезата за „ наложителност ” на договарянията за бъдещи доставки на синьо гориво от досегашния ни контрагент „ Газпром ”. Учудването ми произтича от обстоятелството, че кабинета показва като надали не естествена нужда започването на договаряния с един потвърдил своята ненадеждност търговски сътрудник, за който на всички трезвомислещи европейци към този момент стана ясно, че в своите дейности се управлява от политически, а не от стопански претекстове. Тази непримиримост на някои български политици – в тази ситуация на министри от сегашния Министерски съвет, безусловно да поддържат икономическа взаимозависимост от настоящия режим в Русия ме накара да потърся пояснение на дейностите им, които за мен явно са лишени от здрав разсъдък.
Най-набиващо се на очи пояснение за тази позиция, с изключение на нелепост и закърняло възприятие за персонално достолепие, е финансовата или друга практическа взаимозависимост на въпросните ръководители на държавни институции от техния кремълски стопанин. Не изключвам да съществуват такива за някои от тях, само че се колебая всички да са изпаднали в сходна нежелана обстановка. Следователно би трябвало да се търси някакъв различен тип пояснение за този техен дебелоглав. Така стигнах до хипотезата, че в тази ситуация става дума за характерно проявяване на един добре прочут душевен феномен, наименуван Стокхолмски синдром, регистриран за първи път от психиатъра Нилс Бейерот при обира на шведска банка през 70-те години на предишния век. Реших да я ревизира, като потърсих информация за него във вездесъщата Wikipedia.
Тук в резюме ще показва и разясня приложимостта на информацията от този източник към визираното събитие. Започвам с неговото определение: „ Стокхолмският синдром е психически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва състрадание и благосклонност към него, постоянно дотам, че да го пази и да се разпознава с него ”. От тази формулировка излиза наяве, че приказваме за психическо заболяване, при което се следи мощна взаимозависимост сред жертвата и нейния изтезател. Очевидно става дума за държание, при което обратно даже на инстинкта за самозапазване подложения на мъчения човек („ пленник ”) абсолютно се подчинява и даже е подготвен да поддържа своя принудител. В изразената обществено позиция на настоящето българско държавно управление различавам белезите на подобен тип мощна психическа взаимозависимост. Явно абстиненцията от неналичието таман на „ съветски газ ” е прекомерно мощна и не предстои на лекуване в къси периоди. Заместването на въпросния опиат с друго упойващо вещество сега наподобява невероятно.
Да забележим какъв е характерът на обсъжданата взаимозависимост. Според определения източник на информация „ тези усеща нормално се смятат за ирационални в светлината на заплахата или риска, понесени от жертвите, които бъркат неналичието на действителна корист от похитителите си с акт на добрина ”. Очевидно става дума за мощна прочувствена връзка, при която е безсмислено да се търси рационалност в държанието или причини за неговото превъзмогване от заболелия.
Стокхолмският синдром може да бъде обсъждан като „ форма на травматично привързване ”, при което „ заложническият сюжет не е изцяло наложителен ”. Смятам, че в нашия случай този белег на психическото заболяване също е налице, въпреки и в особена форма – непринудено заложничество. Явно днешните министри вършат принос в психиатрията, като без насила поемат ролята на „ заложници ”.
По-нататък следва изясняване типа на връзките сред насилника и насилвания. При Стокхолмския синдром се следи „ мощна прочувствена връзка сред две лица, в които единият е от време на време хокан, унизен, заплашван, обичай и така нататък “. Няма подозрение, че огромна част от актуалните български управници следват модела за държание на жертвата в тази извратена връзка. В продължение на години те търпят снизходително, покровителствено и намерено присмехулно отношение от страна на своите опекуни в Кремъл. Изглежда, че актуалното държавно управление също не е срещу да търпи злорадството от компликациите, които изпитват българските жители и опитите за издевателства на формалните представители на днешния кървясъл съветски режим над тях.
Накрая да забележим по какъв начин стои въпроса с повода за появяването на Стокхолмския синдром. Според създателите на публикацията във Wikipedia „ една постоянно употребена догадка за обясняването на този синдром е учредена на теорията на Фройд ”, в която „ се допуска, че тази връзка се показва в отговора на индивида към контузията, която изпитва, ставайки жертва.
Идентифицирайки се с агресора е метод Егото да се отбрани ”. Смятам, че в този отговор на загадката с възникването на интересуващия ни феномен заслужава особено внимание предвид на характерната обстановка на неговото проявяване в нашата страна.
Поне някои представители на актуалното българско държавно управление е доста евентуално да следват Фройдовата скица за обяснението държанието на хора, които мислят, че са нападнати и би трябвало да се пазят. Те считат, че могат да отбият офанзивата против себе си като по абсурден метод се отъждествят с позицията на своя нападател. За тях от агресор той се трансформира в настойник и пример за подражателство. От това се възползва техния изтезател, който с перфидна приятност следи гърчовете, провокирани у изтезавания от личната му подигравка.
Смятам, че с цел да бъде сполучливо преодоляна актуалната газова рецесия е значимо българските жители, включително министрите в актуалното служебно държавно управление, да запазят здравия си разсъдък и живо морално възприятие. Същевременно е нужно да се даде отпор на тези, които са ги изгубили краткотрайно или дефинитивно. Каквото и да е обяснението за безсмислените дейности на актуалните управници на нашата страна – подлежащо на диагноза заболяване или някакво друго, то те не следва да бъдат позволени. Сега е моментът да се противопоставим на конюнктурни решения с дълготрайни отрицателни последствия за родината ни.
Добрин Тодоров, учител по философия
Спорът е какъв брой благонадежден е неговият снабдител и на каква цена ще ни бъде продаван. На всички към този момент е ясно, че през идващите месеци за всички страни, включително и за нашата страна, цената на газа ще е висока и ще би трябвало да се преглътне. Остава да се откри правилен снабдител. По съществото си обсъждания проблем е решим с стопански и механически ограничения, като не би следвало да занимава необятни обществени кръгове. Ала казусът има и други страни – преди всичко политическа, а с изключение на нея и ценностна, а затова той с съображение има необятен публичен отзив. Върху тези негови измерения ще се спра в резюме.
Озадачен съм от позицията на актуалното служебно държавно управление на президента Радев по този проблем. Зад благовидния претекст да поддържа „ всички варианти отворени ” то прокарва тезата за „ наложителност ” на договарянията за бъдещи доставки на синьо гориво от досегашния ни контрагент „ Газпром ”. Учудването ми произтича от обстоятелството, че кабинета показва като надали не естествена нужда започването на договаряния с един потвърдил своята ненадеждност търговски сътрудник, за който на всички трезвомислещи европейци към този момент стана ясно, че в своите дейности се управлява от политически, а не от стопански претекстове. Тази непримиримост на някои български политици – в тази ситуация на министри от сегашния Министерски съвет, безусловно да поддържат икономическа взаимозависимост от настоящия режим в Русия ме накара да потърся пояснение на дейностите им, които за мен явно са лишени от здрав разсъдък.
Най-набиващо се на очи пояснение за тази позиция, с изключение на нелепост и закърняло възприятие за персонално достолепие, е финансовата или друга практическа взаимозависимост на въпросните ръководители на държавни институции от техния кремълски стопанин. Не изключвам да съществуват такива за някои от тях, само че се колебая всички да са изпаднали в сходна нежелана обстановка. Следователно би трябвало да се търси някакъв различен тип пояснение за този техен дебелоглав. Така стигнах до хипотезата, че в тази ситуация става дума за характерно проявяване на един добре прочут душевен феномен, наименуван Стокхолмски синдром, регистриран за първи път от психиатъра Нилс Бейерот при обира на шведска банка през 70-те години на предишния век. Реших да я ревизира, като потърсих информация за него във вездесъщата Wikipedia.
Тук в резюме ще показва и разясня приложимостта на информацията от този източник към визираното събитие. Започвам с неговото определение: „ Стокхолмският синдром е психически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва състрадание и благосклонност към него, постоянно дотам, че да го пази и да се разпознава с него ”. От тази формулировка излиза наяве, че приказваме за психическо заболяване, при което се следи мощна взаимозависимост сред жертвата и нейния изтезател. Очевидно става дума за държание, при което обратно даже на инстинкта за самозапазване подложения на мъчения човек („ пленник ”) абсолютно се подчинява и даже е подготвен да поддържа своя принудител. В изразената обществено позиция на настоящето българско държавно управление различавам белезите на подобен тип мощна психическа взаимозависимост. Явно абстиненцията от неналичието таман на „ съветски газ ” е прекомерно мощна и не предстои на лекуване в къси периоди. Заместването на въпросния опиат с друго упойващо вещество сега наподобява невероятно.
Да забележим какъв е характерът на обсъжданата взаимозависимост. Според определения източник на информация „ тези усеща нормално се смятат за ирационални в светлината на заплахата или риска, понесени от жертвите, които бъркат неналичието на действителна корист от похитителите си с акт на добрина ”. Очевидно става дума за мощна прочувствена връзка, при която е безсмислено да се търси рационалност в държанието или причини за неговото превъзмогване от заболелия.
Стокхолмският синдром може да бъде обсъждан като „ форма на травматично привързване ”, при което „ заложническият сюжет не е изцяло наложителен ”. Смятам, че в нашия случай този белег на психическото заболяване също е налице, въпреки и в особена форма – непринудено заложничество. Явно днешните министри вършат принос в психиатрията, като без насила поемат ролята на „ заложници ”.
По-нататък следва изясняване типа на връзките сред насилника и насилвания. При Стокхолмския синдром се следи „ мощна прочувствена връзка сред две лица, в които единият е от време на време хокан, унизен, заплашван, обичай и така нататък “. Няма подозрение, че огромна част от актуалните български управници следват модела за държание на жертвата в тази извратена връзка. В продължение на години те търпят снизходително, покровителствено и намерено присмехулно отношение от страна на своите опекуни в Кремъл. Изглежда, че актуалното държавно управление също не е срещу да търпи злорадството от компликациите, които изпитват българските жители и опитите за издевателства на формалните представители на днешния кървясъл съветски режим над тях.
Накрая да забележим по какъв начин стои въпроса с повода за появяването на Стокхолмския синдром. Според създателите на публикацията във Wikipedia „ една постоянно употребена догадка за обясняването на този синдром е учредена на теорията на Фройд ”, в която „ се допуска, че тази връзка се показва в отговора на индивида към контузията, която изпитва, ставайки жертва.
Идентифицирайки се с агресора е метод Егото да се отбрани ”. Смятам, че в този отговор на загадката с възникването на интересуващия ни феномен заслужава особено внимание предвид на характерната обстановка на неговото проявяване в нашата страна.
Поне някои представители на актуалното българско държавно управление е доста евентуално да следват Фройдовата скица за обяснението държанието на хора, които мислят, че са нападнати и би трябвало да се пазят. Те считат, че могат да отбият офанзивата против себе си като по абсурден метод се отъждествят с позицията на своя нападател. За тях от агресор той се трансформира в настойник и пример за подражателство. От това се възползва техния изтезател, който с перфидна приятност следи гърчовете, провокирани у изтезавания от личната му подигравка.
Смятам, че с цел да бъде сполучливо преодоляна актуалната газова рецесия е значимо българските жители, включително министрите в актуалното служебно държавно управление, да запазят здравия си разсъдък и живо морално възприятие. Същевременно е нужно да се даде отпор на тези, които са ги изгубили краткотрайно или дефинитивно. Каквото и да е обяснението за безсмислените дейности на актуалните управници на нашата страна – подлежащо на диагноза заболяване или някакво друго, то те не следва да бъдат позволени. Сега е моментът да се противопоставим на конюнктурни решения с дълготрайни отрицателни последствия за родината ни.
Добрин Тодоров, учител по философия
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ