Почина генералът от КГБ, свалил Живков от власт
Почина някогашният руски дипломат у нас и генерал-майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виктор Шарапов, за който се счита, че е един от главните мотори за промяната на Тодор Живков, научи Lupa.bg. Дипломатът, който бе и президент на Обществената организация „ Съюз на приятелите на България в Русия “, си е отишъл на 5 ноември на 88 години.
Новината за кончината му идва дни преди у нас да бъде маркирана 30-годишнината от рухването на Живков на 10 ноември 1989 г. Като руски и съветски дипломат в България от 1988 до 1992 година името на Виктор Шарапов се свързва с разнообразни основни събития в най-новата история на страната ни. Участници в събитията от времето на перестройката и на рухването на комунизма свидетелстват, че Шарапов особено е бил изпратен в София от генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов, с цел да извърши промяната на Живков взаимно с така наречен реформатори в Българска комунистическа партия и руски ученици – Петър Младенов и Андрей Луканов.
Виктор Шарапов и Тодор Живков наподобяват усмихнати, само че връзките сред руския дипломат и Първия не бяха толкоз сърдечни
Виктор Шарапов е роден на 17 март 1931 година в Москва. Завършва китаистика в Московския институт по изтокознание, а по-късно стартира работа като публицист в интернационалния отдел на вестник „ Червена звезда “. Работи в руското списание „ Дружба “, което се издава в Пекин, а по-късно в продължение на 10 години – от 1961 до 1971 година е сътрудник на в. „ Правда “ в Китай. В същото време в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз дава отговор за китайското направление.
През май 1971 година става асистент на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, който след гибелта на Леонид Брежнев е определен за общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Шарапов е асистент и на идващите генерални секретари Константин Черненко и Михаил Горбачов.
Младият руски водач, който е окуражен да махне всички остарели комунистически ръководители в Източна Европа, изпраща при започване на февруари 1988 година Шарапов като дипломат в София. Китаистът е и първи дипломат на нова Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В следствие се оказва, че дипломатът е и върховен военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Доскоро основната версия бе, че на 10 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро и външен министър Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са осведомени. Новината се разгръща и отвън съвещанието. На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
Шарапов на коктейл дружно с Димитър Иванов – последния началник на Шести отдел на Шесто ръководство
На 18 октомври 1989 година в Берлин, на пленум на Централен комитет на Германската единна социалистическа партия, генералният секретар на Ерих Хонекер подава оставка. На негово място е определен Егон Кренц. На 1 ноември той е признат от генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов в Москва, където Горбачов в диалог с него декларира, че Ерих Хонекер е трябвало да се отдръпна по-рано, защото перестройката изисква нови ръководители.
Веднага след срещата Горбачов вика руския дипломат в България Виктор Шарапов на диалог в Москва и му предава копие от стенограмата с диалога си с Егон Кренц. Възлага му да запознае с текста и Тодор Живков в България.
На идващия ден, 2 ноември, дипломат Виктор Шарапов идва в България и на 3 ноември 1989 година желае среща с Тодор Живков. Срещата сред двамата е извършена същия ден. Живков е обезпокоен и комплициран и в диалога споделя, че от дълго време мисли за отдръпване.
На 5 ноември Виктор Шарапов желае нова среща, поканен е на обяд в Банкя, по време на който споделя на Тодор Живков: „ Съветското управление с огромно схващане се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате доста умно. Оторизиран съм също да ви изкажа огромна признателност за дългогодишното ползотворно съдействие, за вашите усеща на обич и дружба към Съюз на съветските социалистически републики и Комунистическа партия на Съветския съюз. “
Тодор Живков е сюрпризиран. Вече има не негово, а на Съюз на съветските социалистически републики решение да си подаде оставката. В диалога Тодор Живков благодари на управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз за положителното схващане и за изказаната към него признателност, само че показва опасения, че партията няма подготвеност за такава смяна, тъй като липсва подобаващ приятел, който да има многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на страната.
Виктор Шарапов бе последният руски дипломат в България и първият на нова Русия
Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката би трябвало да бъде подадена на идния пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков руският дипломат му предава, че управлението на Съюз на съветските социалистически републики предлага на идния пленум за общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия да бъде препоръчан, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов.
Тодор Живков предлага да си подаде оставката като общоприет секретар и да остане ръководител на Държавния съвет. Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември още веднъж на среща сред двамата в руското посолство по случай националния празник на Съюз на съветските социалистически републики, Живков упорства да остане ръководител на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е признато двата поста да се заемат от разнообразни хора и че казусът е на българските приятели.
Инфо: ЛУПА
