Битката при Ахелой оживява в петия епизод от историческа поредица „Средновековна слава
Победата при Ахелой, която справедливо е наречена от хронистите „ борбата на века “ оживява в петия епизод от анимационно-документалната историческа поредност „ Средновековна популярност “. ЗАД „ Армеец “ и съдружие „ Българска история “ не инцидентно избират да пресъздадат това велико средновековно стълкновение в поредицата си – след него българите се трансформират във в действителност господари на Балканите. В хода на кървавия конфликт цар Симеон се демонстрира освен като талантлив пълководец. И въпреки успеха да няма непосредствени стратегически измерения, триумфът на българското оръжие дефинитивно трансферира самодейността за водене на настъпателни дейности в Тракия в ръцете на Симеон.
Особено забавни са събитията, които довеждат до борбата при Ахелой. Последното десетилетие на IX век донася съществени промени в салдото на силите в Югоизточна Европа. Прехвърлянето на маджарите в Панóния, залезът на Великоморавия и усилването на печенежкия напън в посока Дунав основават напълно нова военно-политическа среда, в която да се развива спорът сред България и Византия. След като при ръководството на Борис и покръстването на българите, двете страни съумяват да запазят мира между тях, възцаряването на Симеон бележи нов стадий от ескалацията на напрежението сред двете страни.
През 894 година, България и Византия повеждат масирана и изтощителна война за правото на българските търговци да употребяват борсите в Константинопол. Симеон излиза победител и поема самодейността за нахлуване против Византия. Първите петнадесет години на X век стават очевидец на непрекъснати български походи в Тракия, чиято кулминационна точка е достигането до Константинопол през 913 година, когато Симеон желае за себе си царска купа, равна на тази на василевсите. Ловката дипломатическа игра на патриарх Николай Мистик съумява да тушира напрежението, само че за византийските първенци излиза наяве, че против България би трябвало да се работи по-категорично.
Начело на армията застава Лъв Фóка, най-силната фигура във военната аристокрация. Гръбнак на армията са три от общо четирите елитни гвардейски корпуса, основани в столицата. Задействан е величествен проект за основаване на необятна антибългарска коалиция, в която сa включени маджарите, сърбите и печенезите. Чрез своите сътрудници зад граница, българският държател научава за проектите на ромеите и комбинирайки мощ и дипломатичност съумява да в профил маджарите и сърбите от уравнението. Поне до известна степен. Шансът обаче е на страната на България, когато сред Роман Лакапин, друнгарий на черноморския флот, и шефа на Херсонéс Йоан Вогас избухва спор. Вогас персонално води със себе си огромен брой печенези, които Лакáпин би трябвало да трансферира през река Дунав с цел да нападат българите в гръб. Тази интервенция трябвало да се съгласува с главното византийско нахлуване от юг.
Поради настъпилия разкол, който разколебава и самите печенези, степната кавалерия остава на северния бряг на Дунав и не взема присъединяване в бойните дейности сред България и Византия. От друга страна, съществуват данни, че българският цар съумява да притегли част от печенезите на своя страна. Така, в средата на август, пред Симеон остава първостепенната задача да се оправи с главните византийски сили, водени от Лъв Фóка.
Как българите се оправят с тази комплицирана задача – гледайте във кино лентата.
