Пиявиците предизвикват неприятни асоциации, защото са свързани с представа за

Пиявиците провокират неприятни асоциации, тъй като са свързани с визия за изсмукване на кръв. Въпреки това хилядолетия обратно тази гадинка се е употребила с лечебна цел, като през Средните епохи е достигнала своя връх в здравната процедура.

Днес това лекуване с пиявици е екзотика, тъй като към този момент съществуват антибиотиците, само че към момента се среща като метод за кръвопускане за понижаване на възпалителни процеси в организма.

Поради предишния интерес и към момента непокътнатите практики е добре да научим повече за лечебните, само че не изключително привлекателни организми, наречени пиявици.

Класификация, история и етимология на пиявиците

Пиявиците са сегментирани паразити или хищни червеи, които са включени към подклас Hirudinea и принадлежат към типа Annelida. Те са тясно свързани с олигохетите, които включват земния червей и имат идентични характерности - меки, мускулести, сегментирани тела, които могат да се удължават и свиват. Двете групи са хермафродити, само че пиявиците имат смукатели в двата края.

Описани са към 680 типа пиявици, от които към 100 са морски, 480 са сладководни, а останалите са сухоземни.

Името на подкласа Hirudinea идва от подклас Hirudо, което на латински значи пиявица и гръцката дума, също за пиявица. Името е обещано през 1818 година от Жан-Батист Ламарк.

Пиявиците се разделят на две интеркласи - примитивни и същински пиявици. Истинските се разделят на такива с хобот и без хобот.

Най-древната група от анелиди се състои от живеещите преди 500 милиона години полихети, еволюирали до олигохети. Най-старите вкаменелости са отпреди 150 милиона години.

Разпространение и местообитания на пиявиците

С изключение на Антарктида, пиявиците се срещат по целия свят, само че са доста в умерените зона и езерата в северното полукълбо. Живеят главно в сладководни басейни, по-рядко в солени води и морето.

Тези организми обичат бавните води, плуват добре и се нуждаят от чиста вода като естествена среда.

За напредване на сушата им служат две вендузи, ситуирани в двата края на тялото. Много постоянно могат да бъдат открити в горите в тропиците.

В желаните им местообитания, пиявиците могат да се срещнат в доста висока компактност.

Някои типове по време на суша се заразят в утайката и могат да изгубят до 90 % от телесното си тегло, само че въпреки всичко да оцелеят.

Наземните са присъщи главно за тропиците, а водните типове имат по-широк ареал.

Как наподобяват пиявиците?

Пиявиците демонстрират удивително подобие между тях в морфологията, доста друга от типичните анелиди.

Обикновено тялото им е дорзално-вентрално сплескано и в двата края се стеснява. То е дълго до 20 сантиметра и в двата края са смукалата. Надлъжните и кръговите мускули в телесната стена се допълват от диагонални мускули, а това дава опция на мекотелото да демонстрира огромна еластичност.

Повечето пиявици имат смукач както начело, по този начин и откъм гърба, само че някои имат по един.

Както останалите анелиди, пиявицата е сегментирано животно. Пръстените на брой варират съгласно типа, сегментите най-често са 33 на брой за същинските пиявици.

Първите 5 сегмента принадлежат на главата и включват челен мозък, очни петна, смукател.

Следващите 21 сегмента са в средата на тялото и съдържат нервозен ганглий, а сред тях са двата репродуктивни органа - женска гонопора и тестиси.

Последните 7 сегмента съдържат задния мозък и са слети, с цел да образуват опашката на животното.

По цялата дължина на тялото минават канали, а двата съществени са от двете страни. Тяхната функционалност е на кръвоносни съдове.

В средата на пиявицата има 10 до 17 двойки органи на отделителната система. Канали водят до пикочния мехур.

Стената на тялото се състои от кутикула, епидермис и пълен пласт влакнеста съединителна тъкан, в която са вградени мускулите, които реализират придвижването на животното.

Размножаване и развиване на пиявиците

Тези животни са хермофродити. Те образуват обаче двойки. Предният завършек на пиявицата сочи към задния завършек на другата при двойките и по този начин мъжката гонопора е в контакт с женската на другата пиявица. Пенисът трансферира сперматофор в женската гонопора и спермата се съхранява във влагалището.

При някои типове липсва пенис и спермата се инжектира подкожно.

Известно време след копулация пиявицата снася дребни яйца без жълтъци, от които се образуват пашкули. При множеството типове пашкулът се фиксира към потънал обект или се заравя във влажна почва съгласно типа пиявици.

Когато яйцата се излюпят, младите организми търсят евентуални гостоприемници край брега. Пиявиците живеят 1 или 2 години.

Когато се развъждат, пиявиците са свободно живеещи организми, старите отрират, а младите стартират да търсят гостоприемник.

Хранене на пиявиците

Около ¾ от всички типове са паразити, които се хранят с кръвта на гостоприемника, а останалите са хищници. Те имат хобот, някои са въоръжени с челюсти.

Стомахът им е като сонда и откакто пиявицата пробие кожата и стигне до кръвта, тя изпуска със слюнката си антикоагулант, който пречи на съсирването. Едва зряла здравна пиявица се храни 2 пъти годишно и месеци смила кръвната храна.

Хищните пиявици са снабдени с релативно огромна беззъба уста за усвояване на ларви на инсекти, мекотели и други червеи, които могат да обхванат цели. В хранителната им диета можем да изброим дребните безгръбначни като охлюви, земните червеи и ларвите на инсекти. Обикновено плячката се засмуква и гълтам цяла. Някои типове обаче изсмукват меките тъкани от плячката, което ги прави промеждутъчен тип - сред кръвопийци и хищници.

Кръвосмучещите пиявици употребяват предните смукачи, с цел да се заловят за гостоприемника. Веднъж прикрепени, те употребяват композиция от слуз и засмукване, с цел да останат на мястото си.

Те изпускат белтък, наименуван хирудин, който не разрешава на кръвта да се съсирва, и по този начин пиявиците съумяват да смучат кръв. Това им свойство се употребява за кръвопускане прави медицинските пиявици лабораторни животни.

Изсмуканата кръв те складират в странични джобове на обемистата гуша и тона е аварийна им храна, която смилат дълго време.

Пиявиците са необикновени с това, че не създават амилази, липази и ендопептидази. Това значи, че механизмът, по който усвояват протеините, не следва тази поредност, която е присъща за другите животни и поради еволюционния си избор, те имат доста постепенно разграждане на храната.

Начин на живот и присъщи особености

Пиявиците имат свойството да откриват допиране, трептения, придвижване на близки предмети и химикали, отделяни от гостроприемника.

Видовете, които се хранят с топлокръвни животни се придвижват към по-топли предмети.

Много пиявици заобикалят светлината, макар че някои се придвижват към нея, когато са подготвени за хранене, евентуално с цел да усилят възможностите си да намерят гостоприемник.

Придвижването им става благодарение на мускулите, ситуирани по тялото и то прилича това на земните червеи.

Ухапванията от пиявици

Ухапването на човек от пиявица е повече обезпокоително за него, в сравнение с да крие някаква заплаха. Малък % от хората имат тежки алергични реакции след захапване, което постанова незабавна здравна помощ. Симптомите включват поява на червени петна по тялото, отичане към устните или очите, изнемощялост, сърбежи по цялото тяло.