Откъс от Неверест, издателство Вакон
Пирати?
21 юли 2020, Макс
![Неверест - 4444 морски благи, 105 дни с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите]( "Неверест - 4444 морски благи, 105 дни с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите")
" Неверест " - 4444 морски благи, 105 дни с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите
Книгата „ Неверест “ не е единствено роман за една дръзка фантазия, трансформирала се в неповторимо премеждие. Тя е вдъхновяваща истори...
Условията продължаваха да са относително удобни, макар че вълните бяха по-големи, а вятърът – по-силен от мечтаното. Беше измежду нощ. Вълните ме мятаха наляво-надясно и непрекъснато ме заливаха. Нямах и момент успокоение на греблата. Трябваше да съм съсредоточен от самото начало. С неспокойствие чаках промяната ми да свърши и да се прибера в каютата, където сладко да си поспя.
Дойде време за промяна и татко ми излезе да гребе на палубата, а аз се скрих вътре. Попитах го дали е видял нещо извънредно на картографа и той ми сподели, че всичко е обикновено. Съблякох се, легнах и за финален път погледнах екрана. За мое удивление, видях два приближаващи морски съда, които се бяха насочили право към нас. Скочих и се загледах по-внимателно. Забелязах, че и двата съда идват откъм африканския бряг и са на към четири морски благи от нас. Единият се приближаваше от североизток, а другият – от югоизток.
След това видях, че на картографа не бяха маркирани имената им, а единствено техните MMSI кодове. Беше извънредно, само че не невероятно. Казах си, че несъмнено са търговски кораби, и тъкмо преди да си легна, и двата съда изчезнаха от картографа съвсем по едно и също време. Това към този момент беше в действителност необичайно и тогава се сетих, че предходния ден Николай Джамбазов ни бе предизвестил за заплахата от пирати наоколо до брега на Мароко, тъй като той самият е имал такава среща. Отворих люка и погледнах на открито, търсейки светлините на съдовете всред огромните талази, множеството от които бяха доста по-високи от нашата лодка. Най-накрая ги видях може би на по-малко от 3 морски благи от нас. Трябваше да се скрием, тъй като бях уверен, че са пирати. Изключих AIS системата на НЕВЕРЕСТ, с цел да не виждат местоположението ни на своите картографи, и по-късно помолих татко ми да гребе на мрачно, тъй като желаех да изгася и топовата лампа. Той мъчно се съгласи, тъй като се усещаше по-уверен, когато имаше видимост най-малко на няколко метра към лодката, само че въпреки всичко ме послуша. Бях уверен, че в случай че изключим топовата лампа, няма по какъв начин да ни намерят в тъмнината и огромните талази. НЕВЕРЕСТ беше прекомерно дребна и бялата пяна на огромните талази скриваше нашето местонахождение съвсем изцяло. Можех да си отдъхна. Легнах си умерено, припрян да схвана каква ще е обстановката, когато се събудя.
21 юли 2020, Макс
Книгата „ Неверест “ не е единствено роман за една дръзка фантазия, трансформирала се в неповторимо премеждие. Тя е вдъхновяваща истори...
Условията продължаваха да са относително удобни, макар че вълните бяха по-големи, а вятърът – по-силен от мечтаното. Беше измежду нощ. Вълните ме мятаха наляво-надясно и непрекъснато ме заливаха. Нямах и момент успокоение на греблата. Трябваше да съм съсредоточен от самото начало. С неспокойствие чаках промяната ми да свърши и да се прибера в каютата, където сладко да си поспя.
Дойде време за промяна и татко ми излезе да гребе на палубата, а аз се скрих вътре. Попитах го дали е видял нещо извънредно на картографа и той ми сподели, че всичко е обикновено. Съблякох се, легнах и за финален път погледнах екрана. За мое удивление, видях два приближаващи морски съда, които се бяха насочили право към нас. Скочих и се загледах по-внимателно. Забелязах, че и двата съда идват откъм африканския бряг и са на към четири морски благи от нас. Единият се приближаваше от североизток, а другият – от югоизток.
След това видях, че на картографа не бяха маркирани имената им, а единствено техните MMSI кодове. Беше извънредно, само че не невероятно. Казах си, че несъмнено са търговски кораби, и тъкмо преди да си легна, и двата съда изчезнаха от картографа съвсем по едно и също време. Това към този момент беше в действителност необичайно и тогава се сетих, че предходния ден Николай Джамбазов ни бе предизвестил за заплахата от пирати наоколо до брега на Мароко, тъй като той самият е имал такава среща. Отворих люка и погледнах на открито, търсейки светлините на съдовете всред огромните талази, множеството от които бяха доста по-високи от нашата лодка. Най-накрая ги видях може би на по-малко от 3 морски благи от нас. Трябваше да се скрием, тъй като бях уверен, че са пирати. Изключих AIS системата на НЕВЕРЕСТ, с цел да не виждат местоположението ни на своите картографи, и по-късно помолих татко ми да гребе на мрачно, тъй като желаех да изгася и топовата лампа. Той мъчно се съгласи, тъй като се усещаше по-уверен, когато имаше видимост най-малко на няколко метра към лодката, само че въпреки всичко ме послуша. Бях уверен, че в случай че изключим топовата лампа, няма по какъв начин да ни намерят в тъмнината и огромните талази. НЕВЕРЕСТ беше прекомерно дребна и бялата пяна на огромните талази скриваше нашето местонахождение съвсем изцяло. Можех да си отдъхна. Легнах си умерено, припрян да схвана каква ще е обстановката, когато се събудя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ