На този ден: Бенедиктинският монах Дом Периньон създава шампанското
Пиер Периньон живял преди четири века във Франция и бил духовник в бенедиктинското абатство Овие край градчето Еперне в региона Шампан. Той бил интендант на манастирската маза.
Преподобният Периньон имал много сензитивно небце. И при постоянната ревизия в избата все не му давало мира, че към този момент бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре заради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал отначало. „ Спящият ” мая започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното.
Дом Периньон опитвал какво ли не, с цел да получи „ безшумно ” и „ изтънчено ” вино, само че най-после погледнал на дефекта като резултат. Друга негова заслуга е корковата запушалка. Именно преподобният Периньон пръв слага коркова запушалка на бутилките вино. Преди да наложи нововъведението си, запушвали шишетата с тапи от дърво или напоени със смола кълчища.
Англичаните обаче настояват, че разполагат с доказателства, че те са измислили пенливото вино десетилетия преди бенедиктинеца. Днес, с цел да се избегнат фалшификацията и нелоялната конкуренция, сега името шампанско имат право да поставят на продукцията си единствено 40 производители от района Шампан, където е изобретена напитката.
1777 година в Лондон е открит първият цирк в света. Още през 1770 година върналият се от военна работа старши сержант от 15-и полк леки драгуни Филип Астли основава в Лондон школа за езда, в която показва своето майсторство. Започва да дава представления. Скоро за тези спортно-акробатически зрелища е издигната специфична постройка, получила името „ Амфитеатър на Астли ”. Тя е с куполообразен покрив, кръгла зрителна зала, манеж, оркестър и сцена.
На 4 август 1777 година в Лондон се състои първото в Европа театрално зрелище. В цирка на Астли преобладавали конните номера: акробатична езда, дресировка, пирамиди от акробати върху коне - и всичко това на оптималната скорост.
Астли за първи път показва комплекс гимнастически извършения на кон, който се движи ходом, тръс и в галоп по манежа. Той за пръв път демонстрира и рискови номера с коне на кръгла сцена. Оттам се появява и названието „ цирк ” (от англ. circus - кръг).
Представленията на Астли се усложняват с времето и се съчетават с други циркови жанрове. Поставят се цели сюжетни музикални спектакли, феерии и мелодрами на исторически тематики, включващи фехтоване и конни батални подиуми. В програмата се появяват дресури на кучета, въжеиграчи, акробати, клоуни, жонгльори и пантомима.
Филип Астли става създател на първата циркова династия. Той строи и и провежда аналогични предприятия и в други градове. През 1782 година открива филиал на театъра в Париж.
Прочетете още
1944 година разкрито е убежището на фамилията на Ане Франк.
Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 година във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 година фамилията е насила да изостави спокойния живот, който води на „ Гангхоферщрасе ”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, до момента в който родителите им се открият в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се открива в един от новите квартали на Амстердам, на „ Мерведеплейн ” №37. Семейството живее умерено до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 година
На 5 юли 1942 година Марго Франк получава призовка от Секретен сътрудник, която форсира с 10 дни реализирането на проекта на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт ” №263, в задната част на постройката на компанията, в която работи бащата „ Опекта ”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един прочут ортодонт. В укриването на хората оказват помощ и някои от чиновниците на „ Опекта ”, техни доверени другари. В укритието Ане написа своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя назовава Кити. Ане споделя с Кити своите фантазии, мисли, усеща и стремежи, радостните и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Предателят е разузнавач на полицията - Антон Алерс, сякаш „ другар ” на Ото Франк. Укриващите се са задържани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „ Вестерборк ”, покрай град Дренте. Там остават близо месец.
На 3 септември са откарани в лагера „ Аушвиц ”. Там разделят Ото Франк вечно от фамилията му. Едит Франк умира в „ Аушвиц ” на 6 януари 1945 година, а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „ Берген-Белзен ”, покрай Хановер. През февруари Марго умира, а при започване на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „ Маутхаузен ”, където умира при започване на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „ Терезиенщат ”, където умира при неразбираеми условия. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност съумява да избегне тази орис, защото се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 година, когато Съветската войска освобождава концлагера.
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 година той сбъдва фантазията на щерка си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „ Задната къща ” и незабавно притегля вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.
През 60-те години постройката на „ Опекта ” се трансформира в музей „ Ане Франк ”. Апартаментът на „ Мерведеплейн ” №37 е ремонтиран и се дава чартърен на млади писатели.
1995 година Хърватия стартира „ Операция Буря ”, с цел да си възвърне анклавa, разгласен за Република Сръбска Крайна. Целта на интервенцията е завладяване на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално интервенцията продължава четири дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.
През януари 1992 година се подписва съглашение сред президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за спиране на стрелбата сред хърватската войска и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската национална войска. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където болшинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската армия да се приготви по-добре за идната борба.
През следвщите три години хърватската армия организира единствено дребни несполучливи интервенции. Изключение е интервенция „ Медачки джеп ” през септември 1993 година, когато хърватските сили опустошават дребна област в планините на Лика, което провокира интернационален случай.
През 1995 година военната мощ на хърватските и босненските сърби доста отслабва. Загубват въздействието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат опция да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото управление е разединено. Войската на сърбите е доста по-малобройна.
От друга страна хърватската армия доста се ускорява. Има ново и доста по-добро оръжие макар ембаргото за импорт на оръжие. Също по този начин има тактическо преимущество, основно в информационните връзки, за разлика от своите съперници.
През лятото на 1995 година хърватските и босненските сили се сплотяват и заемат стратегически значимите босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за доставяне на хърватските сърби. Започва блокада на град Книн от три страни. Голяма част от популацията от тези региони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.
На 4 август американските въздушни сили бомбардират два радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „ Операция Олуя ”. Това деяние още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и напълно скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.
До 6 август, 1-ва хърватска дивизия доближава границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват опозиция само към град Глин (южно от Сисак). Вечерта на 7 август интервенцията публично завършва, тъй като по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през идващите няколко дни.
След тази интервенция Република Сръбска Крайна не съществува. Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се пресмята сред 150 000 и 200 000 души.
Преподобният Периньон имал много сензитивно небце. И при постоянната ревизия в избата все не му давало мира, че към този момент бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре заради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал отначало. „ Спящият ” мая започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното.
Дом Периньон опитвал какво ли не, с цел да получи „ безшумно ” и „ изтънчено ” вино, само че най-после погледнал на дефекта като резултат. Друга негова заслуга е корковата запушалка. Именно преподобният Периньон пръв слага коркова запушалка на бутилките вино. Преди да наложи нововъведението си, запушвали шишетата с тапи от дърво или напоени със смола кълчища.
Англичаните обаче настояват, че разполагат с доказателства, че те са измислили пенливото вино десетилетия преди бенедиктинеца. Днес, с цел да се избегнат фалшификацията и нелоялната конкуренция, сега името шампанско имат право да поставят на продукцията си единствено 40 производители от района Шампан, където е изобретена напитката.
1777 година в Лондон е открит първият цирк в света. Още през 1770 година върналият се от военна работа старши сержант от 15-и полк леки драгуни Филип Астли основава в Лондон школа за езда, в която показва своето майсторство. Започва да дава представления. Скоро за тези спортно-акробатически зрелища е издигната специфична постройка, получила името „ Амфитеатър на Астли ”. Тя е с куполообразен покрив, кръгла зрителна зала, манеж, оркестър и сцена.
На 4 август 1777 година в Лондон се състои първото в Европа театрално зрелище. В цирка на Астли преобладавали конните номера: акробатична езда, дресировка, пирамиди от акробати върху коне - и всичко това на оптималната скорост.
Астли за първи път показва комплекс гимнастически извършения на кон, който се движи ходом, тръс и в галоп по манежа. Той за пръв път демонстрира и рискови номера с коне на кръгла сцена. Оттам се появява и названието „ цирк ” (от англ. circus - кръг).
Представленията на Астли се усложняват с времето и се съчетават с други циркови жанрове. Поставят се цели сюжетни музикални спектакли, феерии и мелодрами на исторически тематики, включващи фехтоване и конни батални подиуми. В програмата се появяват дресури на кучета, въжеиграчи, акробати, клоуни, жонгльори и пантомима.
Филип Астли става създател на първата циркова династия. Той строи и и провежда аналогични предприятия и в други градове. През 1782 година открива филиал на театъра в Париж.
Прочетете още
1944 година разкрито е убежището на фамилията на Ане Франк.
Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 година във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 година фамилията е насила да изостави спокойния живот, който води на „ Гангхоферщрасе ”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, до момента в който родителите им се открият в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се открива в един от новите квартали на Амстердам, на „ Мерведеплейн ” №37. Семейството живее умерено до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 година
На 5 юли 1942 година Марго Франк получава призовка от Секретен сътрудник, която форсира с 10 дни реализирането на проекта на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт ” №263, в задната част на постройката на компанията, в която работи бащата „ Опекта ”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един прочут ортодонт. В укриването на хората оказват помощ и някои от чиновниците на „ Опекта ”, техни доверени другари. В укритието Ане написа своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя назовава Кити. Ане споделя с Кити своите фантазии, мисли, усеща и стремежи, радостните и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Предателят е разузнавач на полицията - Антон Алерс, сякаш „ другар ” на Ото Франк. Укриващите се са задържани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „ Вестерборк ”, покрай град Дренте. Там остават близо месец.
На 3 септември са откарани в лагера „ Аушвиц ”. Там разделят Ото Франк вечно от фамилията му. Едит Франк умира в „ Аушвиц ” на 6 януари 1945 година, а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „ Берген-Белзен ”, покрай Хановер. През февруари Марго умира, а при започване на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „ Маутхаузен ”, където умира при започване на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „ Терезиенщат ”, където умира при неразбираеми условия. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност съумява да избегне тази орис, защото се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 година, когато Съветската войска освобождава концлагера.
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 година той сбъдва фантазията на щерка си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „ Задната къща ” и незабавно притегля вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.
През 60-те години постройката на „ Опекта ” се трансформира в музей „ Ане Франк ”. Апартаментът на „ Мерведеплейн ” №37 е ремонтиран и се дава чартърен на млади писатели.
1995 година Хърватия стартира „ Операция Буря ”, с цел да си възвърне анклавa, разгласен за Република Сръбска Крайна. Целта на интервенцията е завладяване на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално интервенцията продължава четири дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.
През януари 1992 година се подписва съглашение сред президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за спиране на стрелбата сред хърватската войска и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската национална войска. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където болшинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската армия да се приготви по-добре за идната борба.
През следвщите три години хърватската армия организира единствено дребни несполучливи интервенции. Изключение е интервенция „ Медачки джеп ” през септември 1993 година, когато хърватските сили опустошават дребна област в планините на Лика, което провокира интернационален случай.
През 1995 година военната мощ на хърватските и босненските сърби доста отслабва. Загубват въздействието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат опция да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото управление е разединено. Войската на сърбите е доста по-малобройна.
От друга страна хърватската армия доста се ускорява. Има ново и доста по-добро оръжие макар ембаргото за импорт на оръжие. Също по този начин има тактическо преимущество, основно в информационните връзки, за разлика от своите съперници.
През лятото на 1995 година хърватските и босненските сили се сплотяват и заемат стратегически значимите босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за доставяне на хърватските сърби. Започва блокада на град Книн от три страни. Голяма част от популацията от тези региони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.
На 4 август американските въздушни сили бомбардират два радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „ Операция Олуя ”. Това деяние още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и напълно скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.
До 6 август, 1-ва хърватска дивизия доближава границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват опозиция само към град Глин (южно от Сисак). Вечерта на 7 август интервенцията публично завършва, тъй като по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през идващите няколко дни.
След тази интервенция Република Сръбска Крайна не съществува. Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се пресмята сред 150 000 и 200 000 души.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ