Петър Ганев Институт за пазарна икономикаАнализът е от седмичния бюлетин

Петър Ганев
Институт за пазарна стопанска система

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и е писан преди Мария Габриел да се откаже от номинацията си за министър председател и ГЕРБ И Движение за права и свободи да се разгласят за предварителни избори.

Събитията от последната седмица наклониха съществено везните в посока на неуспех на ротацията и отиване към нови парламентарни избори.

Въпреки всички политически разногласия през последните седмици и спирането на програмата на малките екрани за изключителните брифинги на двете огромни парламентарни обединения в неделя, водещата догадка на икономическите сътрудници, както и на европейските и интернационалните сътрудници на страната, беше за сполучлива ротация и опазване на политическата непоклатимост най-малко до края на 2024 година.

Тази догадка към момента може да се осъществя, отчитайки, че огромна част от дейностите на политиците са по-скоро игра с публиката при евентуално авансово заложен краен резултат, само че към този момент е неизбежно да погледнем и към различния сюжет, в който идва длъжностен кабинет и отиваме на нови избори.

Няколко бележки за момента, в който всичко това се случва:

В края на 2023 година стопанската система на страната означи 10-то следващо тримесечие на закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт на годишна база - от 9,8% растеж през второто тримесечие на 2021 година по отношение на същия интервал на 2020 година до към този момент едвам 1,6% през четвъртото тримесечие на 2023 година И до момента в който доста по-високият напредък през 2021 година отразява възобновяване на стопанската интензивност след шока на пандемията, то фактът, че през цялата 2023 година икономическият напредък се забавя е стеснителен. В този интервал растежът в Европа изчезна, като през четвъртото тримесечие на 2023 година растежът в еврозоната е 0,1%, а някои страни, в това число главният ни търговски сътрудник Германия, регистрират негативен напредък.

В същото време инфлацията към този момент е под надзор, като в целия Европейски съюз годишната инфлация през февруари 2024 година е 2,8% - за пръв път под 3% от лятото на 2021 година Ръстът на цените в България също се забави сензитивно, като годишната инфлация за февруари 2024 година е 3,5% по европейската методология.

Отчитайки продължаващия тренд на стесняване на инфлацията у нас, можем да чакаме в идващите месеци тя да се свие до под 3% и последователно ще стартираме да се приближаваме към инфлационния аршин за участие в еврозоната. Това обаче не значи, че ще осъществим критерия до април и ще получим зелена светлина за еврозоната през май или юни, когато се разгласява постоянния конвергентен отчет на Европейската централна банка и Европейската комисия.

Тенденцията все още обаче задава всички предпоставки да осъществим критерия до края на годината, което към този момент ще отвори опцията за приемане на еврото.

Такива бяха и посланията по време на визитата на ръководителя на Еврогрупата Пасхал Донахю единствено дни преди новата порция политически драми.

На фона на забавящ се стопански напредък и действителна вероятност за еврозоната, провокациите пред икономическата политика в страната са големи. Смените на състава на всички регулатори с изминал мандат, които се разясниха през последните месеци, остават висящи. Голяма част от промените по Плана за възобновяване и резистентност занапред предстоят, надлежно и предстоящите заплащания. Увеличава се и натискът за политики в поддръжка на конкурентоспособността и стесняване на бюджетния недостиг. Последното допуска както структурни промени в разходната част и ориентиране на обществените заплащания, по този начин и ограничения в поддръжка на приходите. С хипотезата за сполучлива ротация по-скоро се виждаше някаква пътека за деяние по всяка една от тези тематики.

Въпросът е има ли явен път напред при длъжностен кабинет или всичко ще бъде " на пауза " до образуването на нова " сглобка "?

Тук би трябвало да отбележим два нови момента. Първият е, че съгласно новите разпореждания в конституцията, Народното събрание не се разпуска при назначението на длъжностен кабинет.

Това отстранява риска от неналичието на парламент и краткотрайно блокиране на законодателния орган. Вторият е, че този път президентът няма власт да назначи длъжностен кабинет по свое убеждение.

Промените в конституцията гласят, че президентът избира министър председател от авансово заложен лист - упованията са да бъде определен ръководителят на националното заседание, а към този момент определеният министър председател предлага състав на кабинета. Тук е отворен въпросът доколко този състав ще е резултат от съвещания и дали ще е под някаква форма надпартиен, или ще е по-скоро производна на най-голямата групировка в Народното събрание.

Пред възможния длъжностен кабинет ще има и различен проблем. Един от новите текстове в конституцията гласи, че учредената задача на служебното държавно управление е да провежда изборите.

А може ли до момента в който ги провежда да предложи смяна в политиката по отношение на индустриалните паркове? Или да промени коефициентите, по отношение на които се дефинират обсегът и размерът на обществените помощи?

Целият кабинет ще виси в една несигурност от това кое може и кое отива прекомерно надалеч от главната му цел. И за похлупак Народното събрание може да одобри и специфичен закон за ограничение пълномощията на служебното държавно управление и към този момент напълно да влезем в нова догадка.

В допълнение към несигурността по какъв начин тъкмо ще действа сходен кабинет е и неяснотата какви плаващи болшинства ще се образуват в Народното събрание до провеждането на новите избори. Всички тематики, които изброихме нагоре: регулатори, промени и промени в закони, възможен закон за ограничение на пълномощията на служебния кабинет, ще би трябвало да минат през парламент, в които няма ясно болшинство.

Всичко това ни демонстрира, че при неуспех на ротацията най-вероятните сюжети са два.

Единият е краткотрайно блокиране на всички по-важни тематики до провеждането на нови избори.

Другият е свръхдейност на плаващите болшинства и краткотраен безпорядък по сходство на гласуването на бюджетни текстове по време на служебно държавно управление.

В последните седмици виждаме образно този порив, довел до няколко решения с милиарден резултат върху обществените финанси. В тази среда мъчно можем да твърдим, че стопанската система ще остане незасегната и вероятностите пред растежа няма да се влошат.