Пъстърва
Пъстървата е сборно разговорно разбиране за няколко типа студеноводни риби от семейство Пъстървови. В фамилията на пъстървите влизат няколко типа – балканска пъстърва, дъгова пъстърва, сивена, хибридите сред тях, а също така има и охридска пъстърва, както и сьомгова пъстърва.
Най-често пъстървата населява горните течения на реките, високопланинските езера и язовири, където водата тече много мощно и бързо и е богата на О2. Щом пъстървата доближи до междинното течение на такива водни канали, тя се връща в горното течение, тъй като междинното е по-топло. Езерните пъстърви лавират сред водоема, който населяват и реките и потоците, които се вливат или излизат от него.
Пъстървата е извънредно взискателна във връзка с качеството на водата и нейната температура. Тази риба не търпи централизация на О2 по-ниска от 7 -12 мл на литър вода, както и температура над 5 -10 градуса. Обикновено пъстърва може да се срещне на височина 2000 м, и в долините, а при подобаваща температура и централизация на О2 може да се срещне и реките в равнините.
Рибите от семейство Пъстървови нормално хвърля хайвера си през зимата, а напролет дребните се излюпват. Женската пъстърва си избира уместно място, където да хвърли хайвера си и благодарение на опашката си разравя камъчетата на дъното. По този метод тя прави дребни ямки, където хвърля хайвера си. Успоредно с това мъжкият изхвърля семенна течност, вследствие на което оплоденият хайвер става по-тежък от водата и остава на дъното.
Пъстървата пораства много бързо. Теглото и доближава забележителни размери, като в най-хубавите случаи стига до 35 кг. Това не важи обаче за речната пъстърва, която тежи не повече от 800 грама. Всички типове от сем. Пъстървови са с значимо стопанско значение. Навярно най-голямо значение в рибовъдството има дъговата пъстърва, която е от най-честите обекти на спортния лов на риба за едно с други студеноводни риби.
Пъстърва се отглежда и в рибовъдни стопанства с количество на разтворения във водата О2 над 7 мг/л и температура 12-20 градуса. Такива стопанства се назовават студеноводни. Представителите на сем. Пъстървови са публикувани в свободно положение в Северна Америка, Европа и Азия. В процеса на еволюцията от тях произлизат доста разновидности и подвидове пъстърви.
Видове пъстърва
Дъговидна пъстърва – необятно публикувана в Северна в две разновидности - същинска дъговидна и стоманеноглава. Дължината на тялото на същинската дъговидната пъстърва е сред 25 до 65 см, с тегло сред 2 и 7 кг, а на стоманеноглавата - сред 50 до 100 см и тегло до 10 кг. Смята се, че по-голяма кулинарна стойност има същинската дъговидна пъстърва, която е по-вкусна от двата типа, въпреки че стоманеноглавата има по-богато на протеин и по-бедно на мазнини месо;
Охридска пъстърва (Salmo letnica) – е ендемичен тип за региона само и единствено на Охридското езеро. По-късно тя е аклиматизирана и във Власинското езеро, Сърбия, в някои водоеми в Съединени американски щати и на други места. Счита се за изключително безценен деликатес. Този неповторим за региона на Македония представител на сем. Пъстървови доближава размери сред 20 и 60 см дължина и тегло до 15 кг;
Кафява пъстърва/Балканска речна пъстърва – това най-разпространената в Европа пъстърва, известна и с двете имена. Дължината на този Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) доближава до към 40 см, а тежестта и варира приблизително към 10 кг и доближава най-вече 20 кг. Отстрани тялото е със ярко кафяв цвят, а по корема съвсем жълт, като огромни розови петна на двете страни;
Тъмна ручейна пъстърва – това е по-дребна и присъща за Европа пъстърва, само че също така се развъжда и в студените планински региони на Северна Америка. Счита се за деликатесна риба, която има дължина едвам 20-25 см и непретенциозно тегло - към 1-2 кг. Характерен за тъмната ручейна пъстърва е мрачно маслиновия цвят на люспите.
Сребърна пъстърва – това е към този момент липсващ немигригращ тип пъстърва. Срещала се е в региона на няколко езера в Ирландия и до 1960 година Изчезването й станало последица от изкуственото внасяне в езерата на неспецифичен за региона тип бързорастваща хищна риба;
Сьомгова пъстърва – това е наедрял морски тип, който съчетава в себе си потребните качества на сьомгата и пъстървата. Характеризира се с нежно розово до бананово на цвят месо, и разбъркан усет, който припомня двата типа риба. По своите размери морската пъстърва прилича сьомгата, само че се разграничава от нея по по-широкото си тяло. Също по този начин има и по по-слабо изразената хлътналост на опашния плавник.
Състав на пъстървата
Пъстървата е относително скъпа, в огромната си част деликатесна риба, която се отличава с огромни хранителни стойности и доста потребни съставки. Обитаваща бързите студени водни потоци, пъстървата се характеризира с доста ниско наличие на мазнини поради което постоянно я назовават постна риба. Извънредно потребна е, тъй като месото й е богата на Омега 3 мастни киселини и мастноразтворимите витамини А и D.
Освен това пъстървата съдържа огромно количество витамини от групата В. Месото на рибите от сем. Пъстървови нормално е свежо и богато на протеини и малко мазнини. Многото омега-3 мастни киселини я вършат извънредно значима за пълноценния хранителен режим. Освен това хайверът на пъстървата изобилства от витамин А. При множеството типове пъстърви мазнините доближават до 6% а протеините - към 18-20%.
Избор и предпазване на пъстърва
У нас в планинските региони може да консумирате постоянно прясна пъстърва. Ако обаче отидете на пазара, там с изключение на прясна риба, може да откриете и опушена или замразена. В рибните магазини или в огромните търговски вериги може да откриете цяла замразена почистена пъстърва или единствено филетирана.
Ще разпознаете прясната пъстърва по чистия взор и свежия аромат. Ако предвиждате да съхранявате пъстървата, то най-добре я замразете във фризер. Винаги е за предпочитане незабавно да сготвите закупената от вас риба и да се насладите на невероятния й усет.
Кулинарно приложение на пъстървата
Пъстървата е лесна за подготвяне, извънредно вкусно и доста потребна риба. Тя е обикната от доста кулинарни експерти и обичана на чревоугодниците с усет. Пъстърва може да се подготви всячески – печена на плам или във фурна, варена на пара, пържена или печена във фолио. От пъстърва могат да се подготвят неповторими рибни шишчета, с които да очаровате гостите си.
Когато приготвяте пъстърва, имайте поради правилото, че колкото по-опростен е методът и на кулинарна обработка, толкоз по-вкусна е пъстървата и толкоз повече потребните й съставки са се запазили. Пъстърва се подготвя като останалите риби, измива се, почиства се и се овкусява с подправки, малко лимонен сок и зехтин.
Вкусът на пъстървата се съчетава доста добре със подправки като девесил и естрагон, а също така с чесън, лук, домати, свежи зелени подправки като магданоз. Когато поднасяте пъстърва наложително я гарнирайте със пресен комат лимон. За гарнитура към пъстървата са подобаващи задушени или свежи зеленчуци, печени картофи или картофено пюре. Пъстървата се съчетава чудесно с обичаното ви бяло вино.
Ползи от пъстървата
Пъстървата е една от храните, които е добре постоянно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е извънредно потребна, най-вече поради високото си наличие на Омега-3 мастните киселини. Те са извънредно значими за работата на сърцето и нервната система. Редовното ядене на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с сила, а също така ще накара косата и кожата ни да засияят. Омега 3-мастните киселини са скъпи за сухата кожа, която има потребност от непрекъснато поддържане.
Ако обичате пъстърва, предлагаме да опитате някоя от многочислените ни предписания за пъстърва, а точно:
- печена пъстърва;
- пъстърва на скара;
- пъстърва на тиган;
- супа от пъстърва;
