Откъс от „Родственици: Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците“ от Ребека Раг Сайкс
ПЪРВА ГЛАВА
Първото лице
![Родственици ли сме с неандерталците?]( "Родственици ли сме с неандерталците?")
" Родственици " ли сме с неандерталците?
Изследването на Ребека Раг Сайкс преглежда живота, гибелта, любовта и изкуството на нашите братовчеди – неандерталците. През пос...
Да си представим, че стоим върху главозамайващо висок небостъргач. Далеч надминал Вавилонската кула, той се издига над земята като колосален сталагмит, надграждан с по един метър за всяка година от човешката история. Точно над върха му, на височина триста километра, прелита Международната галактическа станция. Докато мигнем, тя към този момент е отминала. Сега пристъпете към ръба на кулата и погледнете надолу. Тя е заобиколена от ореол светлина, бликаща от хиляди прозорци. Горните етажи са заети от жилища, осветявани от светодиодни лампи. Но надолу, като се спускаме все по-дълбоко във времето, естеството на светлината се трансформира. Очите ви привикват, до момента в който кехлибарените флуоресцентни лампи отстъп- ват на газени лампи, а те – на изобилно голям брой свещи.
Вече примижавате, само че въпреки всичко съзирате меко зарево още по-надолу – остаряла светлина от десетки хиляди глинени лампи. Димът им обгръща кулата, само че още не сте стигнали до дълбините на човешката история. Вземате дребен телескоп и със зеници, разширени от изпитание да уловят античните фотони, виждате блещукащи огнища трийсетина километра по-долу. Те не престават до десетократно по-голяма дълбочина, чак до началото преди триста хиляди години. Пламъци играят и хвърлят сенки върху каменни стени, до момента в който огънят изчезне и останат единствено безчет години мрак.
Времето е лъжливо. То може да тече стряскащо бързо или да пълзи така постепенно, че да се усеща като задължение, измервано с ударите на сърцето. Всеки човешки живот е пъстър със мемоари и напоен с показа за бъдещето, въпреки да съществуваме в непрекъснато изтичащото настояще. Ние се носим по потока на времето и не е по силите ни да излезем от него и да го погледнем в профил в неговата целокупност. Не е въпросът за преброяване и премерване. Съвременната просвета може да пресмята с главозамайваща акуратност стойности от възрастта на Вселената до най-малкия измерим времеви период – Планковата секунда. Но да разберем същински мащабите на времето на еволюционно, планетно и галактическо ниво, си остава съвсем невероятно, както е било за първите геолози, зашеметени от догадките си за същинската възраст на Земята. Трудно е да възприемем предишното повече от три-четири генерации обратно, което е лимитът на „ живата памет “ за множеството от нас. Още по-трудно е да усетим връзката си с по-далечните прародители. Старите фотоси образно демонстрират по какъв начин погледът ни се замъглява; а даже този списък от облици стига единствено две-три генерации обратно. После навлизаме в царството на рисуваните портрети, което обгръща предишното с още едно покривало на нищожност. А да разберем изумителния мащаб на „ дълбокото “ археологическо време, е доста, доста по-трудно.
Развити са потребни умствени похвати, които хвърлят мост над тази пропаст сред нашето съществуване на еднодневки и дълбините на времето. Ако свием 13,8-те милиарда години битие на Вселената до един 12-месечен интервал, динозаврите се оказват смайващо покрай Коледа, а Homo sapiens се появява броени минути преди новогодишната заря. Но проектирането на времето в подобен осезателен мащаб не дава визия за безкрайните зейнали поредици от години. Изненадващите съпоставения ненапълно оказват помощ: да вземем за пример сред царуването на Клеопатра и стъпването на човек на Луната са минали по-малко години, в сравнение с сред нея и построяването на пирамидите в Гиза. И това са единствено последните няколко хиляди години, до момента в който палеолитът, т.е. археологическият интервал преди последното замръзване, е още по- умопомрачителен. Скачащите бикове, нарисувани по стените на пещерата Ласко, са по-близо във времето до фотосите в смарт телефона ви, в сравнение с до рисунките на коне и лъвове от пещерата Шове. Къде по тази канара са неандерталците? Те ни връщат във времето доста преди пръсти да обрисуват зверове върху каменни стени.
![С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?]( "С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?")
С какво се отличават „ Успяващите деца ” и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат...
Макар да е невероятно да посочим „ първия “ техен представител, неандерталците стават разпознаваема популация преди сред 450 и 400 хиляди години. Нощното небе, надвиснало над тогавашните многочислени популации хоминини, е изглеждало прекомерно друго, а Слънче-вата система е била на светлинни години от настоящето си място в безкрайния космически валс. Ако разгледаме междинната точка на интервала на битие на неандерталците – преди към 120 хиляди години, ще забележим, че континентите и реките са като цяло разпознаваеми, само че светът се усеща друг. По-топло е и океаните, набъбнали от разтопения лед, са наводнили сушата и са изтикали бреговата линия на доста метри по-нагоре. В долините на Северна Европа бродят зверове с изненадващо тропически тип. Сумарно неандерталците са претърпели цели 350 хиляди години, преди да ги изгубим от взор – или най-малко техните вкаменелости и артефакти – преди към 40 хиляди години.
От тези големи мащаби свят ни се завива. И не е единствено времето: неандерталците са се разселили и на удивително обстойно пространство. По-скоро евразийци, в сравнение с европейци, те са живели от Северен Уелс до границите на Китай и на юг до пустините на Арабския полуостров.
Колкото повече научаваме за неандерталците, толкоз по-голям обсег и трудност откриваме. Но опитът да проследим всичко може да ни обърка, тъй като археологическите обекти са хиляди. Затова ще се придържаме към опорни точки – основни обекти, които ни разрешават да сверим визиите си с същинската неандерталска история, като в същото време дават и по-широк взор върху необятното поле на проучвания. Някои от тях, като Абрик Романи в Испания или Денисовата пещера в Сибир, ни описват за невероятни открития от ХХІ век. Други, като скалното убежище3 Льо Мустие в сърцето на региона Перигор в Югозападна Франция, оферират летописи на живота на неандерталците, преплетени с историята на самата археология. Тук са открити два изключително значими неандерталски скелета, с които ще се срещнем по-късно. Освен това обектът съдържа каменни артефакти4, на което е наречена избрана неандерталска просвета – Мустерианската. Льо Мустие е очевидец на повече от век проучвания, хазаин на генерации учени и даже средоточие на геополитическо напрежение тъкмо преди Първата международна война. Но нашето знание за неандерталците не стартира в Льо Мустие през 1914 година Трябва да се върнем още пет десетилетия обратно, доникъде на ХІХ век.
Първото лице
Изследването на Ребека Раг Сайкс преглежда живота, гибелта, любовта и изкуството на нашите братовчеди – неандерталците. През пос...
Да си представим, че стоим върху главозамайващо висок небостъргач. Далеч надминал Вавилонската кула, той се издига над земята като колосален сталагмит, надграждан с по един метър за всяка година от човешката история. Точно над върха му, на височина триста километра, прелита Международната галактическа станция. Докато мигнем, тя към този момент е отминала. Сега пристъпете към ръба на кулата и погледнете надолу. Тя е заобиколена от ореол светлина, бликаща от хиляди прозорци. Горните етажи са заети от жилища, осветявани от светодиодни лампи. Но надолу, като се спускаме все по-дълбоко във времето, естеството на светлината се трансформира. Очите ви привикват, до момента в който кехлибарените флуоресцентни лампи отстъп- ват на газени лампи, а те – на изобилно голям брой свещи.
Вече примижавате, само че въпреки всичко съзирате меко зарево още по-надолу – остаряла светлина от десетки хиляди глинени лампи. Димът им обгръща кулата, само че още не сте стигнали до дълбините на човешката история. Вземате дребен телескоп и със зеници, разширени от изпитание да уловят античните фотони, виждате блещукащи огнища трийсетина километра по-долу. Те не престават до десетократно по-голяма дълбочина, чак до началото преди триста хиляди години. Пламъци играят и хвърлят сенки върху каменни стени, до момента в който огънят изчезне и останат единствено безчет години мрак.
Времето е лъжливо. То може да тече стряскащо бързо или да пълзи така постепенно, че да се усеща като задължение, измервано с ударите на сърцето. Всеки човешки живот е пъстър със мемоари и напоен с показа за бъдещето, въпреки да съществуваме в непрекъснато изтичащото настояще. Ние се носим по потока на времето и не е по силите ни да излезем от него и да го погледнем в профил в неговата целокупност. Не е въпросът за преброяване и премерване. Съвременната просвета може да пресмята с главозамайваща акуратност стойности от възрастта на Вселената до най-малкия измерим времеви период – Планковата секунда. Но да разберем същински мащабите на времето на еволюционно, планетно и галактическо ниво, си остава съвсем невероятно, както е било за първите геолози, зашеметени от догадките си за същинската възраст на Земята. Трудно е да възприемем предишното повече от три-четири генерации обратно, което е лимитът на „ живата памет “ за множеството от нас. Още по-трудно е да усетим връзката си с по-далечните прародители. Старите фотоси образно демонстрират по какъв начин погледът ни се замъглява; а даже този списък от облици стига единствено две-три генерации обратно. После навлизаме в царството на рисуваните портрети, което обгръща предишното с още едно покривало на нищожност. А да разберем изумителния мащаб на „ дълбокото “ археологическо време, е доста, доста по-трудно.
Развити са потребни умствени похвати, които хвърлят мост над тази пропаст сред нашето съществуване на еднодневки и дълбините на времето. Ако свием 13,8-те милиарда години битие на Вселената до един 12-месечен интервал, динозаврите се оказват смайващо покрай Коледа, а Homo sapiens се появява броени минути преди новогодишната заря. Но проектирането на времето в подобен осезателен мащаб не дава визия за безкрайните зейнали поредици от години. Изненадващите съпоставения ненапълно оказват помощ: да вземем за пример сред царуването на Клеопатра и стъпването на човек на Луната са минали по-малко години, в сравнение с сред нея и построяването на пирамидите в Гиза. И това са единствено последните няколко хиляди години, до момента в който палеолитът, т.е. археологическият интервал преди последното замръзване, е още по- умопомрачителен. Скачащите бикове, нарисувани по стените на пещерата Ласко, са по-близо във времето до фотосите в смарт телефона ви, в сравнение с до рисунките на коне и лъвове от пещерата Шове. Къде по тази канара са неандерталците? Те ни връщат във времето доста преди пръсти да обрисуват зверове върху каменни стени.
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат...
Макар да е невероятно да посочим „ първия “ техен представител, неандерталците стават разпознаваема популация преди сред 450 и 400 хиляди години. Нощното небе, надвиснало над тогавашните многочислени популации хоминини, е изглеждало прекомерно друго, а Слънче-вата система е била на светлинни години от настоящето си място в безкрайния космически валс. Ако разгледаме междинната точка на интервала на битие на неандерталците – преди към 120 хиляди години, ще забележим, че континентите и реките са като цяло разпознаваеми, само че светът се усеща друг. По-топло е и океаните, набъбнали от разтопения лед, са наводнили сушата и са изтикали бреговата линия на доста метри по-нагоре. В долините на Северна Европа бродят зверове с изненадващо тропически тип. Сумарно неандерталците са претърпели цели 350 хиляди години, преди да ги изгубим от взор – или най-малко техните вкаменелости и артефакти – преди към 40 хиляди години.
От тези големи мащаби свят ни се завива. И не е единствено времето: неандерталците са се разселили и на удивително обстойно пространство. По-скоро евразийци, в сравнение с европейци, те са живели от Северен Уелс до границите на Китай и на юг до пустините на Арабския полуостров.
Колкото повече научаваме за неандерталците, толкоз по-голям обсег и трудност откриваме. Но опитът да проследим всичко може да ни обърка, тъй като археологическите обекти са хиляди. Затова ще се придържаме към опорни точки – основни обекти, които ни разрешават да сверим визиите си с същинската неандерталска история, като в същото време дават и по-широк взор върху необятното поле на проучвания. Някои от тях, като Абрик Романи в Испания или Денисовата пещера в Сибир, ни описват за невероятни открития от ХХІ век. Други, като скалното убежище3 Льо Мустие в сърцето на региона Перигор в Югозападна Франция, оферират летописи на живота на неандерталците, преплетени с историята на самата археология. Тук са открити два изключително значими неандерталски скелета, с които ще се срещнем по-късно. Освен това обектът съдържа каменни артефакти4, на което е наречена избрана неандерталска просвета – Мустерианската. Льо Мустие е очевидец на повече от век проучвания, хазаин на генерации учени и даже средоточие на геополитическо напрежение тъкмо преди Първата международна война. Но нашето знание за неандерталците не стартира в Льо Мустие през 1914 година Трябва да се върнем още пет десетилетия обратно, доникъде на ХІХ век.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ