Откриха най-големия пингвин в историята
Палеонтолозите знаят, че сладките и симпатични пингвини, които познаваме през днешния ден, в миналото са били солидни зверове, способни да доближават габарити, които биха засрамили даже културистите.
Но неотдавна бе идентифицираха евентуално най-големите в историята.
През 2017 година откриватели откриват вкаменелости от античния Kumimanu fordycei, съвсем 1,80 висок, 300-килограмов пингвин, който е обикалял водите край крайбрежията на Нова Зеландия.
Simone Giovanardi/Bruce Museum Сравнения на скелети на Kumimanu, Petradyptes и императорски пингвини.
Алън Тенисън, палеонтолог от Музея на Нова Зеландия Те Папа Тонгареуа, открива вкаменелостите на един от плажовете на острова, прочут със своите камъни на 57 милиона години. Приливите последователно изветряват канарите, карайки ги да се разпукат и да разкрият костите под тях.
Фосилите незабавно заинтригуват учените и те събират проби за тестване. Една кост от горната част на ръката с дължина към 25 сантиметра, се оказва съвсем двойно по-голяма от тази на императорския пингвин, най-големият тип през днешния ден. И откривателите бързо осъзнават, че си имат работа с вкаменелостите на може би най-големия пингвин, който в миналото е ходил по земята.
След като преглеждат находките си и ги провеждат по скелети, доктор Тенисън и неговият екип разпознават 8 разнообразни екземпляра, един от които несъмнено е най-едрият. Екипът го кръщава Kumimanu fordycei, композиция от маорски думи, които значат „ страшилище “ и „ птица “. Те също по този начин съумяват да разпознават различен нов тип голям пингвин, наименуван Petradyptes stonehousei, или „ скален гмуркач “.
Според оповестеното изследване на доктор Тенисън и екипa, 3D модел на скелета на Kumimanu fordycei демонстрира, че птицата би тежала почти 150 кг.
Височината й обаче е по-трудна за установяване. Според Даниел Ксепка, палеонтолог от музея Брус в Кънектикът и съавтор на проучването, непълните вкаменелости на този тип затрудняват оценката на цялостния му размер. Ксепка допуска, че „ птицата-чудовище “ може да е била сред 150 и 180 сантиметра на височина.
Palaeeudyptes klekowskii
Преди това рекордьорът за максимален пингвин принадлежеше на антарктическия Palaeeudyptes klekowskii. Според LiveScience, той е тежал над 110 кг и е бил висок почти 210 сантиметра.
Въпреки че не чупят върхове във връзка с височината, вкаменелостите на Kumimanu fordycei може да се окажат скъпи за откривателите, изключително поради местоположението им.
На въпрос от LiveScience по какъв начин са се озовали в Нова Зеландия, а не на по-очевидно място като Антарктика, където откривателите са откривали преди сходни находки от антични пингвини, Ксепка дава отговор: „ Нова Зеландия е (и е била) ужасно място, в случай че си пингвин. В морето има хубави места за хранене на морските птици и в Нова Зеландия не е имало други сухоземни бозайници, с изключение на прилепи, преди хората да дойдат, което прави гнезденето по-безопасно. “
Според LiveScience, Kumimanu fordycei и Petradyptes stonehousei може да са два от най-старите антични пингвини и техните остатъци могат да дадат на откривателите по-добро схващане за това по какъв начин тези животни са еволюирали по целия свят.
Те стартират да учат еволюцията им, като изследват костите на плавниците им за признаци на полет. Както Kumimanu fordycei, по този начин и Petradyptes stonehousei имат „ релативно примитивни кости на плавниците “, споделя Ксепка. „ В доста връзки те наподобяват на типовете, които могат както да летят във въздуха, по този начин и да се движат под водата с крилата си, като да вземем за пример фамилията на Кайровите. “
Това изобретение е значимо, като се има поради, че тези птици са изгубили способността си да летят преди 60 милиона години, малко преди Kumimanu fordycei да се появи във водите на Нова Зеландия. Състоянието на крилата на двата типа може да даде на откривателите по-добра последователност на еволюцията им до цялостна некадърност за хвърчене и създаването на по-надеждни плавници.
Според Australian Geographic великански антични пингвини като Kumimanu fordycei са съществували до преди към 27 милиона години. Изследователите към момента не са сигурни за какво са изчезнали, само че конкуренцията и неналичието на запаси може да са аргументите.
И би трябвало да се помни, че „ размерът на Kumimanu fordcyei не значи безусловно, че не е имало още по-голям тип, който занапред ще бъде открит “, загатва Ксепка.
