Раждат ли тежките времена по-жилави хора?
Откакто хората записват историята си, някои историци считат, че тежките времена някак основават по-добри, по-жилави хора, че превъзмогването на трудности – било то войни, ограничения или някакви компликации – построява по-силни, по-издръжливи, евентуално даже по-достойни човешки същества.
„ Историята е цялостна със звуците на слизащи по стълбите копринени пантофи и на изкачващи се дървени налъми “, сякаш е споделил Волтер. Тази имитация се отнася до аргумента, че орисите на издигащи се или падащи народи, цивилизации или общества зависят от характера на народите, а този темперамент е мощно повлиян от материалните или моралните особености на обществото. Идеята е съществена за писаната история още от Древна Гърция, до момента в който не стартира да губи известност след средата на ХХ в.
![Краят постоянно е близо от Дан Карлин –световната история, разказана като трилър]( "Краят постоянно е близо от Дан Карлин –световната история, разказана като трилър")
" Краят постоянно е близо " от Дан Карлин –световната история, разказана като трилър
Създателят на хитовия подкаст „ Hardcore History “Дан Карлин ни повежда на смайващо странствуване из дебрите на международната исто...
В наши дни концепцията за дървените налъми и копринените пантофки като цяло се подценява от актуалните историци. Затова има всевъзможни напълно положителни аргументи, като се стартира с неналичието на данни. Много е мъчно да се потвърди или да се даде количествено изражение на неразбираемо човешко качество като еластичност или устойчивост, а след това да се оправдае включването му в обоснована с обстоятелства и рецензирана научна историческа книга. Това обаче не значи, че въпросните черти нямат никакво въздействие.
Нека създадем едно малко умствено упражнение. Представете си по какъв начин двама боксьори излизат по едно и също време на кръга. Еднакво високи са, еднообразно тежки и умели. Физическата им подготовка също е идентична, даже треньорът им е еднакъв. Елиминирани са всички вероятни променливи. Кой тогава ще е най-вероятният съдбоносен фактор за успеха? Нима е сложната за качествено установяване идея за „ еластичност “ или „ здравина “? Трудно е да се каже, че единият боксьор е спечелил, защото е бил „ по-жилав “. Защо, като за начало, одобряваме, че да си по-жилав, е по-хубаво? Жилавостта или якостта е онази мъчно определима идея, която имаме вяра, че съществува. Всички използваме „ жилест “ или „ крепък, здрав “ като прилагателно, само че това са относителни понятия, а наличието, с което ги изпълва даден човек или просвета, също може да е друго.
Сега вместо двама боксьори, заставащи един против различен, си представете борбата в по-голям мащаб с цели общества. Какво ще стане да вземем за пример, в случай че днешните Съединени щати стартират война с друга страна като тях – същата като географски размер, със същото население, икономическа мощност, боен потенциал, както и със същото въоръжение, съоръжение и технологии. Тази война ще бъде жестока, до безусловна капитулация, и двете страни ще пострадат и ще има разрушени градове. Единствената разлика сред двете страни е, че хората от онази митична огледална страна, против които се сражаваме, са нашите прародители.
Повечето от хората, родени сред 1900 година и 1930 година, към този момент не са сред нас, само че са част от възрастова група, наричана „ Най-великото потомство “. В историята обаче има толкоз сложни столетия и жилави генерации, че изтъкването на някое от тях като „ най-великото “ е чиста нелепост. Въпреки това по нашите стандарти членовете на „ Най-великото потомство “ в действителност наподобяват доста корави и яки. И за това си има причина. Дори преди да се бият във Втората международна война, тези мъже и дами са претърпели повече от десетилетие при изключителни стопански компликации – най-лошите в актуалната международна история.
![Откъс от Атлас на застрашените типове от Радек Мали]( "Откъс от Атлас на застрашените типове от Радек Мали")
Откъс от " Атлас на застрашените типове " от Радек Мали
СПИКСОВ АРА МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия Папагалите постоянно са привличали вниманието на птицевъдите по света поради яркото си оперение, нео...
Андрю Мелън, министър на финансите при президента Хърбърт Хувър, когато борсовият пазар се срутва през 1929 година и се стига до стопански колапс за повече от десетилетие, счита, че задаващите се компликации ще са положително нещо. „ Те ще пречистят загнилото от системата ни – споделил Мелън, както е посочено в записките на Хувър. – Високите разноски за живот ще спаднат. Хората ще работят по-усилено, ще водят по-морален живот. Ценностите ще се трансформират, а предприемчивите хора ще съберат останките от по-малко способените хора. “
От гледната точка на Мелън желанието му като че ли се сбъднало. Депресията поставила завършек на 20-те години на XX в., известни като „ Бурните “ – време, запомнено с високия стандарт на живот, заведенията с незаконен алкохол, джаза, девойките, чарлстона и появяването на движещите се картинки, или киното. Това, което Мелън може би е считал за прахосническо лековерие, за други е било просто развлечение. Нещата обаче напълно не били толкоз занимателни, когато парите почнали да не доближават.
Когато колапсът се стоварил, не унищожил всички, само че съвсем половината от популацията ненадейно се озовало под линията на беднотия. Настъпило десетилетие на тежки времена. Разказите и спомените от това време са толкоз сърцераздирателни, че е мъчно да си представиш по какъв начин всичко ще свърши добре. Със сигурност малко на брой в нашия съвременен свят биха избрали да преживеят икономическа злополука като Голямата меланхолия единствено поради възможните позитивни странични резултати.
Когато се разразила Втората международна война, цяло едно потомство към този момент било минало през ограничения. После на всичко от горната страна го сполетяла и най-бруталната война в човешката история. Самата война била доста неприятна, изцяло друга от споровете от XXI в. Днес една водеща международна мощ може в някакъв случай да даде жертви в границите на десетки – евентуално поради механична щета на хеликоптер или поради детонация на самоделно взривно устройство (СВУ). Сравнете това със стотиците хиляди жертви, дадени от Съединените щати през Втората международна война. На Иво Джима да вземем за пример 36-дневната борба приключила с съвсем 7000 починали американци и общо 26 хиляди убити. А това са данните единствено за Америка, представете си милионите жертви на германците или десетките милиони на китайците и Съветския съюз. Интересно е да се намерения по какъв начин бихме реагирали през днешния ден на такива равнища на смъртност. Не става дума единствено да издържиш на вредите, само че и да ги нанесеш. Може би бихме ги понесли, само че както акцентира американският военачалник Джордж Патън, това не е методът да победиш врага си. Помислете какви бомбени налети е трябвало да вършат американските военни – хиляда самолета, натоварени с тонове бомби, са се насочвали към градове, където 10 хиляди или 15 хиляди души е можело да бъдат убити единствено за една нощ. Или пък си представете да живеете в Лондон по време на Битката за Британия, когато немските бомбардировачи изсипвали товара си над града съвсем всяка нощ в продължение на повече от осем месеца. Най-великото потомство е знаело, че над него има солидна стена от самолети и също е нареждало отваряне на бомбените люкове.
„ Историята е цялостна със звуците на слизащи по стълбите копринени пантофи и на изкачващи се дървени налъми “, сякаш е споделил Волтер. Тази имитация се отнася до аргумента, че орисите на издигащи се или падащи народи, цивилизации или общества зависят от характера на народите, а този темперамент е мощно повлиян от материалните или моралните особености на обществото. Идеята е съществена за писаната история още от Древна Гърция, до момента в който не стартира да губи известност след средата на ХХ в.
Създателят на хитовия подкаст „ Hardcore History “Дан Карлин ни повежда на смайващо странствуване из дебрите на международната исто...
В наши дни концепцията за дървените налъми и копринените пантофки като цяло се подценява от актуалните историци. Затова има всевъзможни напълно положителни аргументи, като се стартира с неналичието на данни. Много е мъчно да се потвърди или да се даде количествено изражение на неразбираемо човешко качество като еластичност или устойчивост, а след това да се оправдае включването му в обоснована с обстоятелства и рецензирана научна историческа книга. Това обаче не значи, че въпросните черти нямат никакво въздействие.
Нека създадем едно малко умствено упражнение. Представете си по какъв начин двама боксьори излизат по едно и също време на кръга. Еднакво високи са, еднообразно тежки и умели. Физическата им подготовка също е идентична, даже треньорът им е еднакъв. Елиминирани са всички вероятни променливи. Кой тогава ще е най-вероятният съдбоносен фактор за успеха? Нима е сложната за качествено установяване идея за „ еластичност “ или „ здравина “? Трудно е да се каже, че единият боксьор е спечелил, защото е бил „ по-жилав “. Защо, като за начало, одобряваме, че да си по-жилав, е по-хубаво? Жилавостта или якостта е онази мъчно определима идея, която имаме вяра, че съществува. Всички използваме „ жилест “ или „ крепък, здрав “ като прилагателно, само че това са относителни понятия, а наличието, с което ги изпълва даден човек или просвета, също може да е друго.
Сега вместо двама боксьори, заставащи един против различен, си представете борбата в по-голям мащаб с цели общества. Какво ще стане да вземем за пример, в случай че днешните Съединени щати стартират война с друга страна като тях – същата като географски размер, със същото население, икономическа мощност, боен потенциал, както и със същото въоръжение, съоръжение и технологии. Тази война ще бъде жестока, до безусловна капитулация, и двете страни ще пострадат и ще има разрушени градове. Единствената разлика сред двете страни е, че хората от онази митична огледална страна, против които се сражаваме, са нашите прародители.
Повечето от хората, родени сред 1900 година и 1930 година, към този момент не са сред нас, само че са част от възрастова група, наричана „ Най-великото потомство “. В историята обаче има толкоз сложни столетия и жилави генерации, че изтъкването на някое от тях като „ най-великото “ е чиста нелепост. Въпреки това по нашите стандарти членовете на „ Най-великото потомство “ в действителност наподобяват доста корави и яки. И за това си има причина. Дори преди да се бият във Втората международна война, тези мъже и дами са претърпели повече от десетилетие при изключителни стопански компликации – най-лошите в актуалната международна история.
СПИКСОВ АРА МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия Папагалите постоянно са привличали вниманието на птицевъдите по света поради яркото си оперение, нео...
Андрю Мелън, министър на финансите при президента Хърбърт Хувър, когато борсовият пазар се срутва през 1929 година и се стига до стопански колапс за повече от десетилетие, счита, че задаващите се компликации ще са положително нещо. „ Те ще пречистят загнилото от системата ни – споделил Мелън, както е посочено в записките на Хувър. – Високите разноски за живот ще спаднат. Хората ще работят по-усилено, ще водят по-морален живот. Ценностите ще се трансформират, а предприемчивите хора ще съберат останките от по-малко способените хора. “
От гледната точка на Мелън желанието му като че ли се сбъднало. Депресията поставила завършек на 20-те години на XX в., известни като „ Бурните “ – време, запомнено с високия стандарт на живот, заведенията с незаконен алкохол, джаза, девойките, чарлстона и появяването на движещите се картинки, или киното. Това, което Мелън може би е считал за прахосническо лековерие, за други е било просто развлечение. Нещата обаче напълно не били толкоз занимателни, когато парите почнали да не доближават.
Когато колапсът се стоварил, не унищожил всички, само че съвсем половината от популацията ненадейно се озовало под линията на беднотия. Настъпило десетилетие на тежки времена. Разказите и спомените от това време са толкоз сърцераздирателни, че е мъчно да си представиш по какъв начин всичко ще свърши добре. Със сигурност малко на брой в нашия съвременен свят биха избрали да преживеят икономическа злополука като Голямата меланхолия единствено поради възможните позитивни странични резултати.
Когато се разразила Втората международна война, цяло едно потомство към този момент било минало през ограничения. После на всичко от горната страна го сполетяла и най-бруталната война в човешката история. Самата война била доста неприятна, изцяло друга от споровете от XXI в. Днес една водеща международна мощ може в някакъв случай да даде жертви в границите на десетки – евентуално поради механична щета на хеликоптер или поради детонация на самоделно взривно устройство (СВУ). Сравнете това със стотиците хиляди жертви, дадени от Съединените щати през Втората международна война. На Иво Джима да вземем за пример 36-дневната борба приключила с съвсем 7000 починали американци и общо 26 хиляди убити. А това са данните единствено за Америка, представете си милионите жертви на германците или десетките милиони на китайците и Съветския съюз. Интересно е да се намерения по какъв начин бихме реагирали през днешния ден на такива равнища на смъртност. Не става дума единствено да издържиш на вредите, само че и да ги нанесеш. Може би бихме ги понесли, само че както акцентира американският военачалник Джордж Патън, това не е методът да победиш врага си. Помислете какви бомбени налети е трябвало да вършат американските военни – хиляда самолета, натоварени с тонове бомби, са се насочвали към градове, където 10 хиляди или 15 хиляди души е можело да бъдат убити единствено за една нощ. Или пък си представете да живеете в Лондон по време на Битката за Британия, когато немските бомбардировачи изсипвали товара си над града съвсем всяка нощ в продължение на повече от осем месеца. Най-великото потомство е знаело, че над него има солидна стена от самолети и също е нареждало отваряне на бомбените люкове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ