„Кралят на максимализма“ в модата Роберто Кавали остави наследство, надхвърлящо леопардовите принтове и прилепналите по тялото модели
Отишлият си преди дни „ крал на максимализма " в модата Роберто Кавали остави завещание, надхвърлящо леопардовите принтове и прилепналите по тялото модели.
Обичайно името на дизайнера се свързва с животинските принтове, пачуърка, разголените, предизвикателни визии. Всъщност той е един от огромните новатори в региона на тъканите, който „ по съвместителство " умее да основава и облекла.
Дори едно-единствено изобретение е задоволително, с цел да осмисли даден професионален път, а Роберто Кавали има цели две. Той е на трийсет години, когато патентова нов метод за обработка на животинска кожа и показва техниката си с ушиването на розова кожена рокля. Благодарение на Кавали кожата навлиза в всеобщия дрешник. Дори тези, които отхвърлят естетическите му хрумвания като ексцесии на ръба на труфя, през днешния ден утвърждават творчеството му с всяка покупка на кожено яке.
Четвърт век след огромния си удар, когато е в средата на петдесетте си години, Роберто Кавали стартира другия си опит - с денима. Стреля с пясък по материята, прибавя искра и щампи, прави плата разтеглив с помощта на ликрата. Твърди се, че за задачите на сбирката си дизайнерът е купил на безценица цялостен резервоар затворнически джинси, предопределени за изхвърляне.
Патентът, обвързван с кожата, оказва помощ на Кавали да стартира личен бизнес. Работата му с денима провокира възторг в целия свят, изстрелва марката му на върха и разрешава да бъде записана линията „ Джъст Кавали " (Just Cavalli).
Кавали предпочиташе да приказва за хеликоптера и яхтата си, написа „ Ню Йорк таймс " във връзка кончината на дизайнера, да се снима в компанията на красиви дами - с неизменим тен, пура и чаша шампанско в ръка, вместо да приказва за същността на креативния развой и тънкостите на занаята. Парадоксално е, само че тосканецът основава прекомерно бъбрива мода, а е сбит по отношение на вижданията си за изкуство, политика, бизнес.
Големите дизайнери са податливи на суетата - Миуча Прада има личен музей, Джорджо Армани се самоутвърждава като жива легенда, Пиерпаоло Пичоли обожава да се снима с шивашки метър и работна престилка, а Фаусто Пулизи подчертава на сложния път към триумфа и тежката работа като сервитьор. Кавали в никакъв случай не е бил изкушен от сходно себедоказване, макар че знае прекалено много и за изкуството, и за страданието.
Дядото на дизайнера е бил одобрен художник, излагал картините си в галерията „ Уфици " във Флоренция, а татко му е погубен от нацистите, когато Кавали е едвам четиригодишен. Семейството разчита за издържката си на майката, която е шивачка. „ Мечтата ми беше да стана художник ", споделя Кавали в изявление пред „ Вог " през 2008 година „ Може би, тъй като семейството ми споделяше, че това е фантазията ми ".
Роберто Кавали учи живопис във Флоренция, само че прекомерно рано сменя специалността си и се насочва към текстила. Материите, които предлага още като юноша, са толкоз впечатляващи, че името му оказва се измежду локалната промишленост, преди да приключи университета.
Едва ли има различен, който да е толкоз надалеч от моите визии, само че постоянно съм признавал неговия артистичен талант, написа Джорджо Армани в обществената мрежа " Екс " след новината за гибелта на Кавали. Виталният жанр и смелостта на Кавали ще липсват на модата, която от ден на ден е прицелена в продажбите.
Десетки години в италианската фешън промишленост господства минимализмът. Кавали би трябвало да чака близо четвърт век, с цел да стигне до върха. Междувременно работи във все същата максималистична посока и не се отхвърля от веруюто си: „ Щом е мода, значи би трябвало да бъде полуда - другояче не е мода ". Днес, в ерата на окрупняването под шапката на огромните групи за първокласни артикули, сходно отстояване на естетически позиции наподобява съвсем необикновено.
Източник: Българска телеграфна агенция
Обичайно името на дизайнера се свързва с животинските принтове, пачуърка, разголените, предизвикателни визии. Всъщност той е един от огромните новатори в региона на тъканите, който „ по съвместителство " умее да основава и облекла.
Дори едно-единствено изобретение е задоволително, с цел да осмисли даден професионален път, а Роберто Кавали има цели две. Той е на трийсет години, когато патентова нов метод за обработка на животинска кожа и показва техниката си с ушиването на розова кожена рокля. Благодарение на Кавали кожата навлиза в всеобщия дрешник. Дори тези, които отхвърлят естетическите му хрумвания като ексцесии на ръба на труфя, през днешния ден утвърждават творчеството му с всяка покупка на кожено яке.
Четвърт век след огромния си удар, когато е в средата на петдесетте си години, Роберто Кавали стартира другия си опит - с денима. Стреля с пясък по материята, прибавя искра и щампи, прави плата разтеглив с помощта на ликрата. Твърди се, че за задачите на сбирката си дизайнерът е купил на безценица цялостен резервоар затворнически джинси, предопределени за изхвърляне.
Патентът, обвързван с кожата, оказва помощ на Кавали да стартира личен бизнес. Работата му с денима провокира възторг в целия свят, изстрелва марката му на върха и разрешава да бъде записана линията „ Джъст Кавали " (Just Cavalli).
Кавали предпочиташе да приказва за хеликоптера и яхтата си, написа „ Ню Йорк таймс " във връзка кончината на дизайнера, да се снима в компанията на красиви дами - с неизменим тен, пура и чаша шампанско в ръка, вместо да приказва за същността на креативния развой и тънкостите на занаята. Парадоксално е, само че тосканецът основава прекомерно бъбрива мода, а е сбит по отношение на вижданията си за изкуство, политика, бизнес.
Големите дизайнери са податливи на суетата - Миуча Прада има личен музей, Джорджо Армани се самоутвърждава като жива легенда, Пиерпаоло Пичоли обожава да се снима с шивашки метър и работна престилка, а Фаусто Пулизи подчертава на сложния път към триумфа и тежката работа като сервитьор. Кавали в никакъв случай не е бил изкушен от сходно себедоказване, макар че знае прекалено много и за изкуството, и за страданието.
Дядото на дизайнера е бил одобрен художник, излагал картините си в галерията „ Уфици " във Флоренция, а татко му е погубен от нацистите, когато Кавали е едвам четиригодишен. Семейството разчита за издържката си на майката, която е шивачка. „ Мечтата ми беше да стана художник ", споделя Кавали в изявление пред „ Вог " през 2008 година „ Може би, тъй като семейството ми споделяше, че това е фантазията ми ".
Роберто Кавали учи живопис във Флоренция, само че прекомерно рано сменя специалността си и се насочва към текстила. Материите, които предлага още като юноша, са толкоз впечатляващи, че името му оказва се измежду локалната промишленост, преди да приключи университета.
Едва ли има различен, който да е толкоз надалеч от моите визии, само че постоянно съм признавал неговия артистичен талант, написа Джорджо Армани в обществената мрежа " Екс " след новината за гибелта на Кавали. Виталният жанр и смелостта на Кавали ще липсват на модата, която от ден на ден е прицелена в продажбите.
Десетки години в италианската фешън промишленост господства минимализмът. Кавали би трябвало да чака близо четвърт век, с цел да стигне до върха. Междувременно работи във все същата максималистична посока и не се отхвърля от веруюто си: „ Щом е мода, значи би трябвало да бъде полуда - другояче не е мода ". Днес, в ерата на окрупняването под шапката на огромните групи за първокласни артикули, сходно отстояване на естетически позиции наподобява съвсем необикновено.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ