Гъски
От историята знаем, че хората в антични времена са пишели с гъше перо. В Исландия съществува най-старата сбирка от средновековни закони и тя носи името Закони за сивата гъска.
Имайки поради възрастта на законите и обстоятелствата, свързани с наименованието на птицата, можем да кажем, че тогава гъските са се считали за по-дълголетни от другите птици.
Да преследваш дива гъска е термин за безплодна, безполезна работа, а да наречеш жена гъска е засегнатост, засягаща нейните умствени благоприятни условия.
Всичко това се отнася до една потребна птица, която наред с патицата е домашна и се отглежда във ферми за месо, пера, пух, кожи, гъши дроб и мехлем.
Почти всеки човек счита, че знае доста или всичко за мощно крякащите птици, станали герои на доста митове още от римско време, само че постоянно има какво още да се научи за тях.
Класификация на гъската
Гъската е жанр едра птица от фамилията на Патицовите и разреда на Гъскоподобните. Представляват водолюбиви птици, обединени от семейство Anatidae, което включва родовете Anser (сиви и бели гъски) и Branta (черни гъски).
Съществуват и други птици, които съдържат названието гъска в името си. По-отдалечени членове на семейство Anatidae са лебедите, множеството от които са по-големите от същинските гъски и патиците, които са най-малки.
Терминът гъска може да се отнася както до мъжка, по този начин и до женска птица, само че когато се приказва за типа се назовават гандър, а названието за младите птици е гусени. Събирателното съществително за група птици на земята е купчина, а когато са в полет се назовават чеп или ято.
Думата гъска е произлязла от протоиндоевропейски език, коренът е ghans, който в другите езици е получил друго звучене. Anser е латинската дума за гъска.
Двата рода Anser и Branta съдържат надлежно 11 живи типа и 4 живи типа. Тези два рода се назовават още същински гъски, само че имат и доста други родственици, сходни на тях. Лебедът коскороба да вземем за пример е сходен на гъските и е най-близкият жив родственик на същинските гъски.
История, разпространяване и местообитания на гъската
Вкаменелостите на гъски са сложни за разказване, само че всичко, което може да се каже е, че данните демонстрират доста разнообразни типове същински гъски, съществували преди към 10 милиона години във времената на миоцена. Прародителят им е показвал доста общи черти с лебедите, което приказва за общ генезис на двата типа.
Тази праисторическа родственик на актуалните птици е била висока 1.5 метра и е била нелетящ тип, за разлика от актуалните гъски.
Днес тези птици имат необятно разпространяване по света. Срещат се в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Африка, само че популациите им не са огромни. У нас се срещат 6 типа: Голяма белочела гъска, Сива гъска, Късоклюна гъска, Снежна гъска, Малка белочела гъска, Посевна гъска.
Обичат откритите местности и обширните водоеми като езерата, язовирите и огромните реки. Гнездят обаче в блатисти места и гъсто обрасли с водна растителност сектори. Прекарват доста повече време във водата, в сравнение с сушата, за разлика от патиците.
Как наподобява гъската?
Външният тип на гъската се дефинира от това на кой жанр принадлежи. Като цяло са междинни до едри птици сред 1 до 6 кг тегло. Оперението им може да бъде съвсем напълно в разнообразни тонове на сивото, в сиво-черно, само че някои типове като червеногушата гъска са с блестящо оперение. Нямат самостоятелен сексуален диморфизъм.
Летят бързо, размахът на крилата им не е бърз, само че е доста мощен, което допуска чудесно развити мускули на крилата.
Краката им по-често са розови или оранжеви, само че има и типове с тъмни крайници. Човките им са оранжеви, розови или черни. Вратът, тялото и крилата са бели, сиви или черни, само че има и по-пъстри.
Родът Branta се отличава с това, че има черни крайници и по-тъмно оперение по цялото тяло. Краката на всички типове са по-дълги от тези на патиците и те вървят по-стабилно. Отличните им плувни умения са обезпечени от ципите, свързващи предните 3 пръста, до момента в който един пръст е ориентиран обратно и подложен по-високо, както при патиците.
Начин на живот и държание на гъските
Гъските са обществени животни, имат стройно подредена подчиненост. Обратно на човешката визия за нелепостта на тази птица, те са доста интелигентни. Истинско наслаждение е да се следи полетът на птиците. Ятата им са подредени във форма на чеп и подредбата се съблюдава строго.
Гъските са мигриращ тип. Отнася се единствено за дивите гъски обаче, тъй като домашните от дълго време са изгубили тази дарба, както и потребност да мигрират и въобще да летят.
Птиците идват до мястото на зимуване добре подредени, като броя на ятото варира от няколко птици до няколко стотин. В интервалите, когато почиват край някой водоем те се събират на огромни групи.
През лятото водят затънал живот, тогава отглеждат дребните си, а също по този начин губят дарба да летят заради отнемане от някои пера на крилата си. При затънал живот преодоляват късите дистанции с невисок полет, също така пърхат постоянно с крила.
Домашните гъски са по-дълголетни птици. Средната дълготрайност на живота им може да доближи до 18-20 години, само че угояването на гъсти със стопанска цел не разрешава такава дълготрайност на живота им. Най-дълго от типовете живее Владимирската гъска - 25-30 години.
Хранене на гъските
Гъските се хранят най-много с растителна храна. Към диетата влизат кълновете от разнообразни растения, плодовете и листата на водните растения, а през есента са застъпени семена и зърнените култури.
Хранят се също и с инсекти, червеи и други дребни вредители, с цел да си набират протеини, с което са в помощ на фермерите. Във фермите за угояване гъските се гушат, с цел да наддадат бързо на тегло поради месото и гъшия дроб. Менюто им е съвсем същото както и това при независимо хранене.
Размножаване на гъските
В естествената си среда гъските са моногамни птици, основаните двойки се резервират през целия си живот. Половата зрялост настава късно, на възраст от 1 до 4 години.
След обособяването на двойката се построява гнездо наоколо до водата, най-често измежду тръстиките или обраслите с гъста растителност региони, с цел да е прикрито от хищници. Рядко гнездят в ранината.
Женската снася от 2 до 20 яйца, само че най-често сред 4 и 10 броя.
Мътенето на яйцата продължава от 24 до 30 дни, като се прави и от двете птици. Малките се излюпват покрити с пух и задоволително развити, с цел да движат и хранят сами. Родителите се грижат за тях и ги пазят от рискове. Малките стават изцяло независими в границите на 2 месеца
Размножителния им сезон е напролет.
Значение на гъските за хората
Гъските са едни от най-ценните птици за хората. Те са рентабилен икономически обект, даващ доста първични материали. Използват се съвсем всички елементи на птицата, като стартираме от перата, пухът, месото, маста, яйцата, до деликатесния гъши дроб, поради което развъждането на гъски е печеливш бизнес.
Дивите гъски пък са ловджийски обект както у нас, по този начин и по света. У нас свободно се отстрелва Голямата белочела гъска.
Много от типовете обаче са намалели фрапантно поради лова им и са включени в Червената книга на застрашените типове.
