Съкровището на Велики Преслав - непознато и често подценявано
От антични времена България е дом на най-големите майстори ювелири. Днес, няколко хилядолетия по-късно, ние се удивляваме на техните творби. Прочути сме с най-старото софтуерно обработено злато, намерено в Европа, както и с неповторимите съкровища на траките. Макар и не толкоз известно, само че също толкоз изтънчено и прелестно, е най-голямото богатство от Първото българско царство, а точно Преславското златно богатство. Макар и забулено в секрети, то е една от най-скъпоценните находки от българското Средновековие, заяви Българска история.
Както множеството открити съкровища, по този начин и това е било намерено напълно инцидентно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На идната година работнички от тогавашно Трудово-кооперативно земеделско стопанство отишли, с цел да засадят лозе там.
При земеделските действия, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли дамите. Работничките се натъкнали на огромна огърлица, голям брой украшения и монети. Всяка от тях занесла откритото вкъщи, само че мълвата за това бързо се разнесла и скоро локални археолози, дружно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, с цел да съберат предметите и да ги разпитат.
Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските действия били спрени и почнали археологически изследвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претършуване била към 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало оскъдно населено място, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава съображение укриването му да се отнесе към Х в., най-вероятно при завладяването на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година.
При теренните разкопки излиза наяве, че предметите са са поставени в сандъче или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожават жилището и повреждат огромна част от преметите. Тъй като тогава металните детектори още не съществуват, пръстта е пресявана на ръка.
Открити са над 120 златни и позлатени декорации – бижута, медальони и украшения. Намерени са още посуда, такъми за облекла, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно богатство, намерено по нашите земи.
Освен огромното количество на премети, Преславското съкровището е неповторимо със своята обработка. Повечето декорации са от 14 и 22 каратово злато. Използвани са разнообразни способи на направа, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и характерната ювелирна техника на клетъчен гланц, която е доста скъпа и първокласна, а притежаването на такива бижута е извънредно влиятелно.
Няма данни тя да е практикувана в столицата Велики Преслав, само че е необятно публикувана в императорския двор, което дава съображение историците да допускат, че множеството от златните премети са създадени точно там.
Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, направен от злато и планински кристал. От горната му страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред откритията има няколко вида приложения с растителни детайли, както и златни висулки.
Открити са забележителен брой наушници – декорации, които се закачат на диадемите на дамите, направени от злато и украсени с изумруди и перли, също и тънко направени медальони и скъпоценни камъни.
За връх на средновековното златарство се счита двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма.
Те са свързани от тънко изплетени от златни плетеници. В долния завършек на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с друго изображение.
Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, чрез шарен гланц са изобразени разнообразни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със мощно стилизирани птици, които в човките си държат клонка.
Следващите две плочки изобразяват палмети. В Древния Изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е обликът на " Молещата се Богородица " или " Богородица Оранта ", която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, само че с друга настройка. По средата още веднъж е " Богородица Оранта ", само че от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.
Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко елементи от нея. Става дума за пет от общо девет хипотетичните плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига измежду паметниците на културното ни завещание на международно равнище. Както при огърлицата, по този начин и тук на всяка има друго изображение.
От петте непокътнати на две от тях е изобразен грифони – митични създания сред лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени сходни животни, единствено че сенмуври – кучета-птици.
Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се допуска, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни подиуми – " Възнесението " или наричана още " Полетът на Александър Македонски ". На нея Александър е изобразен на каляска, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието обликът на Александър Велики е показвал власт.
Централна плочка на диадемата – Възнесението на Александър Велики.
Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци допускат, че сбирката е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година.
Първо, техниката с клетъчния гланц е била присъща за византийския императорски двор и евентуално бижута с такава направа са били присъщи единствено на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, т.е. предмети, които символизират властта се счита, че диадемата от Преславското богатство е била носена от самата кралица Мария. Това се поддържа и от изображението на Александър Велики, знак на властта, в средата на диадемата.
Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се сплотяват към тезата, че такова изтънчено украшение е било уместно единствено за жена с фини размери като принцеса Мария. Други считат, че тя е била носена от съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.
Може би в никакъв случай няма да научим произхода и ориста на това средновековно българско богатство. Вяроятно някои от царския замък съумява да избяга от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги скрива с вярата, че ще се върне за тях по-късно, само че по този начин и не е съумява. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на град Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите онлайн част от единствената корона на български държател, достигнала до нас.
Както множеството открити съкровища, по този начин и това е било намерено напълно инцидентно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На идната година работнички от тогавашно Трудово-кооперативно земеделско стопанство отишли, с цел да засадят лозе там.
При земеделските действия, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли дамите. Работничките се натъкнали на огромна огърлица, голям брой украшения и монети. Всяка от тях занесла откритото вкъщи, само че мълвата за това бързо се разнесла и скоро локални археолози, дружно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, с цел да съберат предметите и да ги разпитат.
Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските действия били спрени и почнали археологически изследвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претършуване била към 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало оскъдно населено място, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава съображение укриването му да се отнесе към Х в., най-вероятно при завладяването на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година.
При теренните разкопки излиза наяве, че предметите са са поставени в сандъче или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожават жилището и повреждат огромна част от преметите. Тъй като тогава металните детектори още не съществуват, пръстта е пресявана на ръка.
Открити са над 120 златни и позлатени декорации – бижута, медальони и украшения. Намерени са още посуда, такъми за облекла, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно богатство, намерено по нашите земи.
Освен огромното количество на премети, Преславското съкровището е неповторимо със своята обработка. Повечето декорации са от 14 и 22 каратово злато. Използвани са разнообразни способи на направа, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и характерната ювелирна техника на клетъчен гланц, която е доста скъпа и първокласна, а притежаването на такива бижута е извънредно влиятелно.
Няма данни тя да е практикувана в столицата Велики Преслав, само че е необятно публикувана в императорския двор, което дава съображение историците да допускат, че множеството от златните премети са създадени точно там.
Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, направен от злато и планински кристал. От горната му страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред откритията има няколко вида приложения с растителни детайли, както и златни висулки.
Открити са забележителен брой наушници – декорации, които се закачат на диадемите на дамите, направени от злато и украсени с изумруди и перли, също и тънко направени медальони и скъпоценни камъни.
За връх на средновековното златарство се счита двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма.
Те са свързани от тънко изплетени от златни плетеници. В долния завършек на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с друго изображение.
Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, чрез шарен гланц са изобразени разнообразни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със мощно стилизирани птици, които в човките си държат клонка.
Следващите две плочки изобразяват палмети. В Древния Изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е обликът на " Молещата се Богородица " или " Богородица Оранта ", която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, само че с друга настройка. По средата още веднъж е " Богородица Оранта ", само че от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.
Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко елементи от нея. Става дума за пет от общо девет хипотетичните плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига измежду паметниците на културното ни завещание на международно равнище. Както при огърлицата, по този начин и тук на всяка има друго изображение.
От петте непокътнати на две от тях е изобразен грифони – митични създания сред лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени сходни животни, единствено че сенмуври – кучета-птици.
Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се допуска, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни подиуми – " Възнесението " или наричана още " Полетът на Александър Македонски ". На нея Александър е изобразен на каляска, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието обликът на Александър Велики е показвал власт.
Централна плочка на диадемата – Възнесението на Александър Велики.
Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци допускат, че сбирката е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година.
Първо, техниката с клетъчния гланц е била присъща за византийския императорски двор и евентуално бижута с такава направа са били присъщи единствено на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, т.е. предмети, които символизират властта се счита, че диадемата от Преславското богатство е била носена от самата кралица Мария. Това се поддържа и от изображението на Александър Велики, знак на властта, в средата на диадемата.
Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се сплотяват към тезата, че такова изтънчено украшение е било уместно единствено за жена с фини размери като принцеса Мария. Други считат, че тя е била носена от съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.
Може би в никакъв случай няма да научим произхода и ориста на това средновековно българско богатство. Вяроятно някои от царския замък съумява да избяга от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги скрива с вярата, че ще се върне за тях по-късно, само че по този начин и не е съумява. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на град Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите онлайн част от единствената корона на български държател, достигнала до нас.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ