Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

„ Трябва да си сходен на канара, в която непрекъснато се разрушават вълните. Тя остава неподвижна, а бурното море се смирява в нозете й. Чувам те да казваш – „ Какво злощастие е че навръх мен се случват тези неща! “ — Съвсем не! Вместо това кажи  — „ Щастлив съм, че това, което се случи, не ме пречупи и не се багра от бъдещето си. Защото всекиму можеше да се случи нещо сходно, само че не всеки би понесъл удара без да се вайка или да се предаде…Когато нещо те разстройва, в никакъв случай не забравяй да се опреш на този главен мироглед: не то е неудача, удача е да го понесеш благородно. “

Тази четиридесет и девета поговорка от книга IV на известното стоическо съчинение „ Към себе си “ на Марк Аврелий, съдържа значително есенцията на концепцията за това какъв би трябвало да бъде положителният държател и положителният човек. В средата на II в. сл. Хр. ориста на Римската империя – най-могъщата страна в тогавашният свят, се оказва в ръцете на човек, който като че ли в никакъв случай не е търсел сходна власт и отговорност.

Изискан, интелигентен, високо просветен, мъдрец, предан на мисли за правдивост, достолепие и благоденствие, Марк Аврелий наподобява не напълно на място отпред на голяма войска, вплетена в безконечен низ от войни върху граници, разпростряли се на хиляди километри. „ Изглежда “ – споделя професор Дъмбълдор на Хари Потър – „ силата пасва най-добре на тези, които не се стремят към нея “. По една случайност общото сред професорът-магьосник и императорът-философ, е че техните кино облици са изиграни от един и същи артист – Ричард Харис.

Бъдещият император се ражда на 26 април 121 година сл. Хр. в Рим в аристократичния жанр на Аниите, чиито корени са римски и иберийски. Родното му име е Марк Аний Вер, само че през живота си сменя няколко имена и прозвища, свързани с прекосяването му от едно политическо осиновяване към друго – развой, нормален за римското общество от края на Републиката и началото на Принципата (I в. прочие Хр – I в. сл. Хр.). Още пра-дядото на Марк – който типично за римляните също се назовава Марк Аний Вер (I) (както и дядото, и бащата на Аврелий) се издига като сенатор по време на ръководството на император Тиберий. Успоредно с политическия напредък на фамилията, върви и установяването на родствени връзки с някои от най-важните семейства в Рим.

Майката на Марк – Домиция Луция Младата е наследница на доста патрицианско положение по линия на своя татко – Публий Калвисий Тул. Домиция обезпечава на новото семейство необятен дом на хълма Целий, както и обилни поземлени владения и доходоносно дружество – огромна тухларна край Рим, която създава забележителна част от доставките на строителния материал за множеството градежи, посредством които Вечният град се разраства през I-II век сл. Хр. Именно в имението Хорти Калвиле се ражда и израства четвъртият поред и най-прочут Марк от рода на Аниите.

През 124 година, когато Марк Аврелий е едвам на три години, татко му Марк Аний Вер (III) умира по време на своя мандат като претор (висш административен пост в Рим, заместител на консула). Следвайки комплицираните легални и обществени правила на епохата, дядото на Марк Аврелий – Марк Аний Вер (II) осиновява своя внук, с цел да се резервира непокътнато фамилното завещание и привилегии.  Същевременно в развъждането му се включва и пра-дядо му по майчина линия – Луций Катилий Север. По-късно, в своите творби, Марк Аврелий благодари на своите дядовци за това че го приучават на положителни маниери, самообладание и успокоение и резервират у момчето жив загатна за добродетелите на неговия татко, за който Марк няма действителни мемоари.

Младият аристократ стартира своето израстване в римското общество, следвайки добре откритите правила и традиции. Обучава се напълно вкъщи, при частни учители, които го учат на философия, латински, гръцки и аритметика. Същевременно Марк демонстрира и мощен състезателен дух. Тренира интензивно битка и бокс, взе участие в редица церемони и ритуали и даже е отдаден в братството на Салиите – нравствен медал от жреци и послушници, отдаден на бога на войната Марс. Между битките, тренировките и заниманията с класическа римска и елинска лирика и прозаичност, Марк стартира последователно да се забърква в обществените и политически игри в Рим – неизменима част от ориста на всеки патриций.

През 136 година сл. Хр. в Рим стартира един много комплициран развой от осиновявания и осъществяване на политически завети, вследствие на който през 139 година Марк се снабдява първо със фамилното име „ Аврелий “, а по-късно и с позицията на правоприемник на император Антонин Пий (138-161 г.). В края на живота си, император Адриан (117-138 г.) страда от съществени проблеми с кръвоносната система, които значително са породени и от не изключително здравословния му метод на хранене и потреблението на алкохол.

Проблемите постановат избора на правоприемник и Адриан взема решение да осинови през 136 година патриция Луций Цейоний Комод не толкоз поради персоналните му качества, а заради обстоятелството, че дъщерята на Комод – Цейония Фабия би трябвало да се ожени за Марк Аврелий – юноша, у който Адриан съзира огромен капацитет. За жал на Адриан, Луций Комод умира няколко месеца откакто е разгласен за правоприемник заради личното си влошено здраве.

Това постанова избор на нов престолонаследник. Така се стига до осиновяването от Адриан на Антонин Пий, чиято брачна половинка е лелята на Марк Аврелий – Фаустина Старша. Условието на императора е Антонин на собствен ред да осинови Марк и сина на Комод, който също се назовава Луций Цейоний Комод, само че остава в историята като Луций Вер. Вследствие на осиновяването, Марк Аний Вер взема и фамилното име на Антонин Пий – Аврелий и по този начин, през 138 година се оформя и името, с което Марк ще остане в паметта на бъдните генерации.

След комплицираната легална процедура, Антонин наследява Адриан през 138 година, а Марк Аврелий заема позиция като негов престолонаследник. В това си качество седемнадесет годишният юноша стартира да получава поредност от високи обществени позиции, с цел да натрупа нужния авторитет и административен опит. Успоредно с административните му отговорности, за които Аврелий се оплаква постоянно в писмата си – „ Карат ме да диктувам по тридесет писма на един път и оставам без мирис! “, престолонаследникът продължава своето образование. Негови нови педагози са фамозните тогава оратори Ирод Атик и Марк Корнелий Фронтон, които му преподават тънкостите на елинското и римското ораторско изкуство.

Личностите на двамата учители на Аврелий са много спорни и оставят сериозна диря в светогледа на бъдещия император. Ирод Атик е величествен, разхитителен и прекомерно застъпнически в обноските си. Огромното му благосъстояние и гордостта му от атинския му генезис, го вършат пряк, дръзновен и подготвен елементарно да отхвърли доводите на тези, с които е несъгласен. Фронтон е негова диаметралност. Според съвременниците си римският юрист отстъпва единствено на Цицерон по майсторко притежаване на латинския. Умерен и обмислен в словата си, Фронтон приучава Аврелий да сортира деликатно всяка фраза, която употребява.

Паралелно с образованието и административната кариера, персоналният живот на Аврелий също прави внезапен завой. По гледище на Антонин Пий, Марк анулира брака си с Цейония Фабия и се дами за своята братовчедка Фаустина Младша – щерка на Антонин и лелята на Марк – Фаустина Старша. По силата на осиновяването, Фаустина и Марк се падат и брат и сестра, което прави връзката им още по-особена по днешни стандарти. Дори и за тогавашното общество сходна непосредственост би била немислима, в случай че не се случваше в августейшото семейство.

Бракът е подписан през 145 година и през идващите 30 години Фаустина ражда на Марк Аврелий общо 14 деца, от които единствено пет – четири девойки и едно момче, надживяват татко си. Загубата на децата му оставя сериозна диря в съзнанието на Аврелий. Това проличава и от някои от размишленията му в „ Към себе си “: „ Смъртните хора наподобяват напълно на листата в гората: Вятърът смъква едни на земята … Листенца са и децата ти, листенца — и ония, които по този начин безапелационно те приветстват с крясъци и славословят или назад, те проклинат или упрекват и злословят в себе си… Кратковечието е общо за всичко. А ти бягаш и преследваш всичко. Все едно, че е постоянно. “

Ролята на Марк Аврелий в ръководството на Рим стартира да нараства последователно след 156 година, когато Антонин Пий навършва седемдесет. Все по-възрастният император стартира да делегира функционалностите си на своя правоприемник, както и на втория си осиновен наследник – Луций Вер. Докато Марк Аврелий остава по-умерен в обществените изяви и предан на административните каузи, Луций Вер със своя по-ведър манталитет и обич към спорта, постоянно се ангажира в разнообразни надпревари и е постоянен клиент на гладиаторските игри.

Император Антонин умира при започване на март 161 година Също както и през 138 година, властта гладко минава у неговия правоприемник. Единствената специфичност е, че по гледище на Марк Аврелий, Луций Вер е приет за негов съвладетел, въпреки и с по-нисък статут от Аврелий. Както показват античните създатели, в тази връзка „ Вер се отнасяше към Аврелий по този начин, както претор към консул “. За първи въпреки и не за финален път, Римската империя се оказва с двама императори отпред.

Марк Аврелий, който към този миг дефинитивно е оформил своите метафизичен желания към школата на стоиците, възприема издигането си във властта като дълг и тестване, с които би трябвало да се пребори по най-достойния вероятен метод. За да подпечата спокойствието си на трона, като част от церемонията по възкачването, Аврелий раздава великодушна сума пари на всеки боец в римската войска в размер на няколко годишни заплати. Инвестицията в бъдещето се оказва основна и до края на царуването му, армията остава вярна на императора.

Управлението на Марк и Луций стартира с проблеми на северната и източната граница. Германските племена стартират да атакуват лимеса в днешна Австрия и южна Германия, срещайки незначителна опозиция от страна на локалните гарнизони. Същевременно на изток Партското царство взема решение да се възползва от промяната на владетелите в Рим, с цел да сложи свои хора отпред на няколкото буферни държавици, съществуващи сред двете империи.

За да се оправи с партите, а и с цел да го отдалечи от прекомерно разгулният живот, който води в Рим, Марк Аврелий праща Луций Вер отпред на армиите в Сирия. Вер не е добър военачалник, само че има задоволително разсъдък да остави опитните генерали да водят акцията, а самичък той се отдава на лек и разхитителен живот в Антиохия. През 164 година Луций Вер се дами за Луция – дъщерята на Марк Аврелий, с което скрепява дефинитивно връзката сред двамата владетели. Две години по-късно римляните най-накрая печелят войната против партите и постановат надзор върху източната граница, поставяйки свои марионетни владетели в страните от Персийския залив до Каспийско море.

Краят на войната, придружен със съответните триумфи и почести, води със себе си и неподозирана покруса. По време на обсадата на Селевкия (165-66 г.), римските войски придвижват от изтока болест, останала в историята като „ Антонинова чума “. Епидемията обгръща цялата империя и лишава живота на към 10 000 000 души – към 1/8 от популацията на империята. Учени и историци и до през днешния ден спорят каква тъкмо е била заболяването, която покосява Средиземноморието, като едрата шарка е най-вероятен претендент.

При всяко състояние резултатът върху Рим е пагубен – стопанската система е изумена неприятно, умират мнозина висши сановници, армията също е отслабена. Смята се, че гибелта на Луций Вер през 169 година е обвързвана с по-късна вълна на болестта. Според другите оценки, поредните талази на заболяването не престават най-малко до 180 година, като е допустимо местни и районни огнища да се резервират и през идващия век.

Следвайки остарялата максима, че една неволя в никакъв случай не идва сама, през същата 166 година стартират всеобщи нашествия на няколко немски племена, атакуващи Рим през реките Рейн и Дунав. Основна опасност съставлява племето на маркоманите, откъдето и интервалът сред 166 и 180 година става прочут като Маркоманските войни.

Въпреки това, в нашествията вземат участие още няколко немски племена, включително и лангобардите, населяващи тогава дн. Чехия. Загубите в римската войска, породено от епидемията, са толкоз съществени, че едвам през 169 година Марк Аврелий съумява да събере съответна армия, с която да поеме на север към провинция Реция (дн. Австрия) и да стартира изтласкването на германите оттатък р. Дунав. Усилията му се увенчават с триумф през 171 година, само че набезите и годишните акции на императора в Реция и Панония (дн. Унгария), не престават чак до гибелта му през 180 година

Наред с войните и битката против епидемията, Марк Аврелий намира време да написа метафизичен съчинения, да кодифицира наличните закони, да почиства несъответствията и да основава нови укази и разпореждания. За разлика от доста други римски императори, Аврелий работи в благозвучие със Сената и постоянно оставя в ръцете на сенаторите ръководството на държавната администрация и контрола над хазната.

Марк Аврелий е и първият римски император, който открива дипломатическа връзка с Китай. През съдбоносната 166 година, римско пратеничество минава през Виетнам и доближава до столицата на династията Хан, която тогава ръководи Поднебесната империя. Сключени са официални търговски спогодби, а след това, както демонстрират археологическите разкопки, римски артикули все по-често доближават до Далечния изток. Тези търговски връзки ще се запазят, макар разтърсванията, най-малко до началото на VI в., разширявайки доста размера на артикули, прекарвани по така наречен Пътища на коприната.

Дългите походи, конфликтът с епидемията и тежкото задължение на властта, вземат своя дан от Марк Аврелий. Макар и спортна натура в младостта си, римските хронисти са единомислещи, че Марк Аврелий не е по този начин мощен и устойчив колкото своя доведен брат Луций Вер. Въпреки това, правилен на стоическото възприятие за дълг, Аврелий в никакъв случай не се отхвърля да поеме отговорност и да поведе войските си в поход.

Умира на 17 март 180 година, като учените към момента не са сигурни в коя от двете елементи на Панония се случва това – в столицата на Горна Панония – Виндобона (Виена) или в столицата на Долна Панония – Сирмиум (Сремска Митровица). При всяко състояние, след гибелта му, властта минава у единствения му оживял наследник и съимператор още от 177 година – Комод.

Марк Аврелий е считан за последният от така наречен „ Петима положителни императори “. С неговото ръководство приключва най-бляскавият интервал в историята на Римската империя – така наречен Pax Romana. И до ден сегашен императорът-философ остава образец за проникновен и заслужен държател, който слага дълга и добродетелите преди всичко и остава правилен на правилата на стоицизма, които по този начин ловко пази в своя фамозен етюд „ Към себе си “.