Рабат: „Хюман райтс уоч“ третира обвинения срещу Мароко като факти
Организацията „ Хюман райтс уоч “ (Human Rights Watch - HRW) още веднъж се отклони от задачата си за наблюдаване, съставяйки и разпространявайки политически стимулиран мощно сериозен отчет за положението на човешките права в Мароко. В него обвиняванията се одобряват като обстоятелства, оповестява формален Рабат.
Докладът от 129 страници, който е по-скоро заяждане, а не справедлива компилация от истини, е резултат от напъните на HRW да прегледа единствено едностранчиви истории и изказвания от група самопровъзгласили се деятели, които употребяват правата на индивида, с цел да се изявяват като антимарокански пропагандисти.
Документът беше публикуван тъкмо сега, в който Мароко се приготвя за честването на Деня на престола - народен празник, символизиращ стабилната връзка сред монархията и народа.
Моментът на публикуването на тази „ филипика “/доклад приказва доста за политическите планове на HRW – организация, която е предала своите идеали за обективност при разглеждането на казуса с човешките права. Докладът има една цел – пробва да подкопае имиджа на Мароко измежду западните страни и най-много измежду обществото на Съединени американски щати.
HRW, чиито членове влизат и излизат от Мароко, интервюирайки хора свободно и посещавайки правосъдни процеси и други събития, избра да си затвори очите за страни, като Алжир и Египет, които не разрешават достъпа на членовете на организацията до тяхната територия.
Допускането на HRW да работи свободно в Мароко е първият детайл, който дискредитира този доста неприятелски и привързан отчет.
Документът самичък по себе си е общ брой от каузи, заведени против хората, които HRW назовава „ дисиденти “. Тук става въпрос за наказателни каузи, по които обвиняванията са по наказателния кодекс на страната и включват случаи като кражба, обезчестяване и шпионаж.
Например HRW третира публицистите Омар Ради и Тауфик Буахрин като почтени „ съперници на режима “, които са зад решетките поради възгледите си, а в действителност те са упрекнати в полово принуждение.
Обосновката на HRW е, че съперниците или дисидентите не би трябвало да бъдат изправяни пред правораздаването, макар съществуването на потърпевши, които са ги съдили за обезчестяване.
HRW не просто става съдружник на хората, които са приети за отговорни от мароканското правораздаване. Организацията сподели неуважение към многото дами, които упрекват Буахрин в полова употреба. Забравена е и мароканската журналистка, която разкри, че е била изнасилена от Ради.
HRW споделя сред редовете, че всяко наказателно дело, заведено против „ дисидентите “, се отхвърля, тъй като третира „ съперниците “ като хора, които би трябвало да са над закона. Това е главното обръщение на подвеждащата информация, ситуирана от 129 страници.
Организацията отиде прекомерно надалеч във враждебността си към Мароко, показвайки липса на почитание към правосъдната система на една самостоятелна страна.
HRW твърди, че Мароко има екосистема на репресии, повтаряйки неоснователни обвинявания, че Мароко е употребило зловредния програмен продукт „ Пегас “ (Pegasus). Но по този начин и не съумява да даде никакви доказателства, като се изключи непотвърдени изказвания от самопровъзгласили се деятели, които крият своите антимарокански позиции зад тънка завеса от активизъм по въпросите на правата на индивида.
„ Хюман райтс уоч “ включи в „ рекламния “ си видеоклип за отчета офанзива против мароканската преса, която дефинира като „ на страната на страната “! Маати Мунжиб, който е съден за заграбване на средства, се оплаква, че пресата е писала истории за неговия случай, което се сочи като очевидна офанзива против свободата на печата, като че ли на медиите не е разрешено да пишат за каузи, заведени против „ деятели “.
В своята първа реакция представителят на мароканското държавно управление Мустафа Байтас съобщи, че отчетът е сътвори за да подкопае ползите на Мароко и че страната ще продължи да пази върховенството на закона.
Мароканската асоциация на медиите и основните редактори също осъди отчета и неговата офанзива против локалната преса.
По-добре би било, в случай че HRW си свърши работата и прегледа хилядите дисиденти, задържани в Алжир. Но те не могат (!), защото, за разлика от Мароко, Алжир не позволява на организацията достъп до страната. За разлика от Мароко, хората в Алжир, които биха застанали с намерено лице пред интервюиращите от HRW, биха се сблъскали с най-лошите форми на възмездие.
Накратко казано, едностранчивият и недружелюбен отчет на HRW е доказателство за свободата, на която се радват деятелите за правата на индивида в Мароко – единственият оазис на непоклатимост и свободи в плевел район, заседнал в авторитаризъм и медийно затъмнение.
Докладът от 129 страници, който е по-скоро заяждане, а не справедлива компилация от истини, е резултат от напъните на HRW да прегледа единствено едностранчиви истории и изказвания от група самопровъзгласили се деятели, които употребяват правата на индивида, с цел да се изявяват като антимарокански пропагандисти.
Документът беше публикуван тъкмо сега, в който Мароко се приготвя за честването на Деня на престола - народен празник, символизиращ стабилната връзка сред монархията и народа.
Моментът на публикуването на тази „ филипика “/доклад приказва доста за политическите планове на HRW – организация, която е предала своите идеали за обективност при разглеждането на казуса с човешките права. Докладът има една цел – пробва да подкопае имиджа на Мароко измежду западните страни и най-много измежду обществото на Съединени американски щати.
HRW, чиито членове влизат и излизат от Мароко, интервюирайки хора свободно и посещавайки правосъдни процеси и други събития, избра да си затвори очите за страни, като Алжир и Египет, които не разрешават достъпа на членовете на организацията до тяхната територия.
Допускането на HRW да работи свободно в Мароко е първият детайл, който дискредитира този доста неприятелски и привързан отчет.
Документът самичък по себе си е общ брой от каузи, заведени против хората, които HRW назовава „ дисиденти “. Тук става въпрос за наказателни каузи, по които обвиняванията са по наказателния кодекс на страната и включват случаи като кражба, обезчестяване и шпионаж.
Например HRW третира публицистите Омар Ради и Тауфик Буахрин като почтени „ съперници на режима “, които са зад решетките поради възгледите си, а в действителност те са упрекнати в полово принуждение.
Обосновката на HRW е, че съперниците или дисидентите не би трябвало да бъдат изправяни пред правораздаването, макар съществуването на потърпевши, които са ги съдили за обезчестяване.
HRW не просто става съдружник на хората, които са приети за отговорни от мароканското правораздаване. Организацията сподели неуважение към многото дами, които упрекват Буахрин в полова употреба. Забравена е и мароканската журналистка, която разкри, че е била изнасилена от Ради.
HRW споделя сред редовете, че всяко наказателно дело, заведено против „ дисидентите “, се отхвърля, тъй като третира „ съперниците “ като хора, които би трябвало да са над закона. Това е главното обръщение на подвеждащата информация, ситуирана от 129 страници.
Организацията отиде прекомерно надалеч във враждебността си към Мароко, показвайки липса на почитание към правосъдната система на една самостоятелна страна.
HRW твърди, че Мароко има екосистема на репресии, повтаряйки неоснователни обвинявания, че Мароко е употребило зловредния програмен продукт „ Пегас “ (Pegasus). Но по този начин и не съумява да даде никакви доказателства, като се изключи непотвърдени изказвания от самопровъзгласили се деятели, които крият своите антимарокански позиции зад тънка завеса от активизъм по въпросите на правата на индивида.
„ Хюман райтс уоч “ включи в „ рекламния “ си видеоклип за отчета офанзива против мароканската преса, която дефинира като „ на страната на страната “! Маати Мунжиб, който е съден за заграбване на средства, се оплаква, че пресата е писала истории за неговия случай, което се сочи като очевидна офанзива против свободата на печата, като че ли на медиите не е разрешено да пишат за каузи, заведени против „ деятели “.
В своята първа реакция представителят на мароканското държавно управление Мустафа Байтас съобщи, че отчетът е сътвори за да подкопае ползите на Мароко и че страната ще продължи да пази върховенството на закона.
Мароканската асоциация на медиите и основните редактори също осъди отчета и неговата офанзива против локалната преса.
По-добре би било, в случай че HRW си свърши работата и прегледа хилядите дисиденти, задържани в Алжир. Но те не могат (!), защото, за разлика от Мароко, Алжир не позволява на организацията достъп до страната. За разлика от Мароко, хората в Алжир, които биха застанали с намерено лице пред интервюиращите от HRW, биха се сблъскали с най-лошите форми на възмездие.
Накратко казано, едностранчивият и недружелюбен отчет на HRW е доказателство за свободата, на която се радват деятелите за правата на индивида в Мароко – единственият оазис на непоклатимост и свободи в плевел район, заседнал в авторитаризъм и медийно затъмнение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ