Омбудсманът: Устройственият правилник оставя нерешени проблеми с бавните ТЕЛК и НЕЛК
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати мнение до служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев по отношение на публикувания за публични съвещания план за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на ТЕЛК и НЕЛК, в което показва нерешени проблеми и упорства за намиране на съответните им отговори, оповестиха от пресофиса на публичния бранител.
„ Като народен омбудсман и въз основа на многочислените тъжби на жители неведнъж съм посочвала, че забавянето на здравната експертиза както от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК), изключително изразено в някои области на страната, по този начин и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) жестоко нарушава права на жителите, като загражда опциите да получават навреме нужната им поддръжка. Макар и с признатите промени в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето да беше открито, въпреки и отчасти, решение на проблемите, свързани със закъснение на постоянното преосвидетелстване, то в останалите случаи, да вземем за пример с първичното освидетелстване, преосвидетелстването във връзка влошено положение, както и при краткотрайна нетрудоспособност и процедурата на обжалване, казусът остава неуреден. За страдание, това в огромна степен се отнася и за изключително уязвима група, каквато са децата с увреждания, поради дефицита на експерти по детски заболявания към съставите на ТЕЛК “, написа проф. Ковачева.
В мнението си тя акцентира, че актуалният план е позитивна стъпка за решение на огромна част от проблемите, най-много за доста ускорение на експертизата и превъзмогване на субективизма при оценката, и като основа за продължение на разговора и напъните за въвеждане на ICF, само че е безапелационна, че сходна съществена промяна, слага доста въпроси и неясноти, на които е належащо да бъде открито решение.
На първо място омбудсманът показва, че предлагането НЕЛК да не връща решението на ТЕЛК за наново разглеждане повече от един път без подозрение ще докара до ускорение на процедурите по обжалване.
Отбелязва също, че е належащо да бъде регламентиран скъсен период за изговаряне на ТЕЛК при положение на анулация и връщане на експертното решение, поради практиката на Териториалните поделения (ТП) на Националния застрахователен институт (НОИ) да приключват изплащането на пенсия за неработоспособност, заради анулацията на решението, което остава, постоянно за нескончаем интервал, жителите без приход.
„ Смятам също, че e допустимо нееднозначно и не в полза на жителите пояснение на смисъла на „ дълготрайно (повече от 30 дни) болнично или домашно лекуване “, защото е допустимо жители с тежки увреждания, които не им разрешават да напущат дома си, да не организират лекуване, както и да са минали по-малко от 30 дни, само че прогнозата да не планува възстановяване на положението им “, добавя публичният бранител.
Тя акцентира още, че не е конкретизирано дали определянето на нужда от непозната помощ, отвън посочените в член 40, алинея 2 случаи, ще се прави единствено по документи и по какъв начин ще бъде обективно оценена опцията лицата да се обслужват независимо при облекчаване на ежедневните си потребности.
Проф. Ковачева е безапелационна, че изпращането на експертното решение от РКМЕ на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт едвам откакто е проверила, че всички страни са известени и срокът за обжалване по член 63, алинея 1 е изминал, е причина за закъснение на експертизата от Медицинските комисии към Търговско предприятие на Национален осигурителен институт, чийто 14-дневен период за обжалване стартира да тече от приемането на експертните решения, и води до нарушени права на жителите.
„ Следва да се има поради и че в случай че до момента се постановяваше тези комисии да се срещнат с МЕД на лицето след приемането му от РКМЕ, то разглеждане на здравната документи, удостоверяваща актуалното здравно положение на лицата би могло да се извърши и посредством обезпечаване на достъп до информацията в електронната система, имаща отношение към експертизата “, написа омбудсманът.
Проф. Диана Ковачева обръща внимание, че регламентиране осъществяването на здравната експертиза от ТЕЛК в болничната помощ и наложителното включване в съставите на началниците на клиники и отделения, може да докара до редица проблеми, поради ангажираността им по договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осъществяване на дейностите по клинични пътеки.
Посочва, че не е ясно и какви ограничения ще бъдат подхванати при положение на отвод или значително закъснение на съставяне на комисиите.
Тя подчертава и върху неналичието на задоволителна подготовка и опит на лекарите в новосформираните комисии за осъществяване на оценка на трайно понижената работоспособност/вид и степенна увреждане на лицата, което също е причина за влошено качество на експертизата с произлизащото от това увеличение на случаите на обжалване от страна на заинтригуваните лица и органи.
Друг проблем, по който омбудсманът чака решение, е функционалността на Информационна база данни за всички лица, минали през ТЕЛК/НЕЛК за определяне на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане (ИБД), електронното здравно досие в Национална здравна осведомителна система (НЗИС) и съдържащата се в тях информация, в това число за реда и метода на въвеждане (дигитализирането) на медицински документи.
Ковачева показва, че регламентирането на систематизиране на заявленията-декларации, подадени във връзка освидетелстване и преосвидетелстване на инцидентен принцип посредством отмерено електронно систематизиране, крие опасности от ориентиране към лечебно заведение за болнична помощ, което не разполага със експерти по профила на болестта.
„ В случай че лекарите от ТЕЛК имат подозрение за достоверността на наличието на медицинските документи, които имат отношение към експертизата, те могат да назначат спомагателни проучвания и съвещания, които обаче пациентът би могъл да организира в същите лечебни заведения, в които те са издадени. В тези случаи на процедура няма по какъв начин да бъде приложена наредбата на член 35, алинея 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която, ръководителите на лечебните заведения, към които са основани ТЕЛК, обезпечават навреме изцяло амбулаторно или болнично проучване на освидетелстваните лица, поради вероятната раздалеченост на ТЕЛК от региона на местоживеенето на лицата, планувана точно за такива случаи “, показва още омбудсманът.
Проф. Ковачева предлага в наредбата на член 32, алинея 4, според която, когато за изясняване на обособени случаи се изискват непредставени документи или проучвания, да се планува, че ТЕЛК следва да се поизнесе на идващото съвещание след постъпване на документите.
Тя акцентира, че е належащо да бъде разисквана и опцията, когато лицето не е според да даде достъп до всички здравни записи в електронното му здравно досие на органите на здравната експертиза за задачите на производството по освидетелстване/преосвидетелстване.
„ В тези случаи експертизата следва да бъде извършена единствено въз основата на показаната по отношение на експертизата здравна документи, а вероятно включване в експертното решение на данни от електронното здравно досие на пациента би било в нарушаване на изразената от него воля и нарушава негови права “, безапелационна е Диана Ковачева.
В мнението си тя повдига и въпросът за глобите при неспазване на наредбите на ПУОРОМЕРКМЕ и упорства за задълбочено разискване, поради досегашната процедура ТЕЛК да не се преценяват с нормативните разпореждания.
„ Като народен омбудсман и въз основа на многочислените тъжби на жители неведнъж съм посочвала, че забавянето на здравната експертиза както от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК), изключително изразено в някои области на страната, по този начин и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) жестоко нарушава права на жителите, като загражда опциите да получават навреме нужната им поддръжка. Макар и с признатите промени в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето да беше открито, въпреки и отчасти, решение на проблемите, свързани със закъснение на постоянното преосвидетелстване, то в останалите случаи, да вземем за пример с първичното освидетелстване, преосвидетелстването във връзка влошено положение, както и при краткотрайна нетрудоспособност и процедурата на обжалване, казусът остава неуреден. За страдание, това в огромна степен се отнася и за изключително уязвима група, каквато са децата с увреждания, поради дефицита на експерти по детски заболявания към съставите на ТЕЛК “, написа проф. Ковачева.
В мнението си тя акцентира, че актуалният план е позитивна стъпка за решение на огромна част от проблемите, най-много за доста ускорение на експертизата и превъзмогване на субективизма при оценката, и като основа за продължение на разговора и напъните за въвеждане на ICF, само че е безапелационна, че сходна съществена промяна, слага доста въпроси и неясноти, на които е належащо да бъде открито решение.
На първо място омбудсманът показва, че предлагането НЕЛК да не връща решението на ТЕЛК за наново разглеждане повече от един път без подозрение ще докара до ускорение на процедурите по обжалване.
Отбелязва също, че е належащо да бъде регламентиран скъсен период за изговаряне на ТЕЛК при положение на анулация и връщане на експертното решение, поради практиката на Териториалните поделения (ТП) на Националния застрахователен институт (НОИ) да приключват изплащането на пенсия за неработоспособност, заради анулацията на решението, което остава, постоянно за нескончаем интервал, жителите без приход.
„ Смятам също, че e допустимо нееднозначно и не в полза на жителите пояснение на смисъла на „ дълготрайно (повече от 30 дни) болнично или домашно лекуване “, защото е допустимо жители с тежки увреждания, които не им разрешават да напущат дома си, да не организират лекуване, както и да са минали по-малко от 30 дни, само че прогнозата да не планува възстановяване на положението им “, добавя публичният бранител.
Тя акцентира още, че не е конкретизирано дали определянето на нужда от непозната помощ, отвън посочените в член 40, алинея 2 случаи, ще се прави единствено по документи и по какъв начин ще бъде обективно оценена опцията лицата да се обслужват независимо при облекчаване на ежедневните си потребности.
Проф. Ковачева е безапелационна, че изпращането на експертното решение от РКМЕ на Търговско предприятие на Национален осигурителен институт едвам откакто е проверила, че всички страни са известени и срокът за обжалване по член 63, алинея 1 е изминал, е причина за закъснение на експертизата от Медицинските комисии към Търговско предприятие на Национален осигурителен институт, чийто 14-дневен период за обжалване стартира да тече от приемането на експертните решения, и води до нарушени права на жителите.
„ Следва да се има поради и че в случай че до момента се постановяваше тези комисии да се срещнат с МЕД на лицето след приемането му от РКМЕ, то разглеждане на здравната документи, удостоверяваща актуалното здравно положение на лицата би могло да се извърши и посредством обезпечаване на достъп до информацията в електронната система, имаща отношение към експертизата “, написа омбудсманът.
Проф. Диана Ковачева обръща внимание, че регламентиране осъществяването на здравната експертиза от ТЕЛК в болничната помощ и наложителното включване в съставите на началниците на клиники и отделения, може да докара до редица проблеми, поради ангажираността им по договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осъществяване на дейностите по клинични пътеки.
Посочва, че не е ясно и какви ограничения ще бъдат подхванати при положение на отвод или значително закъснение на съставяне на комисиите.
Тя подчертава и върху неналичието на задоволителна подготовка и опит на лекарите в новосформираните комисии за осъществяване на оценка на трайно понижената работоспособност/вид и степенна увреждане на лицата, което също е причина за влошено качество на експертизата с произлизащото от това увеличение на случаите на обжалване от страна на заинтригуваните лица и органи.
Друг проблем, по който омбудсманът чака решение, е функционалността на Информационна база данни за всички лица, минали през ТЕЛК/НЕЛК за определяне на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане (ИБД), електронното здравно досие в Национална здравна осведомителна система (НЗИС) и съдържащата се в тях информация, в това число за реда и метода на въвеждане (дигитализирането) на медицински документи.
Ковачева показва, че регламентирането на систематизиране на заявленията-декларации, подадени във връзка освидетелстване и преосвидетелстване на инцидентен принцип посредством отмерено електронно систематизиране, крие опасности от ориентиране към лечебно заведение за болнична помощ, което не разполага със експерти по профила на болестта.
„ В случай че лекарите от ТЕЛК имат подозрение за достоверността на наличието на медицинските документи, които имат отношение към експертизата, те могат да назначат спомагателни проучвания и съвещания, които обаче пациентът би могъл да организира в същите лечебни заведения, в които те са издадени. В тези случаи на процедура няма по какъв начин да бъде приложена наредбата на член 35, алинея 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която, ръководителите на лечебните заведения, към които са основани ТЕЛК, обезпечават навреме изцяло амбулаторно или болнично проучване на освидетелстваните лица, поради вероятната раздалеченост на ТЕЛК от региона на местоживеенето на лицата, планувана точно за такива случаи “, показва още омбудсманът.
Проф. Ковачева предлага в наредбата на член 32, алинея 4, според която, когато за изясняване на обособени случаи се изискват непредставени документи или проучвания, да се планува, че ТЕЛК следва да се поизнесе на идващото съвещание след постъпване на документите.
Тя акцентира, че е належащо да бъде разисквана и опцията, когато лицето не е според да даде достъп до всички здравни записи в електронното му здравно досие на органите на здравната експертиза за задачите на производството по освидетелстване/преосвидетелстване.
„ В тези случаи експертизата следва да бъде извършена единствено въз основата на показаната по отношение на експертизата здравна документи, а вероятно включване в експертното решение на данни от електронното здравно досие на пациента би било в нарушаване на изразената от него воля и нарушава негови права “, безапелационна е Диана Ковачева.
В мнението си тя повдига и въпросът за глобите при неспазване на наредбите на ПУОРОМЕРКМЕ и упорства за задълбочено разискване, поради досегашната процедура ТЕЛК да не се преценяват с нормативните разпореждания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ