Огромните газови запаси на Туркменистан предизвикват значителен интерес от страна

Огромните газови ресурси на Туркменистан провокират забележителен интерес от страна на евентуални вносители на синьо гориво. Това се случва изключително след известието на Ашхабад в края на юли, че страната е отворена за построяването на водопровод, който да придвижва своя газ през Каспийско море и до Европа. Най-значим до момента е ползата, проявен от Унгария, която на 20 август подписа рамково съглашение за доставка на газ с Туркменистан, по време на държавното посещаване в Будапеща на туркменския президент Сердар Бердимухамедов. В Будапеща за срещи с унгарския водач Виктор Орбан бяха и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който беше там, с цел да следи подписването на съглашение за доставка на газ сред турската държавна компания за импорт, експорт и пренос на газ Botas и унгарската държавна енергийна компания MVM. Договорът е за 300 милиона куб. метра годишно газ. Държавна петролна компания SOCAR към този момент доставя на MVM 1 милиард кубически метра годишно азербайджански газ. Заради това на подписването участва и президента на Азербайджан Илхам Алиев. За Унгария и Европейски Съюз тези три съглашения са значими, защото алармират, че централноевропейската страна се готви за бъдеще без обезпечени доставки на газ от Русия, която сега е главният снабдител на Унгария и с която Будапеща продължава да поддържа сърдечни връзки, разяснява изданието OilPrice, цитирайки Eurasianet. Въпреки това потоците от съветски газ, които идват през Украйна, се чака да спрат до края на 2024 година, като Киев даде сигнал за нежеланието си да възобнови съществуващото директно съглашение с Москва – понятен ход поради продължаващата инвазия на Русия. За Туркменистан съглашението е най-конкретното доказателство до момента, че Европа е сериозна по отношение на приемането на газ от големите запаси на Туркменистан вместо съветския газ, чийто импорт по тръбопроводи е съвсем спрян след нахлуването на Русия в Украйна. Колко туркменски газ ще внася Унгария, по какъв начин ще се доставя газът и по кое време ще стартират доставките към момента не е ясно. Тъй като към момента няма създаден водопровод за транспорт на газ от Туркменистан през Каспийско море, единственият отворен маршрут сега ще бъде посредством тристранната договорка за замяна на газ сред Туркменистан, Иран и Азербайджан, контрактувана за първи път в края на 2021 година и неотдавна разширена. Съгласно това съглашение Туркменистан изпраща собствен личен газ до Североизточен Иран, който по-късно транзитира същия размер от личния си газ към Азербайджан, позволявайки на Баку да посрещне личното си възходящо търсене на газ и съществуващите съглашения за експорт на газ. Това в същото време освобождава спомагателни размери азербайджански газ нататък за пренос към Европа. Въпреки че е муден, тристранният суап работи сполучливо от януари предходната година и неотдавна беше уголемен от 4,5 милиона кубически метра дневно на 8 милиона кубични метра дневно с проекти за спомагателното му разширение до 10 милиона кубични метра дневно. Газът, продаван от Туркменистан, може да се транзитира от Азербайджан, като се употребява свободен потенциал в трите тръбопровода, които съставляват Южния газов кулоар, който сега придвижва азербайджански газ до Грузия, Турция, а оттова и към Европа. През юли предходната година Азербайджан подписа меморандум за съгласие с Европейския съюз, съгласно който се задължи да удвои размера газ, който изпраща за Европа, до " най-малко 20 милиарда кубически метра на година " до 2027 г. Въпреки това към момента не е ясно дали Азербайджан ще успее да удвои личното си произвеждане на газ до тогава, като съглашението за замяна сред Туркменистан и Иран сега е най-вероятният източник на газ, който да запълни всяка празнота. Иран се обрисува да бъде и пътят към различен гладен за газ пазар, който се интересува от импорт на туркменски газ, а точно Ирак. Богатата на нефт страна от Близкия изток също има огромни лични ресурси от газ, само че десетилетия политическа неустойчивост и високата цена за създаване на находищата до момента попречиха вложенията, нужни за стартирането им на пазара. От няколко години Багдад внася газ от Иран за произвеждане на електричество, само че поддържането на постоянни доставки е мъчно заради компликациите при прехвърлянето на заплащания, породени от продължаващите наказания на Съединени американски щати против Ислямската република, както и периодическите проблеми на Иран да посрещне вътрешното търсене. Предварителното съглашение сред Багдад и Ашхабад, подписано на 24 август, се чака да бъде последвано до края на тази година с публично съглашение, уточняващо размерите и директните детайлности, които се чака да включват някаква форма на бартерно съглашение. Чрез него ще се избегне нуждата от прекачване на пари до Техеран. Турция и Азербайджан са основни за доставянето на туркменски газ на пазара Суаповите покупко-продажби за транспорт на газ през Иран са стопански осъществими за дребните количества синьо гориво, които се чака да бъдат включени в споразуменията с Унгария и Ирак. Но със запасите от газ, оценени на сред 10 и 14 трилиона кубически метра, главният фокус на интерес към Туркменистан остава неговият капацитет да размени съветския газ, който съвсем спря да тече към Европа. Всеки забележителен пренос на газ от Туркменистан ще изисква създаването на напълно нова тръбопроводна инфраструктура, пресичаща Каспийско море и преминаваща през Азербайджан, Грузия, Турция и Балканите, с цел да се свърже със съществуващата централноевропейска тръбопроводна мрежа. А тази газова мрежа, без съветски газ, има нужния свободен потенциал. Азербайджан към този момент изрази интереса си да одобри такава директна линия, само че предизвести, че не желае да поеме никакви разноски. Турция също постоянно алармира за интерес към преноса на туркменски газ за Европа. През май Анкара издаде нов 10-годишен лиценз за импорт на държавната Боташ. Той е за доставка на до 16 милиарда кубически метра на година туркменски газ по контракт, подписан в края на 90-те години. Той по този начин и не бе прибавен заради липса на водопровод. Дали развиването на подобен водопровод е на дневен ред и зависи до каква степен Европа демонстрира интерес към него. А към този момент има сигнали в тази посока. Разбира се, наличието на президента на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, президента на Турция Тайип Ердоган и президента на Азербайджан Илхам Алиев, всички в Будапеща едновременно предоставиха опция за диалози на високо равнище. Възможност, маркирана от унгарския президент Виктор Орбан, който, говорейки за своите гости, разгласява в обществената мрежа X: „ Това е, което аз назовавам съгласуваност “.