Той живее благодарение на две изкуствени сърца в гърдите
" Нямах никакви проблеми със сърцето, до момента в който през април 2021 година не получих сърцетуптене, зной, отмалялост, неспособност да качвам стълби. За няколко месеца стигнах до състояние да не мога да вървя, отслабнах с 13 кг, задържах течности в тялото. Тогава стана ясно, че сърдечната непълнота е стигнала финалната 4-та фаза и единствената опция е трансплантация. "
Така стартира историята си Мартин Кожуклиев - първият българин с две изкуствени сърца. Компютърният експерт от Варна живее втори живот, откакто преди месец в болница " Света Екатерина " незабавно му слагат не едно, а две изкуствени сърца в резултат на последна форма на сърдечна непълнота.
Операцията е първа по рода си у нас и е ръководена от шефа на " Света Екатерина " проф. Димитър Петков - българското величие в сърдечните трансплантации.
" Две години заболяването беше под надзор. Имаше интервали на изостряне, само че като цяло беше умерено, можех и да спортувам. Това продължи до 2023-та, когато настъпи внезапно утежняване на положението ми. Предложиха ми да се включа в листата на чакащи за трансплантация. След като бях приет в болница през октомври с.г., а през ноември и за повторно, тъй като можех да върша единствено по няколко крачки. Тогава разбрах какъв брой тежка е обстановката. Дотогава все се дърпах ", споделя Мартин.
Ситуацията се утежнява с всеки минал ден и задържането на течности в организма, съчетано с неналичието на придвижване и отслабваща функционалност на сърцето, докарват пациента до финалната фаза на сърдечна непълнота и потребността от незабавна трансплантация.
" Въпреки всичко продължавах да отхвърлям. Тогава доведоха при мен Георги Пеев, който с трансплантирани сърце и бъбрек изкачи най-високия връх на планината Килиманджаро Ухуру - 5895 м. Той ми описа за неговия случаи и ми поговори като мотиватор. Беше извънредно положителен. Тази среща ми повлия доста добре и малко по-късно се взех решение да вляза в болница " Света Екатерина ", споделя Кожуклиев.
И продължава: " Стана ясно, че сърцето ми най-вероятно няма да издържи чакането на донор и би трябвало да се сложи изкуствено. И то не едно, а две - и на лявата, и на дясната камера. Така се трансфорах в първия човек в България с две изкуствени сърца. В международен мащаб също е доста рядко явлението ".
В гърдите на Мартин са сложени две изкуствени сърца от нова генерация Heart mate III. С тези устройства пациентите имат по-дълъг интервал на прекарване, сравним съвсем с този на една сърдечна трансплантация. Така българските пациенти към този момент ще са равностойни с тези от останалите развити страни, в които от години се вграждат такива устройства.
" Двете сърца се ръководят през кабел, който излиза от корема и е обвързван към компютър и зареждане. Трябва да се носи чанта и за едното, и за другото устройство ", показва Мартин, който работи в кардиологична болница и среща поддръжката на своите сътрудници и близки.
" Сега се възвръщам. Все още не съм на 100%, само че поставям старания за рехабилитация. Усилията са ориентирани да намерим болница в Европа, която да се съгласи да ме трансплантира, тъй като тук от над 800 души в листата на чакащи за трансплантация повече от 30 са за сърце. Заради неналичието на задоволително донори в България у нас се вършат сред 1 и 2 годишно. Много от чакащите може и да не дочакат. Заради това хора като мен са принудени да търсят опция на открито ", споделя Кожуклиев, който преди 4 години се мести в столицата, а малко по-късно положението му стартира да се утежнява.
Проблем пред Мартин е, че множеството европейски страни имат ограничавания за чужденци и пазят по-голямата част от органите за трансплантиране на свои жители.
" Ако няма всеобща система за донорство, е доста мъчно. В Испания системата работи доста добре, само че има условие пациентът да е живял три години в страната и тази опция пред мен отпада. Във Франция се вършат стотици трансплантации годишно. У нас проблемите са доста: единствено в една болница се вършат такива трансплантации - " Света Екатерина " ; имаме културен проблем - доста от хората не желаят да бъдат донори; липсва система за бърза реакция и събиране на годни органи; налице е и законодателен проблем - не е ясно за какво би трябвало да се питат роднините на умрял човек за единодушие, в случай че всеки е донор по хипотеза в случай че категорично не е отказал това. Ето за какво е нужна повсеместна смяна ", показва още пациентът.
Ако реши да рискува с предложения от лечебни заведения във Франция, където се насочва Мартин след съвещания, то той би трябвало да се реалокира да живее там. Записвайки се в тамошната листа на чакащи трансплантация и минавайки нужните проучвания, компютърният експерт би трябвало да реагира мигновено при зародила донорска обстановка.
През това време, което може да продължи месеци наред, би трябвало да дава пари за наем, сметки и прехрана, а някой различен към него да му оказва помощ, защото към момента не е изцяло възобновен. Всичко това дружно с високите суми в тези клиники за трансплантация автоматизирано водят Кожуклиев към опцията за дарителска акция, защото със лични средства всичко това няма по какъв начин да бъде покрито.
" В болничното заведение съм заобиколен от сътрудници и другари, които ми оказват помощ доста. Почти 4 месеца бях единствено на легло. Мнозина не устоят душевен, а рухват и физически. Изненадан съм от силите ми да се оправя. Борбен дух, да не се обезверявам и с поддръжката на околните - това е решението. Човек би трябвало да има вяра и да се бори ", споделя в умозаключение Мартин.
Директорът на " Света Екатерина " проф. Димитър Петков:
Операцията е неповторима за България
- Проф. Петков, дружно с вашия екип оперирахте над 6 часа Мартин.
- Операцията е неповторима и се прави за първи път в България, с цел да се слагат не едно, а две устройства - на лявата и дясната камера на сърцето. Пациентът беше на едномесечно лекуване в болничното заведение, с цел да бъде квалифициран за интервенцията. Този случай беше същинско предизвикателство за нас. След имплантацията на двете сърца от пациента излизат два кабела, които отиват към компютър и зареждащо устройство. След едномесечно лекуване се радваме на извънредно добър резултат и пациентът се изписва в положително общо положение с опция за ресоциализация.
- Кой е най-правилният път пред пациента оттук насетне?
- Трансплантацията на уместно сърце е единственият верен път. За страдание, броя на донорите е дребна, само че в последно време има наклонност към повишението им. Подходящите донорски сърца в България са малко. Изборът на Мартин е или да изчака за трансплантация у нас, или да опита и в чужбина.
- Ситуацията с донорството усъвършенства ли се, или продължава да буксува?
- Определено има прогрес, само че сме още надалеч от мечтаната численост донорски обстановки. За наслада, ние разполагаме с този съвременен тип изкуствени сърца, с които оказваме помощ на пациентите, имащи незабавна потребност от трансплантации. По този метод могат да изчакат подобаващото за тях донорско сърце.
Имаме пациенти, които живеят с тези устройства към този момент повече от 7 години, изцяло ресоциализирани са в обществото и работят. Има разказани случаи в литературата, при които такива устройства работят и по 15-16 години, което е съпоставимо с осъществяване на сърдечна трансплантация. Би било добре да се разпространява донорството и да се намират повече донори, с цел да имат опция от ден на ден хора да получават сърца, написа " България Днес ".
Така стартира историята си Мартин Кожуклиев - първият българин с две изкуствени сърца. Компютърният експерт от Варна живее втори живот, откакто преди месец в болница " Света Екатерина " незабавно му слагат не едно, а две изкуствени сърца в резултат на последна форма на сърдечна непълнота.
Операцията е първа по рода си у нас и е ръководена от шефа на " Света Екатерина " проф. Димитър Петков - българското величие в сърдечните трансплантации.
" Две години заболяването беше под надзор. Имаше интервали на изостряне, само че като цяло беше умерено, можех и да спортувам. Това продължи до 2023-та, когато настъпи внезапно утежняване на положението ми. Предложиха ми да се включа в листата на чакащи за трансплантация. След като бях приет в болница през октомври с.г., а през ноември и за повторно, тъй като можех да върша единствено по няколко крачки. Тогава разбрах какъв брой тежка е обстановката. Дотогава все се дърпах ", споделя Мартин.
Ситуацията се утежнява с всеки минал ден и задържането на течности в организма, съчетано с неналичието на придвижване и отслабваща функционалност на сърцето, докарват пациента до финалната фаза на сърдечна непълнота и потребността от незабавна трансплантация.
" Въпреки всичко продължавах да отхвърлям. Тогава доведоха при мен Георги Пеев, който с трансплантирани сърце и бъбрек изкачи най-високия връх на планината Килиманджаро Ухуру - 5895 м. Той ми описа за неговия случаи и ми поговори като мотиватор. Беше извънредно положителен. Тази среща ми повлия доста добре и малко по-късно се взех решение да вляза в болница " Света Екатерина ", споделя Кожуклиев.
И продължава: " Стана ясно, че сърцето ми най-вероятно няма да издържи чакането на донор и би трябвало да се сложи изкуствено. И то не едно, а две - и на лявата, и на дясната камера. Така се трансфорах в първия човек в България с две изкуствени сърца. В международен мащаб също е доста рядко явлението ".
В гърдите на Мартин са сложени две изкуствени сърца от нова генерация Heart mate III. С тези устройства пациентите имат по-дълъг интервал на прекарване, сравним съвсем с този на една сърдечна трансплантация. Така българските пациенти към този момент ще са равностойни с тези от останалите развити страни, в които от години се вграждат такива устройства.
" Двете сърца се ръководят през кабел, който излиза от корема и е обвързван към компютър и зареждане. Трябва да се носи чанта и за едното, и за другото устройство ", показва Мартин, който работи в кардиологична болница и среща поддръжката на своите сътрудници и близки.
" Сега се възвръщам. Все още не съм на 100%, само че поставям старания за рехабилитация. Усилията са ориентирани да намерим болница в Европа, която да се съгласи да ме трансплантира, тъй като тук от над 800 души в листата на чакащи за трансплантация повече от 30 са за сърце. Заради неналичието на задоволително донори в България у нас се вършат сред 1 и 2 годишно. Много от чакащите може и да не дочакат. Заради това хора като мен са принудени да търсят опция на открито ", споделя Кожуклиев, който преди 4 години се мести в столицата, а малко по-късно положението му стартира да се утежнява.
Проблем пред Мартин е, че множеството европейски страни имат ограничавания за чужденци и пазят по-голямата част от органите за трансплантиране на свои жители.
" Ако няма всеобща система за донорство, е доста мъчно. В Испания системата работи доста добре, само че има условие пациентът да е живял три години в страната и тази опция пред мен отпада. Във Франция се вършат стотици трансплантации годишно. У нас проблемите са доста: единствено в една болница се вършат такива трансплантации - " Света Екатерина " ; имаме културен проблем - доста от хората не желаят да бъдат донори; липсва система за бърза реакция и събиране на годни органи; налице е и законодателен проблем - не е ясно за какво би трябвало да се питат роднините на умрял човек за единодушие, в случай че всеки е донор по хипотеза в случай че категорично не е отказал това. Ето за какво е нужна повсеместна смяна ", показва още пациентът.
Ако реши да рискува с предложения от лечебни заведения във Франция, където се насочва Мартин след съвещания, то той би трябвало да се реалокира да живее там. Записвайки се в тамошната листа на чакащи трансплантация и минавайки нужните проучвания, компютърният експерт би трябвало да реагира мигновено при зародила донорска обстановка.
През това време, което може да продължи месеци наред, би трябвало да дава пари за наем, сметки и прехрана, а някой различен към него да му оказва помощ, защото към момента не е изцяло възобновен. Всичко това дружно с високите суми в тези клиники за трансплантация автоматизирано водят Кожуклиев към опцията за дарителска акция, защото със лични средства всичко това няма по какъв начин да бъде покрито.
" В болничното заведение съм заобиколен от сътрудници и другари, които ми оказват помощ доста. Почти 4 месеца бях единствено на легло. Мнозина не устоят душевен, а рухват и физически. Изненадан съм от силите ми да се оправя. Борбен дух, да не се обезверявам и с поддръжката на околните - това е решението. Човек би трябвало да има вяра и да се бори ", споделя в умозаключение Мартин.
Директорът на " Света Екатерина " проф. Димитър Петков:
Операцията е неповторима за България
- Проф. Петков, дружно с вашия екип оперирахте над 6 часа Мартин.
- Операцията е неповторима и се прави за първи път в България, с цел да се слагат не едно, а две устройства - на лявата и дясната камера на сърцето. Пациентът беше на едномесечно лекуване в болничното заведение, с цел да бъде квалифициран за интервенцията. Този случай беше същинско предизвикателство за нас. След имплантацията на двете сърца от пациента излизат два кабела, които отиват към компютър и зареждащо устройство. След едномесечно лекуване се радваме на извънредно добър резултат и пациентът се изписва в положително общо положение с опция за ресоциализация.
- Кой е най-правилният път пред пациента оттук насетне?
- Трансплантацията на уместно сърце е единственият верен път. За страдание, броя на донорите е дребна, само че в последно време има наклонност към повишението им. Подходящите донорски сърца в България са малко. Изборът на Мартин е или да изчака за трансплантация у нас, или да опита и в чужбина.
- Ситуацията с донорството усъвършенства ли се, или продължава да буксува?
- Определено има прогрес, само че сме още надалеч от мечтаната численост донорски обстановки. За наслада, ние разполагаме с този съвременен тип изкуствени сърца, с които оказваме помощ на пациентите, имащи незабавна потребност от трансплантации. По този метод могат да изчакат подобаващото за тях донорско сърце.
Имаме пациенти, които живеят с тези устройства към този момент повече от 7 години, изцяло ресоциализирани са в обществото и работят. Има разказани случаи в литературата, при които такива устройства работят и по 15-16 години, което е съпоставимо с осъществяване на сърдечна трансплантация. Би било добре да се разпространява донорството и да се намират повече донори, с цел да имат опция от ден на ден хора да получават сърца, написа " България Днес ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ