Няма човек, който да не е чел като дете приказки

Няма човек, който да не е чел като дете приказки за бухала. Още тогава осъзнаваме, че това са едни от най-очарователните и загадъчни хищници в света. Започнем ли да търсим информация за тях, осъзнаваме, че в действителност знаем прекомерно малко за тези пернати, тъй като те без подозрение са едно от чудесата на природата.

Класификация на бухала

Бухалите са птици от разред Strigiformes, който включва общо 216 типа най-вече нощни, самотно живеещи грабливи птици с огромна глава, изправена стойка на тялото, бинокулярно зрение, бинаурален слух, остри нокти и пера, пригодени за беззвучен полет. Изключения са типовете дневен ястреб-бухал и стаден бухал.

Бухалите се разделят на две съществени фамилии: същински или типични бухали - Strigidae и огромното фамилии на бухалите - Tytonidae. Тези нощни хищници и се назовават още сови. В класификацията същинските бухали се назовават още същински сови.

Сред многочислените типове на тази птица най-малката сова тежи 31 грама и е 13, 5 сантиметра. Известна е като сова горски дух.

Най-големи са две орлови сови, евразийският орел - бухал и рибният бухал. Женските, които са по-едри, са по 71 сантиметра и тежат по 4, 2 кг.

Местообитания и разпространяване на бухала

Тези птици се срещат на всички континенти като се изключи Антарктида. Обитават обаче доста отдалечени острови като Хавай.

Местообитанията на бухалите варират съгласно типа им, само че се движат от арктическите тундри до блатистите местности, включват широколистни и иглолистни гори, пустини, аграрни земи и даже плажове.

Характеристика и анатомични особености на бухала

Бухалите имат извънредно запаметяваща се осанка, те не могат да бъдат сбъркани с други птици. Най-напред вършат усещане очите им- огромни и обърнати напред. На мястото на ушите имат дупки, клюнът им е пободен на ястребовия, лицето им е плоско и се вижда кръга от пера, а към всяко око има изразителен лицев диск. Перата, които съставляват диска могат да бъдат контролирани, с цел да концентрират звуците идващи от друго разстояние сред асиметрично разположените ушни кухини.

Повечето хищни птици имат очи, ситуирани от двете страни на главата, само че стереоскопичната природа на очите на совата, които са ситуирани напред, разрешават по-дълбоко разбиране, належащо за лов на слаба светлина.

Въпреки че този тип сова има бинокулярно зрение, огромните бухалови очи са закрепени в гнездата си, както и на множеството други птици, тъй че би трябвало да извърнат цялата си глава, с цел да трансформират гледката. Тъй като тези птици са далекогледи, не виждат нищо на няколко сантиметра от себе си. Плячката се усеща по филопламачетата - пера по човката и краката им, които работят като мъхчета. Зрението им надалече, изключително при слаба светлина, е доста положително.

Най-забележителната външна отлика на бухалите е способността им да въртят главите и шиите си до 270 градуса. Тази дарба е с помощта на 14 прешлена на шиите им, които при хората са 7, което прави врата им 2 пъти по-гъвкав. Кръвоносната им система е приспособена по този начин, че да разрешава въртене, без да се прекъсва потока на кръвта към мозъка.

Лицевите дискове оказват помощ на бухала да придвижи звука на плячката в ушите си. При доста типове тези дискове са асиметрични, което подкрепя насочването на звука.

Оперението на птицата е доста загадъчно. Някои имат маски на лицата си, белези по лицата, кичури на ушите си и блестящо оцветени ириси. Тези маркировки се следят при типове, които са по-открити местообитания и се счита, че са сигнализатори за други сови.

Съществува полов диморфизъм при бухалите. Женските са по-едри. Смята се, че това е по-изгодно на храненето при размножаване. Тогава женските остават в гнездото, а мъжките се грижат за прехраната. Той се храни пръв преди да занесе храна в гнездото и по-малкият му размер е по-продуктивен, тъй като хищните птици постоянно избират плячка, която е покрай техните размери, а по-дребните птици са по-пъргави ловци.

Подборът зависи от естествените условия, а те са по-компактно тяло и по-дълги крила за повече маневреност и пъргавост. В този смисъл може да се допусна, че мъжките еволюционно са подминали женските.

Летателни умения на бухала

Повечето сови има дарба да летят тихо и по-бавно от другите грабливи птици. Те са нощни животни и от способността им да летят тихо зависи триумфът на лова.

За тази цел перата им са по-дълги, в сравнение с тези на останалите птици, по-гладки ръбове и друга конструкция на рахиса. Назъбените краища вършат махът на крилата съвсем беззвучен. Повърхността на маховите пера е покрита с кадифена конструкция, абсорбираща звука от придвижването на крилото. Тази уникалност води до понижаване на звука, а това прави бухала един от най-безшумните ловци.

Перата на птицата обаче не са водоустойчиви. За да резервира способността за спокоен полет, бухалът не може да резервира мазният пласт или праховите частици, които пазят перата от водата. Във влажно време бухалите не могат да ловуват, а това може да бъде рисково по време на размножителния сезон.

Поведение и метод на живот на бухала

Повечето сови са нощни птици и ловуват през тъмната част на денонощието, има няколко типа, дейни на мръкване и призори и няколко дневни типа.

Стратегията на лов на бухала през нощта разчита на непрозрачност и на изненада. Скучното им оцветяване ги прави съвсем невидими нощем, а назъбените ръбове на крилата вършат полета беззвучен. При тези, които се хранят с риба, липсва тази акомодация, защото няма значение за тях.

Бухалите гнездят по дърветата, само че самите те не вършат гнезда, а употребяват изоставени гнезда на други птици. В тях прекарват денем, криейки се от дневната светлина, която е мощна за огнените им зеници. Нощем са дейни и напущат гнездото до разсъмване.

Те са самотно живеещи птици, които се събират единствено през размножителния сезон, въпреки че този въпрос зависи от типа на совата и не е общовалидно предписание.

Хранене на бухала

Бухалът е див звяр, който се храни с дребни животни и птици. Менюто му е доста разнообразно и включва както всевъзможни инсекти, по този начин и дребни и междинни бозайници и птици. Има и типове, хранещи се с риба. Често пъти ядат щурци, стоножки, бръмбари. В менюто на някои типове попадат също полевки, скорпиончета, прилепи, катерици, дребни зайци.

Острият клюн на бухала и мощните му нокти му разрешават да убие плячката си преди да я погълне цялата, което се отнася единствено за дребните животни.

Учените, учещи храната на бухала, са подкрепени в своите проучвания от навика на птиците да връщат несмилаемите елементи от плячката си като кости, люспи и четина, под формата на гранули. Те се намират в обилие и по тях може да се учат питателните желания на тази птица.

Размножаване на бухала

Ритуалите за чифтосване на бухала двойно свирене и един път дружно, сдвоени. След като двойката се образува, съгласно типа им тя ще остане за размножителния интервал, за година или за цялостен живот. През размножителния сезон те са нападателно териториални.

Женските снасят сред 1 и 11 яйца за интервал от няколко дни, само че приблизително по 5 или 6 броя. Веднъж постави ли яйцата, женската не напуща гнездото до тяхното излюпване. Между 24 и 32 дни женската стои в гнездото, а мъжкият се грижи за прехраната. През това време тя отслабва. Пилетата излизат от яйцето, счупвайки го с яйчен зъб и след 3-4 седмици напущат гнездото.

През брачния интервал постоянно женските нападат и прогонват несъответствуващите мъжки, по тази причина се счита, че една от аргументите да бъдат по-едри е нуждата да прогонят мъжкия.

Колко дълго живеят бухалите? Продължителността на живота им е от 1 до 30 години.

Бухалите не са измежду застрашените птици, най-малко множеството типове, популацията им е добре съхранена, те са витален и оцеляващ тип, появил се преди към 60 милиона години, с което се подреждат измежду най-древните сухоземни птици наред с дивечовите и една от дребното диви птици, които не се предлагат за домашно развъждане, сходно на папагали и канарчета.