Калоферските гайдари върнаха Ботев в учебниците по литератур...
Няма българско сърце, което да не трепне, щом чуе да свирят калоферските гайдари. И ясният тон, и мелодията като ария на старопланинска река се отличават от гайдарските осъществявания от различен завършек на страната. Това настояват кметът на Калофер Румен Стоянов и художественият началник на гайдарския състав в Калофер Христина Терзиева, както и всеки, който разпознава звука на гайдата.
Уникални са и песните, които гайдарите свирят и предават от потомство на потомство. Като се почне от калоферския химн „ Кога ме мама родила, в Калофер се е случило “, та се стигне до „ Бачо Никола “ и „ Заблеяла е сара вакла “. Те, както и още десетки мелодии, са основани в продължение най-малко на век и половина от локални артисти и гайдари и се знаят и извършват във всеки дом.
„ Гайдарите от Алтън Калофер “ са измежду шестте плана, които преди броени дни бяха вписани в Националната представителна листа „ Живи човешки съкровища - България “ за 2022 година. Те бяха определени да показват Пловдивска област в състезанието, който се провежда от Министерството на културата, Института за фолклор при Българска академия на науките и се осъществя със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България.
Гайдата е музикалният знак на Калофер. А традицията да се учи и предава на поколенията е от 1911 година Днес локалните хора настояват, че
градът е с най-вече гайдари на глава на населението
освен в България, а може би и в целия свят. Това бе повода още преди десетина години кметът Румен Стоянов да разгласи, че този факт е заслужен за Гинес и е подготвен да кандидатства за регистриране в Книгата на върховете.
Междувременно обаче влиятелната ранглиста сложи калоферските гайдари в листата на „ Живите човешки съкровища “. Нося тази концепция в сърцето си още от 2011 година, когато за първи път бях определен за кмет - показа пред „ Марица “ Румен Стоянов. - Калофер има какво да покаже на света - гайдарите, фамозната калоферска дантела, която е неповторима за България и ненадмината до момента по своята изящност, трудност на направа и приложение, мъжкото хоро на Йордановден. Тези обичаи се пазят през годините, те частично образуват средата, в която са израснали толкоз огромни персони в Калофер, изявени във всички сфери на живота, добави той. Днес съставът на калоферските гайдари събира над 100 индивида.
За първи път в нашето съвремие гайдарите са събрани във групировка през 1960 година от учителя Петър Найденов. След това активността продължава Христо Шопов, след него преди няколко години състава поема Нанчо Лазаров. След него до наскоро началник бе доста надареният музикант от Стара Загора Красимир Иванов.
А от месец звук на гайдарите дава 20-годишната калоферка Христина Терзиева,
приключила Музикалното учебно заведение в Пловдив, в този момент студентка по право във Велико Търново.
Уверен в уникалността на калоферските гайдари, още преди десетина години кметът на града Румен Стоянов събра в състав всички мъже, младежи и деца, които могат да свирят добре, и ги предложения да поздравят България по случай Великден. Когато площадът под Балкана се извърши с хора, гайдарите засвириха на първо време „ Кога ме мама родила, в Калофер се е случило “. Беше толкоз внушително, прочувствено и извисено, че хората се развълнуваха - както рядко се е случвало, споделя Румен Стоянов. В очите на някои видях сълзи от наслада, признава той.
Идеята се харесала на всички. Още същата година на Коледа по обяд гайдарите се събрали на площада и още веднъж с няколко мелодии поздравили България. Това се повтори няколко пъти на 3 март и Великден, споделя още Румен Стоянов. Тогава групировката събира над 100 гайдари и да чуе човек тези осъществявания е извънредно прекарване.
Един от незабравимите моменти, когато калоферските гайдари разсъниха духа на софиянци и извършиха душите на българите, бе визитата при Бойко Борисов, до момента в който беше министър председател. По това време бе оповестено, че от учебниците по литература ще отпаднат творбите на Христо Ботев, ще има промени в учебниците по история за епохата преди Освобождението от турско иго. Тогава Румен Стоянов поведе над 50 гайдари, облечени в национални носии към София.
Минахме в шествие по „ Витошка “,
спомня си той. Гайдите свиреха, хората спираха да ни гледат, мнозина ни ръкопляскаха. Питаха ни къде отиваме и защо се борим. „ За истината в историята “, отговаряхме ние, споделя още калоферският кмет. Усетих по какъв начин духът на тези хора се повдигна. Премиерът ни посрещна, а предлаганите промени за българската история и литература не се състояха. И тогава по наше искане Министерският съвет отпусна 300 000 лв. за ремонт на паметника на Христо Ботев в Калофер, спомня си кметът.
Гайдарите на Калофер развълнуваха столичани и хиляди българи и на премиерата на кино лентата „ Ботев “ в НДК предходната година. Тогава отново бяхме огромен състав, още веднъж минахме в дефиле по „ Витошка “ и огласихме София и залата на НДК. Чувството, което изпитваме ние и публиката, е неописуемо, споделя Румен Стоянов.
Това са единствено част от огромните обществени изяви на калоферските гайдари. Но те имат собствен живот в града, който е неразделна част от всекидневието им. Гайдари посрещат гостите на града, те огласят подножието на Балкана на всеки градски и фамилен празник.
Едни от най-вълнуващите моменти и за калоферци, и за гайдарите, е Коледа. Почти във всяка къща има гайда и децата, и бащите, и дядовците свирят, споделя Румен Стоянов. На Коледа мъжете и момчетата се обличат в национални носии, събират се на дребни групи и потеглят да коледуват. Във всяка група има по няколко гайдари. От всяка улица на града звучат познатите калоферски коледарски песни, изпълнявани на гайда.
Една седмица след Коледа тези групи още веднъж излизат на улицата и предвождани от гайдарите се насочат към площада, с цел да създадат калоферския ритуал „ Парен петел “. Отново звучат калоферски песни, а като се съберат всички на площада,
стартират наричанията коя мома за какъв момък ще се омъжи.
Има си и ария „ Парен петел “, която се свири на този ден.
Според калоферци гайдата няма да изчезне от живота на града. Днес паралелно с най-възрастните гайдари Лалю Радулов, Христо Вълев, Марин Пеев свирят и най-малките - 11-годишните Стефан Начев и Ивайло.
За да има гайдари, трябват и гайди, по тази причина още преди повече столетие в Калофер се появили и майсторите на този инструмент. Най-подходящата кожа за изработка на гайда е кожата от дългокосместа калоферска коза, нейното развъждане е обичайно за нашия град, споделя Румен Стоянов. Козината се стриже и обръща отвътре на гайдата. А сегашните майстори на гайди в Калофер са Ангел Гонов и Марин Пеев. Търсят ги от цялата страна. Освен това и двамата са огромни музиканти, и двамата са от остарели музикантски родове, свиренето на гайда и на други принадлежности и пеенето е в кръвта им, изяснява кметът.
Всъщност да се научиш на свириш на гайда не е доста елементарна работа. Има хора, които са родени гении и от дребни хващат инструмента. Но някой би трябвало да ти покаже, да те научи. Сега с тази задача се е заела 20-годишната Христина Терзиева. Освен че е живописен началник на гайдарския състав, тя учи децата на Калофер да свирят на гайда, да четат нотите и да могат да ги изсвирят. В Калофер има и най-малко три-четири девойки, които свирят на гайда, споделя Румен Стоянов.
Уникални са и песните, които гайдарите свирят и предават от потомство на потомство. Като се почне от калоферския химн „ Кога ме мама родила, в Калофер се е случило “, та се стигне до „ Бачо Никола “ и „ Заблеяла е сара вакла “. Те, както и още десетки мелодии, са основани в продължение най-малко на век и половина от локални артисти и гайдари и се знаят и извършват във всеки дом.
„ Гайдарите от Алтън Калофер “ са измежду шестте плана, които преди броени дни бяха вписани в Националната представителна листа „ Живи човешки съкровища - България “ за 2022 година. Те бяха определени да показват Пловдивска област в състезанието, който се провежда от Министерството на културата, Института за фолклор при Българска академия на науките и се осъществя със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България.
Гайдата е музикалният знак на Калофер. А традицията да се учи и предава на поколенията е от 1911 година Днес локалните хора настояват, че
градът е с най-вече гайдари на глава на населението
освен в България, а може би и в целия свят. Това бе повода още преди десетина години кметът Румен Стоянов да разгласи, че този факт е заслужен за Гинес и е подготвен да кандидатства за регистриране в Книгата на върховете.
Междувременно обаче влиятелната ранглиста сложи калоферските гайдари в листата на „ Живите човешки съкровища “. Нося тази концепция в сърцето си още от 2011 година, когато за първи път бях определен за кмет - показа пред „ Марица “ Румен Стоянов. - Калофер има какво да покаже на света - гайдарите, фамозната калоферска дантела, която е неповторима за България и ненадмината до момента по своята изящност, трудност на направа и приложение, мъжкото хоро на Йордановден. Тези обичаи се пазят през годините, те частично образуват средата, в която са израснали толкоз огромни персони в Калофер, изявени във всички сфери на живота, добави той. Днес съставът на калоферските гайдари събира над 100 индивида.
За първи път в нашето съвремие гайдарите са събрани във групировка през 1960 година от учителя Петър Найденов. След това активността продължава Христо Шопов, след него преди няколко години състава поема Нанчо Лазаров. След него до наскоро началник бе доста надареният музикант от Стара Загора Красимир Иванов.
А от месец звук на гайдарите дава 20-годишната калоферка Христина Терзиева,
приключила Музикалното учебно заведение в Пловдив, в този момент студентка по право във Велико Търново.
Уверен в уникалността на калоферските гайдари, още преди десетина години кметът на града Румен Стоянов събра в състав всички мъже, младежи и деца, които могат да свирят добре, и ги предложения да поздравят България по случай Великден. Когато площадът под Балкана се извърши с хора, гайдарите засвириха на първо време „ Кога ме мама родила, в Калофер се е случило “. Беше толкоз внушително, прочувствено и извисено, че хората се развълнуваха - както рядко се е случвало, споделя Румен Стоянов. В очите на някои видях сълзи от наслада, признава той.
Идеята се харесала на всички. Още същата година на Коледа по обяд гайдарите се събрали на площада и още веднъж с няколко мелодии поздравили България. Това се повтори няколко пъти на 3 март и Великден, споделя още Румен Стоянов. Тогава групировката събира над 100 гайдари и да чуе човек тези осъществявания е извънредно прекарване.
Един от незабравимите моменти, когато калоферските гайдари разсъниха духа на софиянци и извършиха душите на българите, бе визитата при Бойко Борисов, до момента в който беше министър председател. По това време бе оповестено, че от учебниците по литература ще отпаднат творбите на Христо Ботев, ще има промени в учебниците по история за епохата преди Освобождението от турско иго. Тогава Румен Стоянов поведе над 50 гайдари, облечени в национални носии към София.
Минахме в шествие по „ Витошка “,
спомня си той. Гайдите свиреха, хората спираха да ни гледат, мнозина ни ръкопляскаха. Питаха ни къде отиваме и защо се борим. „ За истината в историята “, отговаряхме ние, споделя още калоферският кмет. Усетих по какъв начин духът на тези хора се повдигна. Премиерът ни посрещна, а предлаганите промени за българската история и литература не се състояха. И тогава по наше искане Министерският съвет отпусна 300 000 лв. за ремонт на паметника на Христо Ботев в Калофер, спомня си кметът.
Гайдарите на Калофер развълнуваха столичани и хиляди българи и на премиерата на кино лентата „ Ботев “ в НДК предходната година. Тогава отново бяхме огромен състав, още веднъж минахме в дефиле по „ Витошка “ и огласихме София и залата на НДК. Чувството, което изпитваме ние и публиката, е неописуемо, споделя Румен Стоянов.
Това са единствено част от огромните обществени изяви на калоферските гайдари. Но те имат собствен живот в града, който е неразделна част от всекидневието им. Гайдари посрещат гостите на града, те огласят подножието на Балкана на всеки градски и фамилен празник.
Едни от най-вълнуващите моменти и за калоферци, и за гайдарите, е Коледа. Почти във всяка къща има гайда и децата, и бащите, и дядовците свирят, споделя Румен Стоянов. На Коледа мъжете и момчетата се обличат в национални носии, събират се на дребни групи и потеглят да коледуват. Във всяка група има по няколко гайдари. От всяка улица на града звучат познатите калоферски коледарски песни, изпълнявани на гайда.
Една седмица след Коледа тези групи още веднъж излизат на улицата и предвождани от гайдарите се насочат към площада, с цел да създадат калоферския ритуал „ Парен петел “. Отново звучат калоферски песни, а като се съберат всички на площада,
стартират наричанията коя мома за какъв момък ще се омъжи.
Има си и ария „ Парен петел “, която се свири на този ден.
Според калоферци гайдата няма да изчезне от живота на града. Днес паралелно с най-възрастните гайдари Лалю Радулов, Христо Вълев, Марин Пеев свирят и най-малките - 11-годишните Стефан Начев и Ивайло.
За да има гайдари, трябват и гайди, по тази причина още преди повече столетие в Калофер се появили и майсторите на този инструмент. Най-подходящата кожа за изработка на гайда е кожата от дългокосместа калоферска коза, нейното развъждане е обичайно за нашия град, споделя Румен Стоянов. Козината се стриже и обръща отвътре на гайдата. А сегашните майстори на гайди в Калофер са Ангел Гонов и Марин Пеев. Търсят ги от цялата страна. Освен това и двамата са огромни музиканти, и двамата са от остарели музикантски родове, свиренето на гайда и на други принадлежности и пеенето е в кръвта им, изяснява кметът.
Всъщност да се научиш на свириш на гайда не е доста елементарна работа. Има хора, които са родени гении и от дребни хващат инструмента. Но някой би трябвало да ти покаже, да те научи. Сега с тази задача се е заела 20-годишната Христина Терзиева. Освен че е живописен началник на гайдарския състав, тя учи децата на Калофер да свирят на гайда, да четат нотите и да могат да ги изсвирят. В Калофер има и най-малко три-четири девойки, които свирят на гайда, споделя Румен Стоянов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ