Ново летище, излъскана магистрала, луксозни хотели посрещат празни чужденците в

Ново летище, излъскана автомагистрала, първокласни хотели посрещат празни чужденците в Туркменистан, където преди няколко дни българска делегация, отпред с премиера Бойко Борисов, бе посрещната на публична аудиенция. Посещението във връзка четвъртата междуправителствена комисия на двете страни, както и първият Каспийски стопански конгрес, беше за задълбочаване на икономическите връзки и в делегацията бяха включени и много представители на родни компании.
По мотив форума пък в Туркменистан посрещнаха и делегации от Русия, отпред с премиера Дмитрий Медведев, Казахстан, Азербайджан, Иран, защото тези страни си поделят Каспийско море. Заради високите посетители домакините се бяха постарали да преобразят в последната година всяка дребна детайлност от пейзажа, който ще видят гостите.

Още на летището в наброяващия не повече от 70 хиляди поданици град Турменбаши в събота вечер българската делегация бе посрещната от излъскани до искра улици, нови рейсове и спретнати чиновници – дамите в национални рокли, а мъжете в костюми.
Белите автобуси, китайско произвеждане, като множеството служебни коли, поеха по измита до искра от край до край автомагистрала с прясно боядисани осеви линии и почистени мантинели. Високи бели стълбове със златни орнаменти разделят двете платна, а от двете страни в продължение на десетки километри, през 300-400 м, бдят самотни мъже, облечени в дънки и тениски, докладващи по радиостанция по какъв начин се придвижва кордонът. Бели мерцедеси возят най-отпред държавните мъже.

Култът към бялото, като синоним на чистотата, става явен на влизане в курорта Аваза, основан като витрина на Туркменистан, която да посреща чужденци и туристи и да основава усещане за стопански развита и богата страна. Всички хотели са бели, красят ги златни орнаменти и са усърдно осветени в разнообразни цветове, с цел да основават чувството за кипящ живот.
Цветните диоди обаче не са в положение даже късно вечер да прикрият обстоятелството, който в идващите дни става мъчително явен – няма никакви хора. Празни пътища, по които понякога се мяркат единствено чистачки и лъскат до искра даже светофарите, празни спирки с съвременни електронни табла и златни орнаменти, празни хотели с гордо осветени по 4-5 звезди.

Всъщност по този начин необятно хваленият пред чужденците курорт Аваза съставлява дребен комплекс на самия бряг на Каспийско море. Общо се състои от 20 хотела, ситуирани на първа и втора линия. Всеки от тях е ограден от просторна градина с най-малко по два външни басейна и грамадни водни пързалки. По тях обаче не се спуска никой, шезлонги няма.
Оставяме настрани обстоятелството, че мобилните връзки са сложна цел, а интернетът – екзотика, която се отпуска единствено по разпореждане „ от горната страна “. Социалните мрежи и връзки като вайбър обаче са заключени, достъпът до уеб страниците става също по утвърден лист, а другите са неразрешени. По необщителност Туркменистан може да си съперничи единствено със Северна Корея, само че не е ясно в чия изгода ще е резултатът. Защото в централноазиатската страна бяха невъзможни освен софтуерните канали за другарство, само че и човешките.

Именно празнотата бе първото, което стъписва българската група публицисти. Версиите за неналичието на хора от страна на домакините се лутаха от това, че туристите несъмнено са на плажа или си почиват по стаите, до това, че курортът единствено краткотрайно е затворен поради високите посетители, а след това ще се изпълни, както постоянно.
През идващите два дни обаче не съумяваме да забележим никакви хора отвън личния състав, обслужващ събитието, и излиза наяве, че страната им е наредила да не излизат. Кой и по какъв начин го е признал, е по-добре да не излиза наяве – поради сигурността на въпросния човек.
А за какво управниците им се срамят от тях, е въпрос, на който колкото по-рано си отговорят, толкоз по-бързо ще съумеят да излязат от тежката илюзия, в която е изпаднало обществото им, както и от политическата изолираност, носеща към този момент и стопански загуби за страната.

Не пускаха да излизат локалните, само че не пускаха и делегациите. Многократните молби на българските публицисти да посетят град Турменбаши, да се разходят из центъра и локалния пазар останаха без отговор. Изясни се обаче, че нямаме право да излезем от курорта.
Чужденците да стоят в лъскавата витрина, надалеч от действителността на сегашен Туркменистан. Това се оказа желанието на управниците, само че типично за толкоз затворено обществото с извънредно стеснен светоглед, не бяха пресметнали много дребни елементи, които на всеки европеец вършат усещане от пръв взор.
Причината да държат делегациите в цялостна изолираност стана ясна още на идващия ден, когато въпреки всичко се наложи да бъдат изведени от курорта, с цел да стигнат до близко пристанище с няколко халета, превърнато в сцена на ревю за високи технологии и нововъведения.

Магистралата още веднъж е излъскана, а мъжете с радиостанции все по този начин през няколкостотин метра рапортуват придвижването на ескорта. На всяко кръстовище има полицай с униформа. Козирува и дебне да не би някой да свърне настрана, отвън излъскания маршрут, измит и украсен за чужденците.
Виждаме Турменбаши на ярко – по пътя на делегациите всички здания са прясно варосани, само че жестоко и небрежно. Покривите са боядисани в зелено, а тъмносини завеси крият локалното население зад прозорците. Там, където даже варосването не е помогнало за по-угледния тип на схлупените остарели блокове от зората на социализма, са наслагани високи билбордове, с цел да скрият действителността от чужденците. Обикновени хора или коли няма.

Декорът, нагласен за имидж, се разпростира с цялостна мощ на така наречен ревю за нововъведения. Вероятно още по-стари от блоковете пристанищни халета са „ облечени “ от вътрешната страна и извън с небрежно пришити с винтове гипсокартонени плоскости. Отвън са украсени с налепено златисто фолио и боядисани в синьо стиропорени фигури. Пластмаса и картон построяват и изложбените площи, а на пода тъничък мокет е затрупан с найлон, по който са принудени да вървят сякаш високите посетители.

Навън плацът е прекомерно огромен, с цел да сътвори чувство за претъпканост, макар че са строени няколко десетки младежи, махащи със знаменца. До тях са подредени показно и чисто нови трактори, камиони и друга селскостопанска техника.
Пристигат и орди локални оператори на държавната телевизия, облечени в разнообразни по цвят дочени гащеризони според от предаването, в което работят. От малкия екран упорстват всички да се усмихват и да ръкопляскат, когато пристигна вицепрезидентът, с цел да открие ревюто. Статистите, измежду които и родните публицисти и делегация, са принудени да чакат 2 часа на плаца, до момента в който настъпи моментът на всеобща наслада за пред локалния тв канал.

Вътре обаче чужденците ги чакат не по-малко изненади, защото множеството от щандовете на „ софтуерния конгрес “ са на артикули от бита като леща, прахуляк за пране, сладолед, колбаси, облекла, обувки, моторни масла, печки и прахосмукачки, сапуни и прочие новаторски артикули. С това завършва късото „ бягство “ на делегациите отвън витринния комплекс „ Аваза “ и след ревюто всички са прибрани вътре, с цел да виждат още веднъж към себе си единствено светещите и съвременно изглеждащи хотели.
Там обаче нови изненади чакат родните публицисти, защото локалните упорстват да се влезе без телефони на Каспийския стопански конгрес. В последна сметка пред угрозата въобще българските медии да не отразят събитието им, домакините отстъпиха, очевидно стъписани от сходен отпор и демонстрация на свободна воля.

Така в общи линии протече събитието, за което Туркменистан се е готвил цяла година и управниците бяха вложили невероятни старания, с цел да трансфорат няколко местенца в фон като за филм, с цел да показват страната в някаква допустима светлина.
Истинският живот на днешните туркменистанци остана незабележим за чужденците. Само порутените стени на няколко инцидентно видяни блокчета подсказват какво се крие зад варта и златното фолио, с което в обилие декорират на всички места.
Случайно дочутите клюки за празни магазини, инфлация, липса на вода, ниски заплати и изцяло зависещ на президента и службите живот са неща, на които чужденците не станаха очевидци и никой не се наема да разяснява макар косвените доказателства.

А те са стотиците и хиляди сътрудници с радиостанции, скритите хора, недопускането на чужденците до магазините и главното – портретът на президента на всички места. Снимката на новия им водач Гурбангули Бердимухамедов е във всеки рейс, кола, хотел, щанд, на билбордове по улиците…
И несъмнено в действителност го обичат. Стоматологът сменя предходния президент – назначеният още по времето на Съюз на съветските социалистически републики Сапармурад Ниязов, управлявал до гибелта си през 2006 година
За разлика от Ниязов, Бердимухамедов не е преименувал месеците и дните от седмицата на себе си и свои близки, не се кичи с купата туркменбаши – „ лидер на туркмените “, не кръщава градове и улици на себе си и роднините си, не е забранил музиката и изкуствата, не затваря библиотеки, не арестува неуместни свои подчинени, не е написал книга, която да е единственото четиво за народа.

Вероятно не се е сетил да отстрани и възбраната за пейки, която също е много шокираща за чужденците, тъй като в целия сякаш съвременен курорт няма къде да се седне. Обяснението е, че туркменистанците няма за какво да седят, а би трябвало да се движат и да работят. Но може да се сети и да я отстрани. Защото е видно старанието му Туркменистан да се модернизира и да се отвори към света. Друг избор така и така нямат, защото колкото и да е богата на природен газ страната, би трябвало да се откри и кой да го купува.
Инфо: ретро