С аромат на печени чушки и детство
Носталгията е като малко любопитно дете, което подскача неуморно край мен и цапа чистите ми детски мемоари с филията си с лютеница.
Лято е. Вече съм огромна и извозвам горещия сезон сред купища нажежен асфалт и бетон. Детето в мен още веднъж недоволства и потропва ядосано с краче. Къде ми е зелената морава зад къщата на баба? Къде са ми бръмбарите, след които тичах по през целия ден?
Вече няма пеперуди и хвърчила. Днес търча след хора, задания и фантазии. А на детето в мен му се играе. Хваща ме крепко за ръка и желае да ме поведе към реката. Там ледената вода ще ме пречисти, а слънцето ще върне смеха в очите ми.
Thinkstock
Лято е. Крача по сивия тротоар, а от близкия прозорец ме лъхва толкоз прочут мирис. Някоя инцидентна баба пече чушки на терасата, затворена сред четирите си панелни стени.
Детето в мен се облизва и огладнява. Виждам го по какъв начин към този момент тича към лятната селска кухня на баба и краде малко самун, сирене и домати. Навсякъде ухае на печени чушки и на цялостна независимост.
Лято е. Пресичам пътното платно, а към мен нервно пищят клаксони. Кожата ми се напоява със задушния вечерен въздух, а погледът ми се замъглява от цялата лудница.
Детето в мен също гледа през замъглени очи. То е непослушно, подскача като дребна навита пружинка и пада на коленете си. Кожата му е ожулена, а сълзите се стичат по бузите му. Баба идва, полата й на цветя се развява от летния вечерен лъх. Прегръща детето в мен, плиска коленете му със студена вода и му споделя, че всичко ще бъде наред .
Thinkstock
Лято е, към този момент съм у дома. Лягам на дивана и разтварям обичаната си книга. Детето в мен седи на един стол пред къщата на село и лакомо хапва любеница. Сокът й се стича по брадичката му, а дядо се закача с него и му приказва за звездите.
Лято е и не мога да заспя, въртя се неуморно в леглото, чаршафите към този момент лепнат по мен от горещината, а в ума и сърцето ми е цялостен безпорядък от мисли и усеща.
Детето в мен от дълго време спи, сгушено на дребното легло в стаята със зелените тапети. Сърцето му бие умерено и ритмично. То сънува по какъв начин пораства и има фантазии, големи колкото исполин от приказките.
Някъде към 3 сутринта най-накрая задрямвам и аз. Сънувам ожулени колене и мирис на печени чушки.
Личен архив
Прочетете още:
Лято е. Вече съм огромна и извозвам горещия сезон сред купища нажежен асфалт и бетон. Детето в мен още веднъж недоволства и потропва ядосано с краче. Къде ми е зелената морава зад къщата на баба? Къде са ми бръмбарите, след които тичах по през целия ден?
Вече няма пеперуди и хвърчила. Днес търча след хора, задания и фантазии. А на детето в мен му се играе. Хваща ме крепко за ръка и желае да ме поведе към реката. Там ледената вода ще ме пречисти, а слънцето ще върне смеха в очите ми.
Thinkstock Лято е. Крача по сивия тротоар, а от близкия прозорец ме лъхва толкоз прочут мирис. Някоя инцидентна баба пече чушки на терасата, затворена сред четирите си панелни стени.
Детето в мен се облизва и огладнява. Виждам го по какъв начин към този момент тича към лятната селска кухня на баба и краде малко самун, сирене и домати. Навсякъде ухае на печени чушки и на цялостна независимост.
Лято е. Пресичам пътното платно, а към мен нервно пищят клаксони. Кожата ми се напоява със задушния вечерен въздух, а погледът ми се замъглява от цялата лудница.
Детето в мен също гледа през замъглени очи. То е непослушно, подскача като дребна навита пружинка и пада на коленете си. Кожата му е ожулена, а сълзите се стичат по бузите му. Баба идва, полата й на цветя се развява от летния вечерен лъх. Прегръща детето в мен, плиска коленете му със студена вода и му споделя, че всичко ще бъде наред .
Thinkstock Лято е, към този момент съм у дома. Лягам на дивана и разтварям обичаната си книга. Детето в мен седи на един стол пред къщата на село и лакомо хапва любеница. Сокът й се стича по брадичката му, а дядо се закача с него и му приказва за звездите.
Лято е и не мога да заспя, въртя се неуморно в леглото, чаршафите към този момент лепнат по мен от горещината, а в ума и сърцето ми е цялостен безпорядък от мисли и усеща.
Детето в мен от дълго време спи, сгушено на дребното легло в стаята със зелените тапети. Сърцето му бие умерено и ритмично. То сънува по какъв начин пораства и има фантазии, големи колкото исполин от приказките.
Някъде към 3 сутринта най-накрая задрямвам и аз. Сънувам ожулени колене и мирис на печени чушки.
Личен архив Прочетете още:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ