Но на 8 декември началникът на пощата в Ню Йорк

Но на 8 декември началникът на пощата в Ню Йорк Едуард Морган получава обаждане от един умен митнически брокер, който е създал деликатно система за приемане, инспекция и отговор на коледните стремежи на децата. По една или друга причина – може би поради натовареното ежедневие на началника в разгара на празничния сезон – Морган бързо извършва молбата на индивида и по този начин към този момент Ню Йорк си има Дядо Коледа, както вестниците радостно оповестяват. Оказва се обаче, че градът получава повече, в сравнение с си мисли.

Идеята на Глюк е да направи Асоциацията на Дядо Коледа, в която нюйоркчани от всяка обществена каста могат да вземат писмо – или 100, ако желаят – и персонално да се уверят, че детето го е получило. Донорите се грижат за всичко, а Асоциацията просто оказва помощ двете страни да се свържат. От офиса в задната част на ресторант в Манхатън, Глюк споделя пред кореспонденти, че този метод подсигурява, че щедростта на града „ се раздава вярно и сполучливо, вместо самодоволно “.

Донори от всички сфери на живота – от небогати родители, които колкото да си разрешават да платят подаръците на личните си деца, до бизнес магнати и даже предприемачът Уилям Х Вандербилт (който отпуска 10 $, с цел да помогне на групата) – способстват за напъните. Доброволци от елитните общества в града оферират времето си, с цел да оказват помощ да се отворят, сортират и да се отговори на хилядите писма, изпратени от децата на Ню Йорк. Типичното обръщение през първата година гласи:

Ефективният, бизнес-ориентиран метод на Асоциацията на Дядо Коледа й оказва помощ да отговори на настояванията на 28 000 деца през първата година и завоюва оценки от пресата. Годината, в която започва Асоциацията, е същата година, в която стартират да се провеждат публични тържества с коледна елха и десетки градове следват образеца на Ню Йорк. След триумфа Асоциацията скоро се трансформира в институция.

Работата продължава още 15 години и всяка година упоритостите на Глюк порастват. Той започва клонове на Асоциацията в други градове; кара звезди като Джон Баримор и Мери Пикфорд да оказват помощ за популяризирането на каузата; и даже афишира проекти да построи за огромна постройка на Дядо Коледа средата на Манхатън.

Но защото броят на отговорените писма се усилва, усилват се настояванията на Глюк за средства. Първо желае няколко $, с цел да се покрие цената на всички нужни марки от два цента. След това желае стотици долари, с цел да заплати за подаръците. След това стотици хиляди долари за финансиране строителството на постройката на Дядо Коледа…

Малко хора обаче не значи всички. Бърд С. Колър, комисар по публичните въпроси на Ню Йорк, си слага за задача да прочисти всички нерегламентирани благотворителни организации в града. Той започва следствия върху десетки благотворителни организации и до 1927 година към този момент е хвърлил Глук.

Колър желае от Глюк да му даде счетоводните книги на Асоциацията на Дядо Коледа. Джон се съпротивлява, само че в последна сметка е заставен да се подчини на инспекторите. Които откриват десетки хиляди долари в неопределеност, голямо количество съмнителни практики за набиране на средства и никакъв контрол над Глюк или как борави с фондовете на Асоциацията.

Въпреки че неналичието на документи затруднява съдебния развой против него, Колер намира задоволително доказателства, с цел да убеди пощенския контрольор, че на Глюк към този момент не може да се поверяват желанията на децата. Обратно на типичния за коледните филми хепи енд, пощальоните отиват в офиса на Асоциацията на Дядо Коледа и отстраняват пощата на Дядо Коледа, като по този начин лишават Глюк от неговите ценени писма.

Въпреки че индивидът скоро ще се укрие в Маями, напъните и дейностите му не престават да живеят и до през днешния ден – с резултатът, който дават. Писмата на Дядо Коледа не се изхвърлят, а за тях дава отговор Американската пощенска работа, като част от програмата „ Операция Дядо Коледа “. Операцията следва сходна скица, като на Глюк, при която хората могат да изискат писма и персонално да им отговорят с дарове. Но в този момент напъните се поемат от цялостен ​​комитет от пощенски чиновници, а не от един митнически брокер.