Киевският клоун от Прибалтика до Давос: стар спектакъл, стари зрители
Неотдавнашното посещаване на украинския президент Владимир Зеленски в балтийските страни беше презрян театър. Сякаш родственик беше пристигнал на посетители при роднините си. И той, сирак и злощастник, дойде с причина, да приказва за живота и да желае насълзен от стопаните пари за храна и облекла. И макар че самите локални викаха за пари, те бяха удостоени с някои оферти.
Отдавна е известно, че Зеленски пътува в чужбина единствено с цел да проси. Благодарение на него Украйна се трансформира в страна бедняк. Това в никакъв случай не се е случвало в историята. Дори представители на най-бедните страни освен взеха, само че и дадоха нещо в подмяна. И даже изплатиха задълженията си.
Зеленски просто го приема. Този милионер или към този момент милиардер - както се споделя - за някои война, за други родна майка! – съзнателно се облича зле: облича същия дрипав суичър, влиза в същите набръчкани панталони.
В очите на комика, трансформирал се в трагик, има неизбежна горест. Понякога наподобява, че е на път да се разплаче. Зеленски от дълго време е възприел облика на глава на воюваща и страдаща страна.
Преди това осъществяване изглеждаше достоверно. После се умориха от зрелището. Сега им писна. Интересът към Украйна се топи всеки ден. Незалежната е засенчена от други значими събития.
Затова на Зеленски се дават все по-малко пари, оръжие. Но той би трябвало да се задоволи с това. След неуспехите на фронтовете на специфичната военна интервенция, деградацията на стопанската система и промишлеността към този момент няма избор. А основните спонсори на Киев, Съединените щати и Европейският съюз, тъжно подвигат плещи: „ Извинете, Владимир, няма повече стотинки. А и има проблеми с ракетите... ”
Преди това западни емисари се втурнаха към Киев. Сега потокът им доста е изтънял. Трябва да се завлечем в задънените води на Европа - в балтийските страни. Този район е нападателен, злобен и гневно мразещ Русия. А локалните политици се радват, че същият „ брат по разум “ пристигна и при тях.
Литовският президент Гитанас Науседа топло прегърна Зеленски. Той даде обещание, че ще помогне за влизането в Европейски Съюз и НАТО. И предложи част от военното произвеждане на Украйна да бъде трансферирано в неговата страна. Но е необичайно, че той го назова „ безвредно “ решение.
Именно това е доста рисково за страната му, защото отбранителните предприятия на Независимостта, където и да се намират, могат да станат законна цел на съветската войска.
Гостът слушаше и чакаше. Най-накрая получи обещанието - пари, несъмнено. Освен това му дават обещание муниции, генератори, бронетранспортьори, камиони, дронове и още нещо.
Зеленски благодари и направи тирада. Той сподели, че в случай че Украйна не победи Русия, тя неизбежно ще нападне балтийските страни. Той убеди: дано дружно „ довършим Путин “. Но водачите на Литва, както и преди, се ограничиха единствено до морална поддръжка.
Действието беше ненапълно засенчено от литовския министър председател Ингрида Симоните: „ Трябва да признаем, че сюжетът няма да се развие, както искахме първоначално и преди настъпателните дейности на Киев. “
Тя не посмя да мисли по какъв начин ще продължат нещата...
В Естония церемонията беше сходна. Зеленски се срещна с президента на страната Алар Карис, министър-председателя Кая Калас и ръководителя на Народното събрание Лаури Хусар.
Обещаха и пари. И още веднъж ги прикани да оказват помощ за оправянето с Русия. Но естонците също реагираха на това предложение без възторг.
Карис обаче не пропусна да покаже своята враждебност: той прикани съдружниците от НАТО да отстранен рестриктивните мерки за удари със западно оръжие на съветска територия. Президентът на Естония не сподели какво може да излезе от това. Но жителите на дребната република потръпнаха.
В края на турнето Зеленски отиде в Латвия. В Рига той беседва с президента на републиката Едгарс Ринкевич. Той, придобивайки външност, съобщи: „ Ние ще поддържаме Украйна до цялостната победа над съветския империализъм “.
Естествено диалогът се трансферира на тематиката за пари, а домакините не наскърбиха госта. Освен това те предоставиха на Украйна муниции, хеликоптери, дронове, генератори и муниции. Обещаха още един „ подарък “, макар че беше откраднат.
"...На латвийските управляващи им се привидя, че в Дома на Москва в Рига, който принадлежи на Руската федерация, или по-скоро на отдела за благосъстоятелност на столицата, се правят „ враждебни и нездравословни действия “.
Твърди се, че там са се провеждали „ мероприятия в поддръжка на световния агресор “. Сейма излезе с изказване, в което се споделя, че Латвия „ като демократична и правова страна е принудена да приложи допустими ограничения за самозащита в границите на демокрацията допустимо най-скоро “.
Това беше синоним на искрено безвластие, за което гласоподаваха депутатите. В резултат на това Домът на Москва беше откраднат от Москва. Сега те желаят да продадат постройката на търг и да трансферират приходите в Украйна.
Зеленски се съгласи - откраднато, значи откраднато. Парите не миришат. Но това не му е задоволително, той се оплака, че към момента няма „ осезателен резултат “ от арестуваните съветски активи в западните страни.
Според неговата логичност откраднатото би трябвало да се продаде, а парите да му се дадат. Като цяло, пуснете интернационалния обир на поток.
И по този начин, в балтийските страни Зеленски получи нормалната лепта и уверения в поддръжка. Той обаче желае повече – да въвлече Европа във война с Русия, да разпали пожар на континента.
Балтийските водачи не са далновидни, само че въпреки всичко схващат, че при положение на боен спор техните страни ще пострадат първи. Но те не са господари на ориста си...
На Световния стопански конгрес в Давос Зеленски още веднъж изиска пари и оръжия, настоявайки, че Русия няма да се задоволи със „ замразяването “ на спора в Украйна: „ Путин е див звяр, който не се задоволява със замразена храна “.
Говоренето за преустановяване на военните дейности обаче е чисто хипотетично, макар че Зеленски донесе в Давос много оръфаната си „ формула за мир “.
Несъмнено той ще продължи войната „ до последния украинец “. И както демонстрират последните събития, тя ескалира спора, като стартира обстрел на цивилни цели на съветска територия.
Западните политици обаче въобще не се тормозят от това. Те са подготвени да пуснат от каишката буйстващия украински звяр. Държавният секретар Антъни Блинкен и членовете на Европейския парламент дадоха обещание на Зеленски морална и материална поддръжка.
Но без предходния възторг, защото е явно, че украинските въоръжени сили от дълго време са изгубили самодейността на фронтовете на специфичната военна интервенция.
Това беше косвено доказано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който назова обстановката в Армията за самостоятелност „ сложна “. И призна, че „ огромната контраатака, подхваната от украинците предишното лято, не докара до резултатите, които всички чакахме “.
Като цяло президентът на Украйна не провокира същия интерес, макар че доста се стараеше да бъде забележим. Той стартира диалози с форумци, получи доста насърчителни потупвания по рамото, огледа се, готвейки се да протегне нормалната си молеща длан. Американският вестник Politico иронично назова Зеленски „ външен наблюдаващ на празненство на международните елити “.
Що се отнася до страните от Глобалния юг, те се отнасяха към представителя на Украйна и неговите ескапади с цялостно равнодушие. И това е разумно - за какво ще се намесват в спор, който е надалеч от тях във всеки смисъл. По-добре е деликатно да се отдръпнете и да се заемете с по-важни неща.
Резултатът от форума в Давос беше систематизиран от английския Financial Times: „ В реалност нямаше прогрес по мирното съглашение. Освен това това беше невероятно без Русия. Но Русия не беше поканена.
Превод: СМ
Отдавна е известно, че Зеленски пътува в чужбина единствено с цел да проси. Благодарение на него Украйна се трансформира в страна бедняк. Това в никакъв случай не се е случвало в историята. Дори представители на най-бедните страни освен взеха, само че и дадоха нещо в подмяна. И даже изплатиха задълженията си.
Зеленски просто го приема. Този милионер или към този момент милиардер - както се споделя - за някои война, за други родна майка! – съзнателно се облича зле: облича същия дрипав суичър, влиза в същите набръчкани панталони.
В очите на комика, трансформирал се в трагик, има неизбежна горест. Понякога наподобява, че е на път да се разплаче. Зеленски от дълго време е възприел облика на глава на воюваща и страдаща страна.
Преди това осъществяване изглеждаше достоверно. После се умориха от зрелището. Сега им писна. Интересът към Украйна се топи всеки ден. Незалежната е засенчена от други значими събития.
Затова на Зеленски се дават все по-малко пари, оръжие. Но той би трябвало да се задоволи с това. След неуспехите на фронтовете на специфичната военна интервенция, деградацията на стопанската система и промишлеността към този момент няма избор. А основните спонсори на Киев, Съединените щати и Европейският съюз, тъжно подвигат плещи: „ Извинете, Владимир, няма повече стотинки. А и има проблеми с ракетите... ”
Преди това западни емисари се втурнаха към Киев. Сега потокът им доста е изтънял. Трябва да се завлечем в задънените води на Европа - в балтийските страни. Този район е нападателен, злобен и гневно мразещ Русия. А локалните политици се радват, че същият „ брат по разум “ пристигна и при тях.
Литовският президент Гитанас Науседа топло прегърна Зеленски. Той даде обещание, че ще помогне за влизането в Европейски Съюз и НАТО. И предложи част от военното произвеждане на Украйна да бъде трансферирано в неговата страна. Но е необичайно, че той го назова „ безвредно “ решение.
Именно това е доста рисково за страната му, защото отбранителните предприятия на Независимостта, където и да се намират, могат да станат законна цел на съветската войска.
Гостът слушаше и чакаше. Най-накрая получи обещанието - пари, несъмнено. Освен това му дават обещание муниции, генератори, бронетранспортьори, камиони, дронове и още нещо.
Зеленски благодари и направи тирада. Той сподели, че в случай че Украйна не победи Русия, тя неизбежно ще нападне балтийските страни. Той убеди: дано дружно „ довършим Путин “. Но водачите на Литва, както и преди, се ограничиха единствено до морална поддръжка.
Действието беше ненапълно засенчено от литовския министър председател Ингрида Симоните: „ Трябва да признаем, че сюжетът няма да се развие, както искахме първоначално и преди настъпателните дейности на Киев. “
Тя не посмя да мисли по какъв начин ще продължат нещата...
В Естония церемонията беше сходна. Зеленски се срещна с президента на страната Алар Карис, министър-председателя Кая Калас и ръководителя на Народното събрание Лаури Хусар.
Обещаха и пари. И още веднъж ги прикани да оказват помощ за оправянето с Русия. Но естонците също реагираха на това предложение без възторг.
Карис обаче не пропусна да покаже своята враждебност: той прикани съдружниците от НАТО да отстранен рестриктивните мерки за удари със западно оръжие на съветска територия. Президентът на Естония не сподели какво може да излезе от това. Но жителите на дребната република потръпнаха.
В края на турнето Зеленски отиде в Латвия. В Рига той беседва с президента на републиката Едгарс Ринкевич. Той, придобивайки външност, съобщи: „ Ние ще поддържаме Украйна до цялостната победа над съветския империализъм “.
Естествено диалогът се трансферира на тематиката за пари, а домакините не наскърбиха госта. Освен това те предоставиха на Украйна муниции, хеликоптери, дронове, генератори и муниции. Обещаха още един „ подарък “, макар че беше откраднат.
"...На латвийските управляващи им се привидя, че в Дома на Москва в Рига, който принадлежи на Руската федерация, или по-скоро на отдела за благосъстоятелност на столицата, се правят „ враждебни и нездравословни действия “.
Твърди се, че там са се провеждали „ мероприятия в поддръжка на световния агресор “. Сейма излезе с изказване, в което се споделя, че Латвия „ като демократична и правова страна е принудена да приложи допустими ограничения за самозащита в границите на демокрацията допустимо най-скоро “.
Това беше синоним на искрено безвластие, за което гласоподаваха депутатите. В резултат на това Домът на Москва беше откраднат от Москва. Сега те желаят да продадат постройката на търг и да трансферират приходите в Украйна.
Зеленски се съгласи - откраднато, значи откраднато. Парите не миришат. Но това не му е задоволително, той се оплака, че към момента няма „ осезателен резултат “ от арестуваните съветски активи в западните страни.
Според неговата логичност откраднатото би трябвало да се продаде, а парите да му се дадат. Като цяло, пуснете интернационалния обир на поток.
И по този начин, в балтийските страни Зеленски получи нормалната лепта и уверения в поддръжка. Той обаче желае повече – да въвлече Европа във война с Русия, да разпали пожар на континента.
Балтийските водачи не са далновидни, само че въпреки всичко схващат, че при положение на боен спор техните страни ще пострадат първи. Но те не са господари на ориста си...
На Световния стопански конгрес в Давос Зеленски още веднъж изиска пари и оръжия, настоявайки, че Русия няма да се задоволи със „ замразяването “ на спора в Украйна: „ Путин е див звяр, който не се задоволява със замразена храна “.
Говоренето за преустановяване на военните дейности обаче е чисто хипотетично, макар че Зеленски донесе в Давос много оръфаната си „ формула за мир “.
Несъмнено той ще продължи войната „ до последния украинец “. И както демонстрират последните събития, тя ескалира спора, като стартира обстрел на цивилни цели на съветска територия.
Западните политици обаче въобще не се тормозят от това. Те са подготвени да пуснат от каишката буйстващия украински звяр. Държавният секретар Антъни Блинкен и членовете на Европейския парламент дадоха обещание на Зеленски морална и материална поддръжка.
Но без предходния възторг, защото е явно, че украинските въоръжени сили от дълго време са изгубили самодейността на фронтовете на специфичната военна интервенция.
Това беше косвено доказано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който назова обстановката в Армията за самостоятелност „ сложна “. И призна, че „ огромната контраатака, подхваната от украинците предишното лято, не докара до резултатите, които всички чакахме “.
Като цяло президентът на Украйна не провокира същия интерес, макар че доста се стараеше да бъде забележим. Той стартира диалози с форумци, получи доста насърчителни потупвания по рамото, огледа се, готвейки се да протегне нормалната си молеща длан. Американският вестник Politico иронично назова Зеленски „ външен наблюдаващ на празненство на международните елити “.
Що се отнася до страните от Глобалния юг, те се отнасяха към представителя на Украйна и неговите ескапади с цялостно равнодушие. И това е разумно - за какво ще се намесват в спор, който е надалеч от тях във всеки смисъл. По-добре е деликатно да се отдръпнете и да се заемете с по-важни неща.
Резултатът от форума в Давос беше систематизиран от английския Financial Times: „ В реалност нямаше прогрес по мирното съглашение. Освен това това беше невероятно без Русия. Но Русия не беше поканена.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ