Не е ясна конкретната причина за отключването имНе могат да

Не е ясна съответната причина за отключването им
Не могат да се излекуват, задачата е да „ заспят “

Възпалителните чревни болести (ВЧЗ) се диагностицират мъчно и към момента не е ясна съответната причина за отключването им. Симптомите се припокриват с тези при дразнимо или нервно черво, както и с зараза. Но със актуалните способи на проучване слагането на точна диагноза е изцяло допустимо още първоначално, споделя доктор Ани Чавушян, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.

На 19 май означаваме Световния ден за битка с възпалителните чревни болести. Тази година мотото е „ Възпалителните чревни болести нямат граници “, а като знак на поддръжка към пациентите с ВЧЗ в лилаво ще бъде осветена фасадата на Националния замък на културата в София. По мотив Световния ден Българската асоциация болест на Крон и улцерозен колит провежда срещи с пациенти с ВЧЗ в София и Пловдив.

Болест на Крон и улцерозен колит са двете съществени хронични чревни болести. Времето от появяването на първите признаци до слагането на диагнозата зависи от тежестта на признаците, изяснява доктор Чавушян. Най-честото проявяване е кървава диария. При по-изразени признаци пациентът може да стигне и по-бързо до диагноза, само че в случай че те са неразбираеми, диагностицирането може да се проточи с месеци.

Улцерозният колит е хронично инфектиране, което обгръща лигавицата на дебелото черво. Какви са аргументите за появяването на възпалението и обострянето във времето напред – това още не е ясно. Обсъждат се няколко фактора – на околната среда, генетични, имунна система, микробиом, взаимоотношение сред всички тях. Конкретна причина, макар обширните изследвания, които се вършат по света, към момента не е открита.

Важно от страна на пациентите е да осъзнават сериозността на болестта, че то е хронично и, за жалост, не се лекува, а задачата е да бъде накарано да „ заспи “. Важно е индивидът да има мотивация да организира лечението и да има доверие на лекуващия екип. Изключително значимо е да се предотврати тежка интензивност, обостряния. За тази цел е належащо непрестанно мониториране.

При някои пациенти могат да се следят извънчревни прояви на болестта. Най-чести са ставните недоволства. Може да се обиден гръбначният дирек, както и периферните стави. Очите страдат с прояви на ирити и иридоциклити.

Най-типичното извънчревно заболяване, което се асоциира с улцерозния колит, е първичният склерозиращ холангит - възпалително заболяване на жлъчните пътища. Над 75% от пациентите, които имат потвърден примитивен склерозиращ холангит, имат и улцерозен колит, който може даже да не се прояви клинично, а да протича тайно и да докара до рак на дебелото черво, предизвестява доктор Чавушян. Първичният склерозиращ холангит се следи при млади хорат. Те би трябвало да бъдат следени прецизно, годишно да бъдат ендоскопирани, тъй като рискът от рак на дебелото черво при тях е по-висок, както и от рак на други органи и системи.

Другият способ за следене, който е наличен и неинвазивен, е количественият фекален калпротектин. Това е инфекциозен маркер, белтък, който се отделя от неутрофилните левкоцити и се освобождава с изпражненията. СRP е различен маркер на възпалението, който може да се наблюдава, с цел да се оцени ходът на болестта.

Терапията би трябвало да е индивидуализирана, съобразена със актуалните рекомендации, съгласно интензивността на болестта, локализацията, рисковите фактори, съпътстващите болести и лечения. Най-често се ползва 5-аминосалициловата киселина под форма на перорална терапия или локално. Ако болестта е по-активно, може да се ползват кортикостероиди. Следващата група медикаменти са имуномодулаторите. При по-сериозните случаи се употребява биологична терапия, която е строго самостоятелна за всеки пациент.