30 000 българи годишно чуват, че са болни от рак
Най-много болни са регистрирани в интервала 2010-2016, сподели инспекция на " Труд news "
Между 25 и 30 000 българи годишно научват, че са заболели от рак. Това демонстрират данните на Националната статистика. Според плановете на Националния център по публично здраве и разбори, минимум онкологични диагнози са сложени през далечната 1980 година – тогава те са едвам 20 000.
Пик се набюдава в годините сред 2010-2016, сподели информация на „ Труд news ” в отчетите на Национален статистически институт и НЦОЗА.
2013 и 2015 са годините, в които се регистрира необикновен взрив на рак у нас - с почти по 35 000 новооткрити случая на година. Следва лек спад - годишно се записват сред 25 и 30 000 случая. Този " спад " обаче продължава да бъде извънредно стеснителен, изключително на фона на статистиката на останалите европейски страни, където онкологичните болести се откриват много по-навреме и надлежно биват лекувани по-успешно.
Най-голям брой от новооткритите случаи са на храносмилателните органи - рак на дебелото черво, рак на стомаха, на правото (ректум), следвани от меланом и други злокачествени новообразувания на кожата, млечна жлеза, дихателни органи и гръден панер, мъжки полови органи, женски полови органи и пикочна система.
По данни на Здравния профил на България за 2023 година, направен от Европейската комисия, България е измежду страните с най-висока смъртност както от предотвратими, по този начин и от лечими болести.
През 2020 година да вземем за пример ракът на белия дроб съставлява 12% от смъртните случаи, които биха могли да бъдат предотвратени. За разлика от спада в целия Европейски съюз, в България процентът на лечимата смъртност се е нараснал сред 2018 и 2020 година, като колоректалният рак съставлява 10% от смъртните случаи по лечими аргументи.
Тревожната статистика се дължи на неналичието на ефикасни стратегии за предварителна защита и скрининг в страната, безапелационни са онколозите у нас. През 2019 година процентът покритие на скрининг за рак на гърдата измежду дамите на възраст 50-69 години в България е 35,5% – надалеч под междинния за Европейски Съюз от 65,9%. Процентът на скрининг за рак на дебелото черво измежду популацията на възраст 50-74 години е вторият най-нисък в Европейски Съюз – 3,6%, в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз от 33,4%. Обхватът на скрининга за рак на маточната шийка измежду дамите на възраст 20-69 години е 45,5%, което също е много под междинното за Европейски Съюз равнище от 59,9%.
„ Бремето на рака се усилва с всяка минала година и единствено с общи старания можем да го спрем. И до момента в който чакаме страната да си свърши нейната работа, за жалост в страната ни към момента огромна част от хората не са наясно с обстоятелството, че 40% от раковите болести могат да бъдат предотвратени и това зависи само и единствено от тях, както и че постоянните прегледи и проучвания могат да им спасят живота. “, съобщи проф. Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение.
Между 25 и 30 000 българи годишно научват, че са заболели от рак. Това демонстрират данните на Националната статистика. Според плановете на Националния център по публично здраве и разбори, минимум онкологични диагнози са сложени през далечната 1980 година – тогава те са едвам 20 000.
Пик се набюдава в годините сред 2010-2016, сподели информация на „ Труд news ” в отчетите на Национален статистически институт и НЦОЗА.
2013 и 2015 са годините, в които се регистрира необикновен взрив на рак у нас - с почти по 35 000 новооткрити случая на година. Следва лек спад - годишно се записват сред 25 и 30 000 случая. Този " спад " обаче продължава да бъде извънредно стеснителен, изключително на фона на статистиката на останалите европейски страни, където онкологичните болести се откриват много по-навреме и надлежно биват лекувани по-успешно.
Най-голям брой от новооткритите случаи са на храносмилателните органи - рак на дебелото черво, рак на стомаха, на правото (ректум), следвани от меланом и други злокачествени новообразувания на кожата, млечна жлеза, дихателни органи и гръден панер, мъжки полови органи, женски полови органи и пикочна система.
По данни на Здравния профил на България за 2023 година, направен от Европейската комисия, България е измежду страните с най-висока смъртност както от предотвратими, по този начин и от лечими болести.
През 2020 година да вземем за пример ракът на белия дроб съставлява 12% от смъртните случаи, които биха могли да бъдат предотвратени. За разлика от спада в целия Европейски съюз, в България процентът на лечимата смъртност се е нараснал сред 2018 и 2020 година, като колоректалният рак съставлява 10% от смъртните случаи по лечими аргументи.
Тревожната статистика се дължи на неналичието на ефикасни стратегии за предварителна защита и скрининг в страната, безапелационни са онколозите у нас. През 2019 година процентът покритие на скрининг за рак на гърдата измежду дамите на възраст 50-69 години в България е 35,5% – надалеч под междинния за Европейски Съюз от 65,9%. Процентът на скрининг за рак на дебелото черво измежду популацията на възраст 50-74 години е вторият най-нисък в Европейски Съюз – 3,6%, в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз от 33,4%. Обхватът на скрининга за рак на маточната шийка измежду дамите на възраст 20-69 години е 45,5%, което също е много под междинното за Европейски Съюз равнище от 59,9%.
„ Бремето на рака се усилва с всяка минала година и единствено с общи старания можем да го спрем. И до момента в който чакаме страната да си свърши нейната работа, за жалост в страната ни към момента огромна част от хората не са наясно с обстоятелството, че 40% от раковите болести могат да бъдат предотвратени и това зависи само и единствено от тях, както и че постоянните прегледи и проучвания могат да им спасят живота. “, съобщи проф. Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ