Навършват се 81 години от спасяването на българските евреи по

Навършват се 81 години от спасяването на българските евреи по време на Втората Световна война. Защо българските евреи въпреки надалеч от родината си, не не помнят този исторически миг, и идва ли краят на войната в Газа – споделя световноизвестният историк, политически анализатор и държавник Михаил Бар-Зоар.

Бих желала да стартираме този диалог с едно място - село Горско Сливово , ловешко , за какво то е толкоз скъпо на вашето сърце ?

Снимка: bTV

Това беше по времето на войната, аз бях 4-годишно дете и татко ми беше ортодонт в София, майка ми беше оперна певица и ни изселиха управляващите тогава в едно село в планината. И за мен това беше друга планета, едно капризно хлапе от София, внезапно попада в едно село. Няма течаща вода, няма електричество, няма павирани улици и внезапно срещам същинските българи: хора, овчари, земеделци. Те ни одобриха толкоз топло, толкоз човешки и за мене тези две години, в които живеех в Горско Сливово с българите, с децата, с животните с природата, бяха най-хубавите години в моя живот.

30 млади създатели от целия свят ще вземат участие в полемиките

През 1948 г . заминавате дружно със фамилията си , както и с други български евреи към Израел , спомняте ли си това пътешестване с влаковата комбинация ?

Снимка: bTV

Няколко месеца преди този момент беше основана страната Израел и ние дружно с 90 на 100 от българските евреи заминахме. И приятелите ни, българските ни другари, и пациентите на татко ми бяха доста афектирани и споделяха: Докторе, за какво заминавате и татко ми споделяше: Искаме да имаме нашата страна и те: България е вашата страна, това е вашата страна. Помня, че заминахме с един товарен трен - от София през Югославия до един изгубен залив, някъде в Хърватско и оттова за Израел през залива. И от този трен стигнахме до границата, влакът спря за сключване на документи, ние бяхме към 1000 души.

С вашите детски очи по какъв начин приемате това нещо , което се случва ?

Представете си дете на 10 години, скачаме от вагоните, там имаше една прелестна котловина и стояхме с тил към границата и с лицето към България и един човек стартира да пее, един втори и един трети и внезапно един хор от хиляда души. Те пееха „ Мила родино “ и да видите 1000 души пеят блага родино и плачат и татко ми, и майка ми виждам сълзите и запитвам: Защо плачете и татко ми споделя: Понеже напущаме една страна, която беше добра към нас, доста обичахме България. И по тази причина съм доста благополучен, че на български има две думи, едното е родно място, другото е татковина. Затова и до ден сегашен има доста огромна, доста дълбока връзка сред българските евреи и България. Идваме тук да виждаме България и се гордеем, че сме българи.

По случай 80-годишнината от спасяването на евреите у нас Мостът на влюбените стана възпоменателна алея

Как открихте чудния свят на думите ?

Бях в Париж, безпаричен като мишка, един студент и получавах една заплата от един вестник от 100 $ на месец. Това беше доста тежко и имах семейство, имах жена и дете. Един ден ми се обажда една жена, тя споделя открих вашия докторат и желая да публикуваме вашия докторат като книга, за мен това беше знамение. Аз се съгласих…15 април 1964 година, в деня на издание на книгата, излизам аз на улицата в Париж и на всеки ъгъл, където има киоск за вестници, имаше големи афиши с моят фотография. Изведнъж ставам фамозен за един ден и ми предложиха един контракт, с цел да пиша книги. Те ми споделиха - ще можеш да пишеш каквото искаш, ще можеш да пътуваш, където искаш, до места, за които единствено съм чувал, Мачу Пикчу, Хаити, Виетам. Да обиколите света.

Вижте още във видеото .