Наричат камилата корабът на пустинята. Едва ли може да се

Камили

Наричат камилата корабът на пустинята. Едва ли може да се откри по-точно определение за това неповторимо животно, което свързваме с безкрайното пясъчно море. Камилата е скъпото и само средство за напредване на индивида през пясъчните дюни. Тя е асистент за странстващите племена в по-стари времена, без който преходът измежду пясъците е невъобразим. Керваните с камили са визия, която свързва тези животни с дълги пътешествия и приказни завършения. Камилата е асистент, другар и правилен сателит на индивида от Древността до през днешния ден.

Древните прародители на камилата

Корените на това търпеливо животно са някъде в Древността и не е мъчно да ги открием, само че не там, където чакаме, а в Северна Америка, където предшественикът на днешната камила е живял през интервала Палеоген в условия, които са били по-меки от сегашните. По-късно се популяризира в по-голямата част на Азия. Опитомени са към 2000 години преди Христа.

Произход на името. Видове камили. Разпространение

Камилата, латинско наименование Camelus, е жанр бозайник от разред чифтокопитни, която има отличителна специфичност, различаваща я от други типове. Това са мастни отлагания на гърба, които назоваваме гърбици. В взаимозависимост от броя на огромните отлагания, разграничаваме двата типа камили - едногърба и двугърба. Има и три изчезнали типа, за които научаваме от фосилите.

Двата типа, които съществуват през днешния ден, са опитомени и служат на хората за преместване на товари, за камилско мляко и вълна, както и за работа.

Името на камилата идва от арабски и се превежда безусловно като красива. Навлизайки в латински и гръцки, се преобразува в нося и транспортирам, от корени с това значение в иврит и финикийски.

Името от време на време се употребява освен за двата типа - едногърба и двугърба камила, само че и за камилоподобни животни като алпака, лама и викуня.

Камилите са публикувани в пустините на Земята и по-малко в Азия. Едногърбите са най-много домашни животни, като има дребна популация от подивели. Срещат се главно в Сомалия, Близкия изток, към Индия, Етиопия и в региона Магреб в северните елементи на Африка. Те са неотделима част от живота на номадите в Африка и както в предишното са източник на храна и транспортно средство. Двугърбите също са одомашени в по-голямата си част, само че тяхната популация мощно е намаляла, не повече от 1, 4 милиона животни.

Има и на независимост, само че те не надвишават броя от хиляда животни. Двугърбите в диво положение са най-вече в по-студените региони на Китай и Монголия. Подивели едногърби камили има и в централните елементи на Австралия. За тях се допуска, че са потомци на дребен брой подивели животни, които са импортирани, с цел да бъдат употребявани като транспортно средство през ХІХ и ХХ век. Популацията им доста е повишена и доближава над милион екземпляра, което съставлява към този момент проблем за управляващите, защото употребява скъпи запаси, с които се отглеждат овцете. Предвижда се популацията на австралийската дива камила да бъде понижена.

Характеристика и особености на камилата

Този преживен чифтокопитен бозайник е извънредно устойчив на всевъзможни тежки условия и ограничения. Без вода ти живеят по 2 седмици, а без храна -10 дни, връх, на който може да завиди всеки бозайник.

Най-отличителната им специфичност е тяхната гърбица. Тя не служи за депозиране на вода, а е построена от мастна тъкан, тъй че концентрира мастни ресурси. Отлагането на мазнини в други елементи на тялото е напълно малко, а това има значение за топлообмена. Животното е доста пригодно за парещ и изсъхнал климат. При незадоволително храна и вода от мастните натрупвания след метаболитни процеси се отделя вода, което генерира сила.

Телесната им температура също е доста подобаваща. Тя варира - от 34 градуса през нощта до 41 денем и чак откакто я подминат, те стартират да отделят пот. Потта излиза на повърхността на кожата им, а не на козината и това подкрепя охлаждането на тялото.

Ноздрите на камилите пък са с такава конструкция, че задържат вода при издишване. Те могат в това време да одобряват толкоз вода при хранене, че в случай че липсва живителната течност, те сами са си самостоятелен източник на питейна вода.

Козината на камилите отразява слънчевите лъчи и това ги изолира от жаркото слънце. Бъбреците и храносмилателната система са устроени да задържат вода, а урината им излиза като гъст сироп. Изпражненията им са доста сухи.

Камилата живее до 40-50 години. Една стара камила доближава до 185 сантиметра без гърбицата, а с нея височината на животното е респектираща - 215 сантиметра. Самата гърбица е 30 сантиметра. Скоростта, която развиват при тичане е 65 километра в час, когато дистанциите са къси, а когато би трябвало да поддържа дълготрайно време по-висока скорост, опциите на камилата са до 40 километра в час.

Хранене и размножаване на камилата

Камилата принадлежи към тревопасните типове. Сухите, горчивите, солените и бодливи растения са част от храната на камилата. Може да смели всякаква растителност. При липса на растения, тя може да се трансформира в мършояд. Изгризва трупове, кожи, кости и всякаква плът. Може да погълне и друга материя - въжета, части плат и други.

В дивата природа живеят на стада от 6 до 30 камили. Начело стои възрастен мъжки. Периодът на размножаване е през есента. На третата и петата година те към този момент са полово зрели. Тогава мъжките са нападателни и хапят, а също и плюят. Това е техният метод на отбрана, присъщ за целия тип. Бременността на женските е много дълга, трае към 13 месеца, след което се раждат едно или две дребни.

Отглеждане на камила

Камилата е отглеждана от индивида като чудесно товарно животно. Те придвижват тежки товари от незапомнени времена. Една камила може да носи почти колкото половината си тегло, даже колкото тежи самата тя, а това са 500 до 700 кг тегло. Иначе самата тя е към 185 сантиметра висока.

Камилите са участници и в армията, както европейците употребяват конете за същата цел. Армията ги е употребила и като товарни животни за военни цели.

Камилското месо се употребява за храна от епохи. Някои елементи на камилата, като гърбицата, се считат за деликатеси. Месото дълго се обработва топлинно, преди да стане готово за консумация.

Камилската вълна е високо ценена и скъпа, защото облеклата направени от нея са доста меки и приятни за носене. Отличен топлоизолатор е.

Камилското мляко е съществена храна за номадите, защото е богато на витамини, минерали, съдържа малко мазнини и е здравословен артикул. Мляко от камила се дои 4 пъти на ден, само че дребното би трябвало да бъде до майка си, другояче тя не разрешава да бъде взимано от млякото.

Болести при камилите

Характерно за камилата е, че е животно, което е скромно и доста рядко боледува. Болестта луда крава е най-тежкото инфекциозно заболяване измежду популацията от камили. Боледуват животни над 1, 5 години. Заболяването е с висока смъртност при тези кротки преживни животни.