Управителят на БНБ: Предстои ръст в лихвите към края на 2023г.
„ Намерението да се задържи бюджетният недостиг в границите на 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт е „ стъпка в вярната посока “. В същото време съществуването на негативна разлика сред приходите и разноските на държавната хазна приказва за „ продължаваща фискална агресия “, която не е фактор за ограничение на инфлацията, а тъкмо противоположното. Изключително значимо е да се работи за синхронизиране на фискалните и паричните условия. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев “, представен от financialtribune.bg.
„ Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият напредък. Тяхното развиване в избрана степен зависи от външни фактори, само че все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развиването на паричните и фискалните условия в страната “, разяснява в изявлението Димитър Радев.
По думите му Българска народна банка организира систематична и поредна политика на стягане на паричните условия, като последната стъпка в това отношение в действие от 1 юли т.г. е нарастването на 12 % на наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да съхраняват в Българска народна банка.
„ На процедура това значи евакуиране на няколко милиарда лв. от комерсиалните банки. Целта е да се понижи кредитната агресия на банките, на първо място в сегмента на жилищните заеми. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а затова и инфлацията “, разяснява Радев.
„ Решенията за стягане на паричните условия са сложни решения за всяка една централна банка. Те би трябвало да бъдат калибрирани по подобен метод, че да оказват помощ за преодоляване на инфлацията, без да стагнират стопанската система. И това е, което ние вършим и ще вършим в хоризонта на тази и значително идната година “, добави той.
Как оценявате кредитния пазар у нас и смятате ли, че са нужни спомагателни ограничения за влияние върху устойчивия му растеж? Използвала ли е Българска народна банка целия си инструментариум в тази посока?
Темповете на кредитна агресия понижават. Ние влияем на процеса посредством три групи от ограничения. Първо, употребявайки наличните принадлежности на паричната политика - да вземем за пример, посоченото към този момент решение за увеличение на наложителните минимални запаси. Второ, употребявайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - да вземем за пример, нарастването на антицикличния финансов буфер. И трето, ускорение на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим деликатно процеса и сме подготвени да активираме спомагателни ограничения, в случай че това е належащо.
Кога може да се чака повишение на лихвите по депозитите?
Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, заради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към нарастване ще се очертае по-ясно към края на тази и през идната година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, по този начин и за лихвите по заемите.
Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?
Този развой не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, Българска народна банка организира годишни стрес проби на банките. На основата на резултатите ние дефинираме финансовите и други наложителни условия към банките. Това, че този развой към този момент не провокира необятен публичен интерес, сходно на стрес тестванията от 2016 и 2019 година, в действителност е добра вест.
Управителят на Българска народна банка още веднъж акцентира, че 1 януари 2025 година е целева дата за приемане на еврото у нас.
По думите му сега има много провокации пред Българска народна банка, които са свързани с несигурната и изменяща се макроикономическа среда, само че на дневен ред са и дилемите за създаване на нужната институционална и техническа рамка за сполучливо въвеждане на еврото в България.
В дълготраен проект кое е по-добро за управление на инфлацията - опазване на валутния ръб или присъединение към еврозоната?
„ Участието в стопански и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър надзор на инфлационните процеси, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Това демонстрират всички данни от основаването на еврозоната до през днешния ден.
Радев разгласи, че на последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка е взел решение да бъде заимствуван дизайнът на актуалните ни разменни монети върху евромонетите, като ще бъдат непокътнати облиците на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис „ БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ “. Освен това се планува думата „ стотинки “ също да бъде непокътната при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.
„ Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият напредък. Тяхното развиване в избрана степен зависи от външни фактори, само че все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развиването на паричните и фискалните условия в страната “, разяснява в изявлението Димитър Радев.
По думите му Българска народна банка организира систематична и поредна политика на стягане на паричните условия, като последната стъпка в това отношение в действие от 1 юли т.г. е нарастването на 12 % на наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да съхраняват в Българска народна банка.
„ На процедура това значи евакуиране на няколко милиарда лв. от комерсиалните банки. Целта е да се понижи кредитната агресия на банките, на първо място в сегмента на жилищните заеми. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а затова и инфлацията “, разяснява Радев.
„ Решенията за стягане на паричните условия са сложни решения за всяка една централна банка. Те би трябвало да бъдат калибрирани по подобен метод, че да оказват помощ за преодоляване на инфлацията, без да стагнират стопанската система. И това е, което ние вършим и ще вършим в хоризонта на тази и значително идната година “, добави той.
Как оценявате кредитния пазар у нас и смятате ли, че са нужни спомагателни ограничения за влияние върху устойчивия му растеж? Използвала ли е Българска народна банка целия си инструментариум в тази посока?
Темповете на кредитна агресия понижават. Ние влияем на процеса посредством три групи от ограничения. Първо, употребявайки наличните принадлежности на паричната политика - да вземем за пример, посоченото към този момент решение за увеличение на наложителните минимални запаси. Второ, употребявайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - да вземем за пример, нарастването на антицикличния финансов буфер. И трето, ускорение на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим деликатно процеса и сме подготвени да активираме спомагателни ограничения, в случай че това е належащо.
Кога може да се чака повишение на лихвите по депозитите?
Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, заради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към нарастване ще се очертае по-ясно към края на тази и през идната година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, по този начин и за лихвите по заемите.
Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?
Този развой не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, Българска народна банка организира годишни стрес проби на банките. На основата на резултатите ние дефинираме финансовите и други наложителни условия към банките. Това, че този развой към този момент не провокира необятен публичен интерес, сходно на стрес тестванията от 2016 и 2019 година, в действителност е добра вест.
Управителят на Българска народна банка още веднъж акцентира, че 1 януари 2025 година е целева дата за приемане на еврото у нас.
По думите му сега има много провокации пред Българска народна банка, които са свързани с несигурната и изменяща се макроикономическа среда, само че на дневен ред са и дилемите за създаване на нужната институционална и техническа рамка за сполучливо въвеждане на еврото в България.
В дълготраен проект кое е по-добро за управление на инфлацията - опазване на валутния ръб или присъединение към еврозоната?
„ Участието в стопански и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър надзор на инфлационните процеси, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Това демонстрират всички данни от основаването на еврозоната до през днешния ден.
Радев разгласи, че на последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка е взел решение да бъде заимствуван дизайнът на актуалните ни разменни монети върху евромонетите, като ще бъдат непокътнати облиците на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис „ БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ “. Освен това се планува думата „ стотинки “ също да бъде непокътната при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ