Наближава летният сезон и туристическият сектор отново е изправен пред

Наближава летният сезон и туристическият бранш още веднъж е изправен пред проблеми с фрагментите, които, в случай че не бъдат позволени, могат да доведат до неговия неуспех. Българските консулски служби в редица страни в чужбина не могат да обработят заявките за работни визи, тъй като имат по един чиновник. Това съобщи за TravelNews Ивелин Кичуков, ръководител на Българската асоциация за туризъм. Става въпрос за посолствата в Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Индия и Непал, където има максимален брой сезонни служащи, искащи да дойдат в България, изясни той. От асоциацията са изпратили писмо за казуса до служебния министър председател и външен министър Димитър Главчев и до министъра на туризма Евтим Милошев, с което упорстват за незабавни ограничения и командироване на повече чиновници в консулските служби, написа travelnews.bg.

От години туристичният отрасъл, с цел да реализира активността си, съвсем напълно разчита на вноса на фрагменти от чужбина, предлагани от компании за асортимент на чиновници. Този построен модел работеше сполучливо, само че сега са налице съществени проблеми поради невъзможността претендентите, които имат регистрация за сезонна работа до 90 дни въз основа на подадена от работодателя декларация и при съблюдаване условието на член 24л от Закона за чужденците в Република България, да спазят условията на страната чужденецът да има годна виза за задачите на сезонната работа, когато такава се изисква.

На процедура чужденците имат регистрация от Агенцията по заетостта или позволение за работа, само че не могат да изкарат нужните визи за влизане в България. Проблемът е в лимитираната работа на визовите центрове в Казахстан, Узбекистан, Индия, Непал, Киргистан и други страни, където има максимален брой на сезонни служащи, искащи да работят в България, акцентира Ивелин Кичуков.

След влизането на България в Шенген, съвсем изцяло се приключи издаването на визи Ц и виза Д за чужденците, които имат позволение за работа и престояване или регистрация за сезонна претовареност. Първият проблем е във визов център – частни компании, към които посолствата са делегирали правото за издаване на виза Ц. Те сега съвсем не дават свободни часове (слотове) на претендентите да подадат заявление за виза Ц. „ На процедура претендентите имат позволение, само че нямат опция да подадат документи за виза “, разяснява Ивелин Кичуков. По този метод цели екипи на заведения за хранене и хотели, които фирмите ги чакат да дойдат за летния сезон, не могат да стартират работа.

От извършените диалози с тези центрове неведнъж ни е декларирано, че съгласно контракта с посолството имат стеснен брой на заявки, които могат да одобряват и обработят, сподели Кичуков. Ако за един ден претендентите, които търсят опция да подадат за виза, са 300, то те могат да одобряват и обработят единствено 30, а останалите се пробват да запишат час за подаване на заявки, само че несполучливо. Тези претенденти и техните компании са изпълнили изискванията, планувани в закона, само че не могат да дойдат на работа. Периодът за работа, за който компанията има потребност от тези служащи, е отразен в документите им и в множеството случаи към този момент е почнал или изтича.

Има проблем и с медицинските застраховки, които се изискват от визовия център. Без да е направена някаква нормативна смяна се изискват застраховки с покрития за цялата зона на Шенген, само че българските застрахователни компании нямат лиценз за издаване на медицински застраховки за шенгенската зона. Малкият брой на претенденти, които имат шанс да получат опция за подаване на заявление, не знаят каква здравна застраховка да приложат в документите. Или се закупуват две медицински застраховки, едната от чужбина, която я одобряват от визовия център, и втора която се изисква по закона за чужденци в България.

Проблемът е подобен и със заявките за издаване на виза Д в посолството. Кандидатите получават позволение за сезонна претовареност до 9 месеца и позволение за престояване и работа, само че от посолството им дават час за подаване след един или два месеца. Периодът за култивиране на заявката за виза е към 2 месеца, което значи, че чиновниците ще дойдат след 4 месеца от приемането на позволение. До тогава претендентите ще са се отказали и летният сезон ще е на привършване, изясни Ивелин Кичуков.

Според него в българското посолство и консулски служби в Турция пък се следи напълно корупционен модел от години. Визовият център е оповестил цени, които излизат от рамките на естествената логичност. Таксата за подаване на виза Ц е към 300 евро, а с цел да получиш час за подаване на виза Д, даже надминава 500 евро. За съпоставяне в други визови центрове като в Казахстан и Узбекистан, таксата е 30 евро за виза Ц, а за виза Д посолствата не вземат спомагателни суми с изключение на държавната, която е 100 евро.