На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, едни от най-разкрепостените и непримирими мислители на XX век, основоположници на френския екзистенциализъм, се срещат през 1929 година във философския факултет в Париж. Връзката им е неортодоксална - толкоз е описвана, разнищвана и одумвана, че има статут на мит. Те имат вяра в искреността като заръка, като ултимативна автентичност, към която ще се стремят през целия си живот.



Той – висок към 1,60 м, съвсем кьорав с едното око още от дете, с постоянно омачкани, торбести, а постоянно и на места с петна от вино и халва (любимият му десерт) сака и панталони, клошарски обувки, неприятни зъби и обгърнат в облак от изострен мирис на тютюн и най-малко половин бутилка скоч, носещ се на километър пред него. Тя – „ тежка, атлетична, величествено елегантна жена “ (както я дефинира един от биографите й), която по този начин и не пожелава да похарчи нито от времето, нито от парите си, с цел да наподобява същински красива и елегантна. Предпочита строгите (а по-точно казано – ужасни) облекла, има сбирка от шалове за коса, само че най-вече обича да върви с еспадрили и... каквото откри. Въпреки това обаче първото, което забелязваш в Симон, не са облеклата, а безусловно пронизващите й очи.



Животът на Симон досега на тяхната среща е безумен опит да се измъкне от нормите, налагани от личното й консервативно семейство. Баща й е юрист, а майка й, щерка на богат банкер, е възпитавана в манастир. За благополучие фамилията й губи съвсем цялото си имущество при рисковано вложение малко след Първата международна война. „ За благополучие “ – тъй като по този метод Симон остава без зестра и по този начин получава опцията вместо единствено да се оглежда за подобаваща партия за брак, да вземе живота си в личните си ръце. Тя става едвам деветата жена във Франция, приключила Сорбоната, компетентност философия, след което се записва в Екол нормал, с цел да може да се яви на агрегация (специфичен изпит, който дава най-високата степен, позволяваща преподавателска активност във френските публичните училища). Там точно среща грозника Жан-Пол Сартр, към този момент легенда измежду състудентите си – популярен 24-годишен съблазнител на дами, опитал с разнообразни опиати, прочут със запоите и хулиганското си държание, само че и с брилянтния си разум и дълбоките знания по литература, в която област не могат да му съперничат даже и някои от учителите.

Симон, опиянена от свободата си, надалеч от погледа на родителите си, се влюбва в него още през първата седмица в учебното заведение, само че защото той даже не я поглежда, тя си хваща за гадже Рьоне – момче от „ бандата на Сартр “, на което в действителност Симон дължи и прозвището си, останало й за цялостен живот – Кастор (от фр. castor – бобър).



Дълго време Сартр даже не й знае името. Нарича я „ грозно облечената с красивите очи “. Тя обаче в продължение на съвсем година е влюбена бясно и обезверено от разстояние в неописуемата му самонадеяност, магнетичното му безхаберие, в свободата, която излъчва, даже в пъкления му взор с едното съвсем невиждащо око. Накрая той въпреки всичко я вижда и заповядва на Рьоне да я докара на среща с „ бандата “.

Двамата се влюбват посред Париж през 1929 година, до момента в който учат в влиятелното френско висше учебно заведение Екол нормал. Отношенията им не престават забележителните 51 години, през които диалозите посред им раждат хрумвания, книги и връзка, разпалвана, а не гасена от паралелни такива. И двамата са родени в Париж, само че той е от много по-бедно семейство.



Никой от двамата не желае деца. След края на 30-те партньорството им губи полов темперамент, все пак двамата се договарят да споделят всичко за любовните си похождения. Той е нейната " нужна обич “ за разлика от " инцидентните любови “, които и двамата имат. Тя е по този начин нужният съдружник, пръв критик на всичко, родено отдолу под перото му. Според него човек е наказан да бъде свободен, само че не може да живее честно в подмолно общество. Според нея животът е истината на живите. Да оцелееш, значи да започваш живота си още веднъж и отново… За него пъкълът, това са другите. За нея пъкълът – това са тези плиткоумни членове на журито, което я класира втора на състезанието за доцент по философия, въпреки да се показва най-добре. (На идната година Сартр заема първото място в същия конкурс.) И двамата са великодушни до маниакалност. Съвместният им живот е пронизан от стадии на отчуждение, раздели, паралелни връзки и пикантни прекарвания, само че всички те единствено удостоверяват алхимията на духовното им роднинство.



Идеята за „ контракта “ е на Сартр. Той в действителност предлага брак на Симон, само че тя отхвърля с ироничния (а може би не) претекст, че няма зестра и по тази причина в никакъв случай няма да се омъжи. Тогава Сартр на подбив й предлага да сключат контракт, посредством който да се „ вземат чартърен “ за период от две години, само че след това му хрумва да бъдат дружно, само че без да живеят дружно и като си дадат свободата да имат колкото и каквито си желаят паралелни връзки. Единственото изискване е да си описват един на различен и най-интимните детайлности за тези връзки. Кастор към момента е влюбена до давност и концепцията за този „ пакт “ й наподобява толкоз декадентска и бохемска, че на часа се съгласява. Само че първоначално даже не подозира доколко Жан-Пол Сартр счита да се възползва от въпросния „ пакт “, по-известен през днешния ден като „ отворен брак “. Истината е, че те в никакъв случай не подписват брак и не живеят в общ дом. И съгласно двамата обаче са обвързани в нещо като „ нравствен брак “ най-много посредством безграничната независимост, която си дават.



Техният „ контракт “, който съблюдават праволинейно в продължение на 51 години, „ ражда “ целия им живот, „ написа “ книгите им, отключва концепциите им. Корените на животите им с времето се преплитат дотам, че и двамата осъзнават по какъв начин напълно парадоксално свободата им към този момент е изцяло невъзможна. Дали Симон е щастлива да споделя живота си с мъж, който непрестанно й изневерява? Вид „ стокхолмски синдром “ ли е нейната обич? Дали свободата да му изневерява, даже когато няма предпочитание за това, е толкоз значима за нея? Тя в никакъв случай не дава отговор на тези въпроси, а когато издава тритомните си записки, декларира, че има неща, които за нищо на света няма да показа. Отговорът на въпроса дали именитата й връзка със Сартр я е направила щастлива евентуално е едно от тези неща.

Той умира на 14 април 1980 година от бъбречна непълнота. Тя живее още 6 години, нито ден повече или по-малко. Погребани са един до различен в Монпарнас.