Петър Стоянович: Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога, или данъчния инспектор
„ На подобен ден като Велика събота не може единствено за козунаци и яйца да си приказваме. Дълбоко в себе нашенецът е удобен традиционалист, в сравнение с пристрастен религиозно човек “, сподели в предаването „ Тази събота “ историкът проф. Петър Стоянович.
„ Това е комфортно, тъй като това държи нещата на земята. Стъпили сме с двата крайници там. Това е ситуацията. Включително споделяме, че това е „ нашата българска черква “, а в действителност сме част от едно огромно православно семейство. Както е споделил водачът на автобус 94 – каквито се качват, такива возим “, разяснява той.
Според него по време на социализма в края на 70-те и началото на 80-те властта е насаждала „ административен атеизъм “.
„ Милиони хора помнят времето на социализма. Посещението в църквите доста лимитирано. Бабите бяха допускани с едно състрадание, само че учениците и младежите бяха на практика връщани “.
„ Традицията в България е лишена от религиозна същина, само че е мощна. Виждаме отявлени представители на левицата още от 1990 година по какъв начин станаха най-ревностни християни. Кръстят се и се бият в гърдите до синьо. Поне от обичайната позиция мисля, че и българската левица стои зад традицията на Великден. Доколко я усеща – това е различен въпрос “, уточни историкът.
Наследството на тоталитаризма
„ Със сигурност социализмът и тоталитарният строй раздробиха моралната същина на българина, който познаваме в творбите на класиците от края на XIX в. и началото на XX в. В това има и огромна доза международна наклонност. Докато в други страни, отстъплението от изповядването на формалната религия е реалност, у нас традицията е по-силна от вярата. Традицията се ускорява – по какъв начин се боядисват яйца, какъв брой манджи на Бъдни вечер, Калоферско хоро, носии, пояси. Външната част крепи нещата “, добави проф. Стоянович.
„ Българинът споделя – „ Отивам да запаля една свещ в църквата “. Той не споделя, че ще иде на литургия, че ще вземе причестяване, ще чете евангелието. Той споделя, че минава да възпламени свещ. Пали и отпътува. Нещата са доста по-практични. По-посредствена е нашата религия. Българинът се моли основно за съответни неща. Не мисля, че се молят за единението на православния свят “, добави той.
„ Елин Пелин и Чудомир в прелестен подтекст описват за връзката сред българина и Бога, както и църквата. Вчера чета, че 50% от българите имат вяра на църквата – в какво тъкмо имат вяра? Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога, или данъчния контрольор. Не съм сигурен. Тази деловитост или ще ни избави, или убие. Не сме навикнали на свободата и свръхсамостоятелността. Искаме да имаме посока и релса. Част от нея ще откраднем, ще се подпрем, ще употребяваме релсата да пуснем и други влакове. Ние не сме до такава степен вътре във вярата. Не познаваме вярата. Нещата остават на незадълбочено равнище “, сподели още проф. Петър Стоянович.
„ Това е комфортно, тъй като това държи нещата на земята. Стъпили сме с двата крайници там. Това е ситуацията. Включително споделяме, че това е „ нашата българска черква “, а в действителност сме част от едно огромно православно семейство. Както е споделил водачът на автобус 94 – каквито се качват, такива возим “, разяснява той.
Според него по време на социализма в края на 70-те и началото на 80-те властта е насаждала „ административен атеизъм “.
„ Милиони хора помнят времето на социализма. Посещението в църквите доста лимитирано. Бабите бяха допускани с едно състрадание, само че учениците и младежите бяха на практика връщани “.
„ Традицията в България е лишена от религиозна същина, само че е мощна. Виждаме отявлени представители на левицата още от 1990 година по какъв начин станаха най-ревностни християни. Кръстят се и се бият в гърдите до синьо. Поне от обичайната позиция мисля, че и българската левица стои зад традицията на Великден. Доколко я усеща – това е различен въпрос “, уточни историкът.
Наследството на тоталитаризма
„ Със сигурност социализмът и тоталитарният строй раздробиха моралната същина на българина, който познаваме в творбите на класиците от края на XIX в. и началото на XX в. В това има и огромна доза международна наклонност. Докато в други страни, отстъплението от изповядването на формалната религия е реалност, у нас традицията е по-силна от вярата. Традицията се ускорява – по какъв начин се боядисват яйца, какъв брой манджи на Бъдни вечер, Калоферско хоро, носии, пояси. Външната част крепи нещата “, добави проф. Стоянович.
„ Българинът споделя – „ Отивам да запаля една свещ в църквата “. Той не споделя, че ще иде на литургия, че ще вземе причестяване, ще чете евангелието. Той споделя, че минава да възпламени свещ. Пали и отпътува. Нещата са доста по-практични. По-посредствена е нашата религия. Българинът се моли основно за съответни неща. Не мисля, че се молят за единението на православния свят “, добави той.
„ Елин Пелин и Чудомир в прелестен подтекст описват за връзката сред българина и Бога, както и църквата. Вчера чета, че 50% от българите имат вяра на църквата – в какво тъкмо имат вяра? Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога, или данъчния контрольор. Не съм сигурен. Тази деловитост или ще ни избави, или убие. Не сме навикнали на свободата и свръхсамостоятелността. Искаме да имаме посока и релса. Част от нея ще откраднем, ще се подпрем, ще употребяваме релсата да пуснем и други влакове. Ние не сме до такава степен вътре във вярата. Не познаваме вярата. Нещата остават на незадълбочено равнище “, сподели още проф. Петър Стоянович.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ