Щастливият билет. Купих билет на непознат да се прибере без да знам, че това ще промени живота ми
На гарата беше страшна блъсканица – някой отиваше нанякъде, някой пристигаше. Настана звук и олелия. Вера се връщаше от родителите си с цялостна торба с плодове и зеленчуци. Все отново тези от градината са за предпочитане пред купешките.
Вера незабавно видя младо момче на входа на гарата. Стоеше с протегната ръка и искаше пари. Изглеждаше извънредно – целият замърсен, може би някъде се е въргалял пийнал или нещо сходно.
„ Не им ли писна на тези просяци “, намерения си момичето.
Влакът дойде, момичето взе чантата си и се канеше да напусне гарата. Когато стигна до младежа, му даде няколко ябълки с думите: „ Може би ти се ядат. “ Момчето благодари на момичето и погледна към пода.
-Случило ли ти се е нещо?!
Да, нямам пари да се прибера вкъщи.
– О, пари. Значи ти си следващият, който не желае да работи и единствено проси пари, всичко ми е ясно. — ядоса се Вера и потегли към изхода. Но внезапно тя си спомни какъв брой красиви и почтени очи имаше индивидът и реши да помогне. Ами в случай че не лъже?
-Как се казваш?! – попита момичето, като се взря в очите на момчето.
-Сашо. А ти?!
-А аз съм Вера. Е, Сашо, взех решение да ти допускам. Кажи ми къде отиваш, ще ти купя билет и ще те кача на влака. Надявам се, че не си ме излъгал.
Младежът сподели на момичето къде би трябвало да стигне. Вера му купи билет и му купи храна за из път. Александър сподели, че ще й върне цялата сума, единствено би трябвало да му даде адреса си. Но момичето не се съгласи да даде такава информация на чужд.
Оттогава изминаха съвсем 15 години. Вера към този момент имаше свое семейство с Алексей. Всичко сякаш беше наред, само че внезапно Алексей реши да я напусне. А преди този момент двойката беше взела апартамент на заем.
Съпругът сподели, че няма да претендира за никаква част – ще остави всичко на жена си. Вера обаче не знаеше, че отдавна той не беше плащал вноските по заема.
Вера нямаше пари да заплаща заема, а не искаше да загуби и жилището си – обърна се към всички близки, само че никой не оказа помощ.
Накрая реши да отиде в банката и да попита какво може да се направи.
Вера влезе разчувствана в кабинета на шефа на банката. Момичето беше шокирано, когато там видя Александър. Момчето от гарата с ябълките. Нямаше по какъв начин да сбърка тези очи, Той беше шефът.
– Сашо, ти ли си?!
– Да, и аз те помня, Вера. Кажи ми какво се е случило – усмихна се мъжът. Вера му описа своята история.
– Е, не мога да откажа да ти оказа помощ, не се притеснявай, никой няма да ти вземе дома – ще ти дам заем без рента и дългът ще бъде отписан. Все още помня по какъв начин ми оказа помощ тогава, преди доста години. Може би можем да отидем на кафе с теб?! Бих желал да знам по какъв начин се е развил животът ти.
– Добре, и аз бих желала да те опозная по-добре – отвърна Вера.
Преди толкоз години тя несъмнено бе купила билет за своето благополучие.
