На 29 юли почитаме Свети Мъченик Калиник. Той се родил

На 29 юли почитаме Свети Мъченик Калиник. Той се родил в Киликия (Мала Азия) и бил учтив в християнския закон. Посветил живота си на проповядването на Божието слово и за задачата обиколил доста градове и села, където обръщал езичниците към Господ Иисус Христос.
Когато дошъл в Анкира езичниците го хванали. Завели го при градския шеф и го обвинили във вероотстъпничество.
На злостните обвинявания светият отец дал отговор с открита проповед за същинския Бог. Кротките му слова мощно смутили началника. Той изискал от Калиник да се поклони на елинските богове.
Подложил го на страшни тествания, само че светецът бил неотстъпчив.
Тогава го изпратили в град Гангра, с цел да бъде съден. Пътят бил дълъг и уморителен, а страданията му – безчовечен. Войниците, които го съпровождали, ги мъчела жадност и зной.
Добродетелният Калиник намерил сили да се помоли на Господ и той утолил жаждата на неговите палачи.
Милосърдието на Св. Калиник не трогнало враговете му. Когато пристигнали в Гангра на площада към този момент бил разпален огромен огън. Без никакво съмнение светецът самичък влезнал в него и там намерил мъченическата си гибел.
Нетленното тяло на Св. Калиник било заровено от добродетелни християни с подобаваща респект.
На 28, 29 и 30 юли се означават астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва поради прекосяването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския поради множеството високосни години в него.
Те се означават най-вече в Северна и в Западна България, само че ритуали се правят и в някои югозападни региони. В Северна България дните са известни надлежно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се назовава Запалена или Опалена неделя.
През горещниците човек би трябвало да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото състрадание към хората.
Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните прищявки, те вярвали, че отбелязването на горещниците защищава дома и равнищата им от пожари и градушки.
Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не би трябвало да се върви на равнища и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече самун - за запазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не трябва да се пали огън и да се изнася вън от жилището.
На третия ден посредством специфичен ритуал се пали един общ нов огън, от който всеки възобновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-вече от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.
През трите следващи дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март идната година.
Според националното поверие Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат лични имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник дават отговор надлежно на месеците януари, февруари и март.
Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, в случай че е студен — предвещава мраз и виелици. Във Велешко на този ден честват занаятчиите, чиито специалности са свързани с огън.
През тези дни хората се къпят в лековити извори, тъй като се има вяра, че тогава силата им е изключително огромна. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия посред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и възобновяват огъня в своите огнища.
На 29 юли имен ден честват всички с имената Калин, Калина и Горан.