На 23 декември 1799 г. Елма Сандс изчезва, но никой

На 23 декември 1799 година Елма Сандс изчезва, само че никой не обръща внимание, тъй като вестниците се надпреварват да пуснат публикацията за гибелта на Джордж Вашингтон. По това време няма черква в Ню Йорк, която да не бие тъжно своите камбани. Преклонението е планувано за идната седмица, когато всички ще могат да се преклонят пред американския президент, който ги е освободил от британското владичество.

Целият град чака своя воин, само че малко по-късно ще пристигна вест, че Джордж Вашингтон е заровен в Маунт Върнън. Траурът завършва, само че Елма Сандс ще продължи да се счита за изчезнала.

Истинското ѝ име е Гулиелма Елморе Сандс, която идва в Ню Йорк от Кънектикът. Всички я назовават Елам. Красива и с много огнен темперамент, тя бързо си намира работа в дом на улица Грийнуич, притежавана от нейната към този момент омъжена братовчедка Катерин Ринг и нейният мъж Елиас.

Изчезването се случва на 22 декември, само че гостите в стаята си спомнят, че от нейната стая се е чувал някакъв звук, като че ли тя е била вкъщи си. Мнозина считат, че се е опитвала да избяга, само че от кого? Нейният избраник Леви Уийкс я чака във всекидневната с брат си. Те не схващат по кое време Елма е напуснала къщата, само че по-късно един от нейните другари я вижда на улицата с човек, който никой не е виждал.

Това е последният път, когато някой я вижда жива.

Зимата е пристигнала единствено един ден по-рано и сезонът стартира да стяга своята зимна примка. Снегът се изсипва по улиците и все по-малко хора се разхождат напразно в Манхатън. Мнозина считат, че Елма се е насочвала към Ню Йорк, защото къщата се намира покрай фермата на Анеке Джанс, която към момента не е част от града.

Ниските температури изискват по-сериозно облекло по време на същата вечер. Една от съседките ще показа пред полицията, че два дни по-рано е дала свое по-дебело кожено палто на нея. По време на претърсването, въпросната дреха ще бъде открита на към 3 километра надолу по пътя, където има следи от шейна и копита. Въпросната локация се намира до дърворезбарска компания с име Манхатън.

Ню Йорк по това време се счита за столица на страната след революцията и високият брой хора, които търсят шанса си там, градът изисква съществени доставки на вода, отопление и най-различни други богатства. Изпратени са някои от най-големите инженери за тази цел. Един от главните участници в тази задача е Арън Бър.

За разлика от всички останали, той в никакъв случай не се е тормозил по отношение на своята работа – значимото е да успее да вземе колкото се може повече от предоставените средства и по-късно да ги влага във власт. А самото водоснабдяване на града ще остане някъде обратно в историята. Само една година по-рано Бър ще успее да подкупи комисията и ще измести Александър Хамилтън, който имал концепция да прокара вода от северното езеро на града.

Бър нямал никакво желание да строи каквито и да било водни канали. Той имал компания, която да спести доста от разноските и всичко това може да се случи благодарение на помпи, тръби и други външна страна, която да докара водата до дома на всеки гражданин.

Единственият му пропуск е, че в никакъв случай не е споделил опита си във водното строителство – безусловно никакъв. Компанията зад тила му разрешавала да влага средства във всичко, което му хареса. След като заплаща за поръчката си на 13 ноември в държавен вестник излиза информация, че компания Манхатън ще прекарва водата и други богатства в града. Собственикът не спирал да се хвали с опита си и уменията в строителството, затова скоро всеки гражданин в Ню Йорк ще има вода и ще не помни за кладенеца.

Преди да продължим историята, би трябвало да знаете, че Ню Йорк е не е мегаполисът, който ще откриете в този момент. Това е просто едно голямо село и по пътя ще откриете конски облекчения, тичащи свине на всички места и заболявания. Наклонът на града изпраща всичката нечистотия в езерото, от което се чака да се вземе вода. Никой не се приближава до това езеро и най-после множеството хора ще стартират да го назовават с другото иронично име – Сладководното езеро.

Ню Йорк има два съществени казуса – има потребност от вода за пожарникарите и също по този начин чист източник. През 1796 година Джоузеф Браун ще направи оферти пред кметството – да се сътвори частна компания, която ще би трябвало да докара вода до низък Манхатън от река Бронкс. Идеята е призната, само че не и желанието да се направи каквото и да било.

През 1799 година предлагането се гледа и са извикани няколко индивида – Джоузеф Браун (зет на Бър) и Александър Хамилтън (един от най-големите търговци в града). Решено е да се употребява частна компания, с цел да се спестят налозите. Желанието на жителите да влагат пари в този план е отхвърлено. След 24 часа е написан един нов закон, който ще приключи цялото крушение.

Новата частна компания ще има право да употребява капитала и да го влага в разнообразни компании, акции и облигации. Преди Хамилтън да успее да изясни за какво това е едно от най-грешните решения, Бър към този момент е съумял да завоюва избора, а по-късно ще употребява и връзките си с един от конгресмените от Делауеър. И по този начин, с цел да има някакво деяние и облага от всички занимания с акции, притежателят просто би трябвало да отклони всички други средства от предоставените за плана.

Компания Манхатън ще побърза да каже, че водата в Бронкс не е подобаваща за задачите на града. Няма задоволително гравитация, която да докара водата от долните елементи на града към отворените канали и по-късно ще замръзва през зимата. Какво е тяхното решение? Да изградят един голям бунар – нещо като контейнер и водата да идва непосредствено от езерото – това с чистата вода.

Намерена е поддръжка даже от доктор Браун. Той счита, че не е невероятно водата да се пречисти, откакто премине през всички помпи и да усъвършенства качествата си. Ще бъде належащо оживление от няколко месеца, с цел да може най-сетне боклукът да изчезне. Не сме сигурни, че в случай че един човек пие вода от тоалетната си паница, нейните качества ще се подобрят, само че тогава какво можем да чакаме от едно нечисто езеро?

Браун е назначен за един от новите изпълнителни шефове и като човек с много великодушна заплата, той може да се оправи доста елементарно с всички огромни условия. Компанията, която се пробва да токсини един цялостен град и работи повече на борсата, в сравнение с в строителството, какво може да се обърка? Инвеститорите са огромният проблем. Един от тях е Елиас Ринг, който живее на улица Грийнуич и преди време е съумял да патентова водно колело. Неговите опити да продаде своя патент на общината се проваля, само че единствено няколко месеца по-късно е обвързван с компания Манхатън и стартира да работи.

Освен това мъжът има много магазини, един от тях е позициониран на първия етаж на дома му, до момента в който на втория живее прислугата и братовчедката на брачната половинка му – Елма.

Елма продължава да е изчезнала към този момент 10 дни от 2 януари 1800 година е известно, че тялото ѝ е намерено в кладенеца на компания Манхатън, който се намира на към километър от вкъщи ѝ. Тя е посинена, роклята ѝ е раздрана, само че няма никаква информация дали е скочила, паднала или бутната там. На 4 януари един от вестниците намира малко място, с цел да остави известие, че млада жена е избягала със своя ухажор. На 6 януари полицията открива, че Елма е била съзнателно убита.

Няколко дни по-късно ще има още няколко версии: любовникът е палач, нейният избраник е палач, само че никой не може да каже нищо. Леви Уийкс (годеникът) влиза в пандиза за ликвидиране и по-късно е пуснат под гаранция, тъй като няма и доста доказателства за него. Единственото твърдене е, че другар на Леви е измервал кладенеца няколко дни по-рано, само че госпожица Сандс напуща дома преди Леви и няма логичност тъкмо той да е килърът. Неговото първо дело е и първото дело за ликвидиране в Ню Йорк. И до през днешния ден няма отговор за същинския причинител, Леви съумява да излезе от пандиза и напуща вечно Ню Йорк.

Какво се случва с компания Манхатън? Тя построява кладенеца и употребява дървени тръби от допустимо най-лошо качество. Проектът е подобен неуспех, че още 20-30 години ще са нужни на града, с цел да повтори процеса и да се опита да направи своята последваща и в пъти по-добра система. На финалът ще стане ясно, че компания Манхатън ще се обединени с друга банка Чейс и ще се трансформира в банка Чейс Манхатън.