На 19 май 1922 г. в Италия започва една много

На 19 май 1922 година в Италия стартира една доста забавна среща, която би трябвало да утвърди проекта за възобновяване на Европа. Първоначално това е една добра вест, само че идва с някои доста значими условия. На първо място стои въпросът с Комунистическа Русия и капитализма на запада. Ако вероятно страната бъде включена в проектите, това автоматизирано значи, че е приета. Русия не е единственото проблематично дете, както може да се досетим, Франция изпитва същите проблеми с Германия и също не желае да се включва във възобновяване.

Руснаците също желаят да участват на конференцията, тъй като е време да разпрострат своя капацитет, по този начин най-сетне ще излязат от международната изолираност и от ролята на слона в стаята. След гражданската война няма никаква стопанска система, а неналичието на работна ръка се отразява на 35 милиона души, като от тях 5 милиона ще открият гибелта си. Русия има потребност от тази конференция и би трябвало да участва в проекта за възобновяване. Тук идва още по-лошият проблем, кой може да бъде свикан?

На сцената излиза Борис Савинков. Днес може да не се среща толкоз доста в литературата, само че можем да открием, че по време на неговия деен креативен интервал е дал своя дан в борбата против царя, описван е като революционен терорист, абсурден създател и другар на някои създатели като Диего Ривера. Освен това е консултант на Уинстън Чърчил. Борис осъзнава каква тъкмо е цената на срещата и до този миг изпреварва Ленин и компания във подправените обещания за прояснение и огромни триумфи. Надникнал зад сцената, той от дълго време е осъзнал, че това не са фрагментите, които могат да дават нужната стъпка напред. Савинов вижда тази опасност още през 1917 година, а по-късно ще влезе в една особена свещена борба в продължение на 7 години.

Съветската делегация в Генуа е управлявана от Георги Чичерин. Проблемът е, че новият министър на външните работи е негодник. Единственото решение за Борис е просто да го отстрани. Реакцията ще нарани много съществено Москва, както и проектите на Европа за включването им във възобновяване, само че Савинков има проект. За задачата написа отворено писмо до Лойд Джордж, като му декларира, че е безспорен нарушител и вместо да третира делегацията като тайфа нарушители, той е подготвен да седне на една маса и да договаря с тях.

Прави и няколко закани към цялото събитие. Заплахи от този диаметър не могат да бъдат пропуснати – Савинков не е тъкмо човек, който може да се пренебрегва и скоро даже Мансфийлд Джордж Смит-Къминг ще се засилва в подобряването на сигурността. Известен като „ С “, този човек завежда MI6 в Лондон, затова незабавно взима най-крутите ограничения за сигурност. Италианската полиция е предизвестена публично, че Савинков е бил член на няколко анти-болшевишки организации с бюра в Прага и Генуа.

Италианците би трябвало да знаят, че евентуалната опасност към съветските делегати ще значи нов трус в европейската политика. Италианците би трябвало да внимават за съмнителни персони, само че във вестникарските описания няма нищо  характерно за Савинков. Мерките на MI6 и италианското разузнаване са единствено едната страна на медала.

Руснаците също са почнали да наблюдават рисковият детайл и още през 1922 година ГРУ работи на високи обороти и събирането на материали е информация е меко казано впечатляващо. Някои от архивите на тази персона и до през днешния ден се пазят във ФСБ. Описван е като един от най-активните анти-съветски водачи в чужбина. Неутрализирането ще изисква запаси и старания. Истината е, че в този миг даже не подозират против кого се изправят. За Генуа този „ терорист “ измисля неповторим проект, който ще сложи основата на кариерата му в исторически проект.

Неговото желание е да се скрие непосредствено под носа на цялата организация и по-късно да се добере до руските делегати, употребявайки техните съществени канали. Разбира се, нужни са дегизировка и документи, само че откакто някой е имал смелостта да съобщи своите проекти през цялото време, явно знае какво и по какъв начин да направи.

Отговорността за отбрана на цялата конференция се пада на италианското държавно управление, като те не пестят сили. Веднага са призовани карабинери, специфични елементи и даже армията, която да подсигурява, че пиле няма да прелети над Генуа, без да разполага с нужните документи. Американски вестник по това време оповестява по какъв начин градът е стартират да се чисти от скитници, нощни птици по улиците на града и към 1400 мъже и дами са били „ измъчвани “ от полицията.

Жертвите действително са дребни нарушители, скитници, проститутки и всевъзможни други фрагменти, които са пристигнали от другите градове. С идването на руските делегати, сигурността е на най-високо равнище. Господата не са настанени в Генуа, а в Санта Маргерита Лигуре – малко курортно градче на крайбрежието, ситуирано на към 30 километра от града. Изданието New York Times декларира, че в никакъв случай преди този момент не е демонстрирана такава мощ сред двете страни. Още с идването им на 6 април към 400 метра от гарата до хотела ще бъдат заобиколени от италианската войска, която да ги ескортира до хотела.

Агентите на ГРУ са пристигнали малко по-рано и също партнират с италианските карабинери. За да не се постанова да се движат по извитите пътища на крайбрежието, техните лимузини са качени на трен, до момента в който делегатите ще бъдат возени в първокласни купета. С идването в града, лимузините ще се разтоварят и едвам тогава ще стартира формалното придвижване. За да не стават неточности е готова и специфична частна линия, която ще спре непосредствено в Кралския замък. За още по-голяма сигурност са изгонени към 200 съветски мигранта, които от дълго време се намират в Италия, само че все пак няма амнистия. Те са настанени в градчето Нерви – сред Рапало и Генуа, откъдето влакът ще премине.

Всичко това би дало успокоение и на най-мнителните. Армия, полиция,  сътрудници на Италия, MI6 и ГРУ работят в синхрон за завършването на формалния проект. Савинвков няма нищо срещу, дори няма да се занимава със следенето на стъпките, той счита да извърши убийството в Генуа. Това апропо се счита и неговият втори максимален героизъм – две години по-късно ще извърши сходна маневра, за която никой няма визия по какъв начин е съумял да я реализира. На този стадий първият му най-силен удар е още засекретен от ФСБ и не може да бъде възложен още доста години за обществено разглеждане.

Обърнете внимание, че съвсем 100 години по-късно този човек остава тайнственост за публицисти, създатели и най-различни други организации. Смята се, че може би още 100 години няма да отговор на доста въпроси към тази персона. Документите в Генуа са брилянтни, само че и до през днешния ден няма отговор по какъв начин сътрудникът е съумял да ги открие, въпреки всичко това не е чак толкоз значимо. Какво следва? Италианските архиви пазят детайлности към маневрите му, само че до през днешния ден тайната остава защитавана от Русия. Когато Савинков се озовава в Генуа, улиците са претъпкани с защита и сътрудници под прикритие. Полицията върви с дълги палта, с цел да прикрие картечните автомати, бойците се разхождат в цялостно бойно снаряжение, самолети летят на към 15-20 минути над града.

Вместо да се крие и показва за италианец, Савинков избира самоличността на различен от евентуалните делегати на руснаците. Агентът е избрал човек, който има неговата конструкция и височина и килограми. Как е съумял да откри собствен двойник или да има достъп до цялостният боеприпас от делегати, това също не можем да знаем. Ако една цяла страна е задействана да пази съветската делегация, а вие разполагате с документи и забележими прилики на един от гостите, то тогава може да се разминете даже с ликвидиране. Изборът не е инцидентен, погледът е ориентиран към бежанец от Константинопол.

След края на гражданската война към 200 хиляди руснаци бягат в Турция. Савински-руския пратеник идва с лодка през февруари 1922 година, пътува до Рим и по-късно се насочва към Генуа. Италианците четат едно име „ Елия Голенско Гвоздово “. Пристигането на Гуленко в Италия е за разглеждането на религиозното завещание и проучването на разликите сред православната и католическата черква. Същият по-късно е признат във Ватикана, признат е от католиците и сменя своята вяра.

До през днешния ден се твърди, че Елия най-вероятно е бил сътрудник под прикритие – никой не може да отхвърли връзките му с военачалник Деникин и Врангел – двамата стоят на чело на някогашната емигрирала съветска войска, която оттатък границата към момента се надява да поведе още една борба против болшевиките. Друга топла връзка на Елия е военачалник Анатоли Носович – още един прочут „ бял “ сътрудник, който работи в Червената войска по време на гражданската война.

Друга информация за пристигналия руснак към момента няма. Възможно е двамата руснаци да са играли дружно или да е имало единодушие за деяние, а може и просто да е щастлива случайност. Последното ще е фантастична случайност. Истината обаче е, че когато този сътрудник се снабди с документи, прави големи жертви, с цел да отбрани истинския притежател на същите. Логично е, че в случай че двамата се срещнат на едно и също място ще има доста главоболия. Все отново, Савинков се дегизира като публицист и съумява бързо да откри контакт с отговорника от ГРУ за железниците.

Представя се за болшевишки симпатизант и предава редица значими документи, които нито един инцидентен минувач не би трябвало да има. Това е още един плюс, въпреки и до през днешния ден да се счита, че Савинков просто е намерил най-безполезното от шкафчето си, с цел да го връчи на някой и да завоюва доверието. Осъзнавайки евентуалните награди за своята дълбока работа, сътрудникът на ГРУ бил сигурен, че е хванал златната кокошка. Постановката продължава  много дълго и скоро Савинков/Елея е причислен към формалната защита на руската защита и би трябвало персонално да пази Чичерин. До този миг всичко върви без спънки. Евентуалният триумф на този анти-съветски нападател може да преобърне човешката история вечно, само че както се досещате, а и щом четете тези редове, нещо се обърква.

На 18 април Савинков е задържан от италианската полиция,  до момента в който се пробва да влезе в хотела на съветската делегация. Предоставя своите документи, както и рекомендациите от ГРУ, само че италианците са наплашени и ревизират всеки обширно. С помощта на политическите връзки е изпратено известие до Берлин, а малко по-късно се връща и публично копие на краткотрайните документи за идентификация на Елея. Савинков е пътувал от Берлин за Италия.

В документите има негова фотография, само че в този момент полицията е озадачена, информацията за единият руснак и за другият не се припокриват. За да стане още по-сложно заплитането, на същата дата е задържан и Елея – той обаче е считан за рисковия и безразсъден терорист Савинков. Какво се случва, имаме двама души с една и съща визия, само че действително полицията не може да разбере кой е оригиналът.

Елея твърди, че е почтен и няма нищо общо с индивида, за който го считат. Отпечатъците на Елея са взети, само че по това време липсват тези на Савинков за съпоставяне. Сега има нов проект, полицията би трябвало да стопира всеки един човек, който наподобява на Елея или Савинков. Снимките на документите са направени в 3/4 профил. Приликите са убийствени, само че единствено човек, който ги познава, може да каже сигурно кой е същинският и кой подправеният набожен делегат. Ако обаче ги забележим в анфас – няма да имаме никакви подозрения. Снимката на Елея е занесена на съветския посланик  в Рим, на делегацията в Геноа и всички декларират, че това е Савинков. Те показват неверния човек.

Италианците обаче не са изключително несъмнено и незабавно изпращат фотографията на Едвард Бенес – министър-председателят на Чехословакия, който познавал Савинков персонално. Кадър е изпратен и на Френското външно министерство, тъй като е било известно, че сътрудникът живеел във Франция. Двете институции отхвърлят изказванието, че на фотографията участва терориста.

Истината е, че това е фрагментът на Елея. На 22 април публично излиза наяве, че шпионинът е арестуван, с него са арестувани и още четирима души, които имали проектите на целия хотел. Руснаците ликуват и по още една причина – в този момент могат да вземат един скъп трофей със себе си и да създадат обществено дело. Това е надалеч по-добрият вид, в сравнение с убийството му в чужбина – сходна маневра няма да даде никакви облаги. Преди обаче да се случи екстрадицията, сътрудникът към този момент е успял  да се върне назад в Париж.

Възможно е дори  самият Мусолини да е оказал помощ за бягството, само че руснакът в никакъв случай не е качен на влака за Москва. Истината е, че Борис Савинков се е познавал месец по-рано с Бенито Мусолини и двамата са обсъждали най-различни ограничения за неутрализирането на болшевиките. През юни същинският Елея е качен на транспортен съд и се връща назад в Константинопол. Логично е, че ГРУ не са по никакъв начин щастливи, дори в противен случай – подготвени са да пуснат всички вълци след него. Савинков е съумял да премине с лекост съветските отбрани и това кара шефът на съветската загадка полиция да издаде празния чек за елиминиране. Между 6-8 май се състои среща в Любянка, с цел да може контра-разузнаването да съобщи всичката си информация и да се приготви ответен удар.

Историята демонстрира, че Борис Савинков е бил в доста близки връзки със – сътрудникът на MI6, който и до през днешния ден се счита за един от съвършените облици за Джеймс Бонд. Какво се случва  по-късно с Борис? Само две години по-късно излиза наяве, че той непринудено се предава и счита да се върне назад в Съветска Русия, там ще съобщи, че публично приема новия режим и е подготвен да работи вечно в негова изгода. Архивите крият една друга загадка – Борис е имал проекти да се върне и да отстрани един от водачите на страната. Опитите му да заблуди и признае новото ръководство са напразни. За жал за този  случай не можем да кажем доста. Води се обществено дело, в което се цитират номерата на досиета и разработки, само че те в никакъв случай не излизат пред публиката. Има две версии за Борис Савинков, едната е, че умира в пандиза като се самоубива, а другата е обвързвана с обстоятелството, че този човек най-вероятно е бил погубен от съветски офицери в Люблянка.